Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2009 22:10 - ВЕЛИКО ТЪРНОВО В ПРЕГРЪДКАТА НА ДРЕВНИ СВЕТИ МАНАСТИРИ
Автор: condor46 Категория: Туризъм   
Прочетен: 4311 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 30.07.2009 22:19


Огърлица от манастири краси Търновград  

Освен многобройните манастири, усамотени в горите и планините на страната ни, по подражание на монашеската република на Атонския полуостров възникват и манастирски комплекси, наричани също Света гора. Такива групи има около София, Ботевград, Сливен, Русе и Видин.

Край Велико Търново над красивите завои на Янтра са се оформили хълмове, които приличат на полуострови. Върху най-големия е застроен амфитеатрално целият възрожденски град. Вторият е Трапезица, а третия неслучайно наричат Света гора.

През Средновековието тук е имало няколко манастира, главен от които бил "Св. Богородица Одигитрия". По времето на Втората българска държава множеството църкви и манастири на старопрестолния град се превърнали в просветни и културни средища. Благодарение на Търновската книжовна школа, родена в тях, нашата култура, традиция, език и религия са оцелели от нашествията на турските орди.

Велико Търново днес е една от главните дестинации на добиващия все по-голяма популярност у нас поклоннически туризъм по християнски забележителности.

Най-големият от великотърновските манастири и четвърти в страната е Преображенският. Той е само на 6 км от града в пролома Дервента. Основан е през ХI в. като метох на светогорския Ватопедски манастир. Три века след това, по времето на цар Иван Александър, получава автономност. Ктитори му стават втората жена на царя Теодора-Сара и техният син цар Иван Шишман. За това го наричат още Сарин или Шишманов. На днешното си място е издигнат и обновен чак през 1825 г. от рилския монах Зотик.

Строителството на главната църква "Преображение Господне" е започнало през 1834 г. от участника във Велчовата завера майстор Димитър Софиянлията, а след като го обесили, го довършил Уста Колю Фичето. Стенописите и големите икони в тази черква са рисувани от Захарий Зограф през 1849-1851 г., а тревненски майстори резбовали иконостаса.

Внушителният Патриаршески манастир "Св. Троица" е един от най-старите у нас. Твърдят, че е основан през 1070 г., но за по-вероятно се приема, че е построен по времето на патриарх Евтимий. За известно време той е център на Търновската книжовна школа. В олтара и нартиката на църквата му са открити римски паметници с надписи от недалечния Никополис ад Иструм. И тя е изградена през 1847 г. от Уста Колю Фичето, а големите икони в иконостаса са рисувани от Захарий Зограф. Църквата била разрушена от земетресение през 1913 г., а в сегашния си вид манастирът е възстановен през 1927 г.

Върху висок хълм край река Белица е построеният между 1348 и 1350 г. внушителен Килифаревски манастир. Негов основател е Теодосий Търновски, ученик на създателя на исихазма Григорий Синаит. Той го превърнал във важно монашеско средище и книжовен център. В Килифаревския манастир била поставена основата на прочутата Търновска книжовна школа.

До Лясковец е друг от красивите "царски" манастири - Петропавловският. Малко вероятно е негов основател през Х в. да е бил Симеоновият син Боян Магът, но със сигурност основатели били братята Асеневци. Тук през 1872 г. митрополит Иларион Макариополски открива първото духовно училище. Манастирът е свързан също със Софроний Врачански и Неофит Бозвели.

Строителството на Капиновския манастир "Свети Никола" също приписва на българския цар Иван Асен II. В него за кратко време е бил игумен Софроний Врачански, който донася тук за препис "История славянобългарская". Манастирът е на двадесетина километра югоизточно от Велико Търново.

Само на 2 км източно от "Свети Никола" е Плаковският манастир "Свети пророк Илия", основан също от цар Иван Асен II в очертанията на стара крепост, останки от която личат в местността Манастирището. Изгарян е 5 пъти и последно е възстановен от Колю Фичето. Манастирът е главно средище за подготовка на Велчовата завера. След предателство тук са заловени капитан Георги Мамарчев, Велчо Атанасов-Джамджията, игуменът на манастира йеромонах Сергий. За съжаление манастирът е затворен за посещение.



Николай Генов

                     (http://www.journey.bg}

image

Манастирът “Света Троица”, известен още и като Патриаршески манастир, е разположен на около 10 км от античната крепост Царевец, в старата българска столица Велико Търново. Намира се в прекрасна местност, в подножието на непристъпни скали.

