В миналото с тях помагали за задомяване и раждане на дете и вярвали в магичната им сила

Лечението с т.нар. плетенки от житни класове смята да възроди шефът на билкарите в България Емил Елмазов. Както „Борба” вече писа, във фитоцентъра в старата столица той е направил малка колекция от плетенки и класници, която ще използва и каквато днес няма къде да се види.
„Лечението с плетенки е цял раздел в българската народна медицина, за който ние нищо не знаем и не помним. Затова ще го възстановим”, обясни Емил Елмазов.
Преди много години, когато се жънело със сърп, хората си представяли, че с всяка отрязана ръкойка и с всеки повален сноп изстисквали силата, която карала житото да расте, обясни Емил Елмазов. Жътварите наричали тази сила ту Житен дух, ту Житна майка и все търсели да я примамят и да я запазят за следващата реколта. Щом стигнели до последните стръкове в нивата, те почиствали мястото около тях, а класовете им сплитали на плитка, в която добавяли червен конец, полски цветя и паричка. Това вече била т.нар. брада на нивата, временният дом на Житната майка. Оставало брадата да се отреже и в червена престилка да се отнесе в дома на стопанина, където щяла да се пази до следващата година в хамбара при другото жито. За по-сигурно момите обирали изостаналите класове около същото място. Още на нивата и по пътя за вкъщи те правели плетенки, които наричали класници, разказа още шефът на билкарите в България. Всяка мома си отнасяла своята плетенка и я окачвала у дома си до иконата. През годината момичетата хапвали зърна от плетенката, за да се задомят и да имат деца. С осил от нея пък лекували очибол. Когато идвало време за сеитба, оронвали останалото и го размесвали в семето за посев. Никога по-късно българинът не е намирал толкова поводи да милва хляба си далеч преди той да e станал за ядене, твърди Елмазов.
Житният дух е трябвало постоянно да се възкресява. Вечният дух е вплетен в тая плетенка под една много жизнена форма. Аз наистина смятам, че българинът е милвал дълго време хляба си, преди да посегне към него. И след като с времето всичко сме смлели и загубили, все пак в моето семейство и в много други все още има обичаи, например топлият хляб да се чупи. Той никога не се реже с нож и не се боде с вилица. Защото ние казваме „душичка хляб”, топъл хляб – в него е скрита душата, т.е. душата на Житния дух или самият Житен дух, или самата Житна майка. И се е смятало за голям грях да убодеш хляба, твърди Елмазов. Защото душа не се боде. Милувката за душата е любовта.
Чрез плетенката младите хора се включвали в повика за живот. Тогава били възпитавани с ежедневния трудов делник на своите родители.
С времето днес омилостивяваме житния дух, но химиите са много тежки. Ако отхвърлим безразличието към хляба си, ще можем да разчитаме на здрави деца. Както сме се отказали от древните обреди за хляба, от посяването му до храненето, в което плетенката е само епизод, ние сме се отказали от здравето. Ние разболяваме хляба си със своето безразличие. Плетенката е мигът, в който българската девойка най-много е милвала хляба, обобщи Емил Елмазов.
И затова хората са вярвали, че плетенките лекуват и помагат за женитба и раждане на дете.