Толкова крехка
пеперуда
е душата ми.

                                        Pieces of the time
                                               bit by bit
                                              irretrievable

Desde el panal
del sol
las gotas

Отсякоха дървото под прозореца ми.
Белязали го бяха с кръст зелен -
каква ирония! -

През очите ти
влизам в рая:
младо - твоето тяло,

Птицата имаше нежни пера.
Птицата знаеше най-светлите песни.
А ореховият ствол

Полузагаснали слънца
със олисяващи корони,
слънца във апогей

Сънувам често планината.
Родена в необятна равнина,
като река към своето начало

Лилаво синя знойна и хищна
вечер поглъщА града
тежък мириС на секс

Остри шипове
крехки цветове
болезнено изящна

Стотици свещи,
малки и големи -
според греховете...

Страхувам се,
че си белязан вече
от жаждата да бъдеш