Първата обител в района датира от 1070г. През 1368г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат, търсейки духевен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска монашеска общност. Скоро след това, бъдещият Патриарх Евтимий също се присъединява към общността и бързо става известен със своите способности в първото книжовно училище, създадено от монасите там. С остаряването си Теодосий постепенно прехвърля на Евтимий дейността си по управлението на манастира. Така, съвсем естествено Евтимий става игумен на “Света Троица” след внезапната смърт на Теодосий Търновски. По онова време обителта се издържа от властта в лицето на Иван Александър и Иван Шишман, които са посещавали манастира за разговори с Теодосий и често са оказвали финансова помощ и са оставяли храна за монасите. В края на 14-ти в., когато държавата е завладяна от османските войски, бъдещият Патриарх Евтимий получава злато от Иван Шишман, с което да откупи столицата при нужда, докато самият цар воюва на границите срещу нашествениците. За съжаление, никой от двамата не успява да спаси страната и столицата от падането под османско владичество. Евтимий заедно с други видни жители на Търново са принудени да приемат Исляма или да умрат, докато пред погледа им биват изклани 300-те монаси от манастира. Когато идва моментът за избор на Патриарха, той отказва да си смени вярата и е осъден на смърт. Все пак присъдата не е изпълнена – според преданието ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и затова Евтимий е пратен в изгнание. Малко преди Освобождението от османско иго манастирът е възстановен с помощта на извстния майстор Кольо Фичето. Той издига църквата, след което друг известен майстор – Захари Зограф – я изографисва. За съжаление, земетресение през 1913г. разрушава храма и другите сгради. Архитектурата на реконструираната след това и запазена до днес църква е различен от този на Кольо Фичето, тъй като съдържа куполи, забранени за православните църкви по време на робството. Манастирът е мъжки до 1946 г., когато идват първите жени – в началото те живеят в селскостопанските сгради. Най-старите все още функциониращи сгради са от 1948г., а църквата в сегашния си вид е на 10 години и все още се изписва отвътре.

Манастирът не предлага храна и настаняване. Пътят до “Света Троица” започва от покрайнините на Велико Търново, близо до останките на крепостта Царевец. След около 2-3 км в посока Горна Оряховица, малко преди с. Арбанаси, е отбивката за манастира. източник:
bulgarianmonastery.com

image
Къпиновският манастир “Св. Никола” е построен край река Веселина, в полите на красивия Еленски балкан. Обителта се намира на 18км от град Велико Търново. Погледнат от север, “Св. Никола” поразително прилича на средновековна крепост.

Точната дата на съграждане на манастира не е известна, но надпис върху апсидата на манастирската църква съобщава, че още през 1272г. на това място е бил издигнат храм, с име “Св.Троица”. Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II. През периода на Второто българско царство “Св. Никола” е представлявал важен религиозен център. С падането на Търново под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му. Последната реконструкция на манастира датира от началото на 19в. През 1835г. е изградена днешната манастирска църква, а през 1864г. двама братя патриоти от град Елена, Хаджи Теодоси и Хаджи Кесарий Хорозови, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради за игумените. Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. помага за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.

Масивни дървени порти и стръмни стъпала от камък извеждат в манастирския двор, в средата на който се издига манастирската църква. В нея се съхранява богата колекция от икони, сред които икона на Св.Богородица, най-вероятно рисувана от Папа Витан и иконографски творби от близкия Плаковски манастир. Манастирът предлага възможност за нощуване. До него се стига лесно от Велико Търново, като се следва пътят за село Велчево. Манастирът се намира на около 5км от селото. източник:
bulgarianmonastery.com

image

Мерданският манастир “Св. четиридесет мъченици” е разположен в източния край на село Мерданя, Великотърновско, непосредствено до шесето, което свързва гр.Велико Търново и Елена.

На около 1.5км от сегашния манастир, в местността Ушите, са намерени развалини от средновековен манастир, за които се предполага, че са от времето на Иван Асен II. При завладяването на България от Османската империя този манастир е бил разрушен, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. В средата на XIX век богатият еленчанин, Хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти. През 1853г. построява църквата и жилищните сгради със собствени средства и става игумен на новооткрития манастир. Църквата е еднокорабна сграда с обширно предверие и висок купол. Първоначално не е била изографисвана. След реставрацията й, през 1982-1984г., е изрисувана със стенописи. Запазени са някои икони от XIX век, рисувани предимно от представители на Тревненската школа, като зограф Ценю Симеонов. По време на освободителните борби на българите, игуменът Кесарий Хорозов учавствува във Велчовата зевера, а по-късно става сподвижник на Васил Левски. Архимандрит Хаджи Кесаров е завършил духовна семинария в Букурещ, което не му пречи да се прояви и като умел строител – чешмата, която построил в двора, както и високите зидове, с които оградил манастира, се ползват и до днес. Игуменът открил и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села. След смъртта на Хаджи Кесарий през 1893г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал. По-късно бил ремонтиран и превърнат в девически манастир, какъвто е и до ден днешен.



image
Преображенски манастир


назад

Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман.

По време на османското владичество манастирът е неколкократно опожаряван. Възстановен е изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф, който рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота". Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанария със седем камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от същият майстор.

Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.

 

Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

 

image

***

 

Манастирският комплекс "Рождество Богородично" е разположен на десния бряг на р. Белица на юг от град Велико Търново. До него се стига лесно по пътя южно от гр. Велико Търново, пресичащ Стара планина през Хаимбоазкия проход. На 12 километра от града се намира гр. Килифарево, манастирът е на около два километра след него. Има указателни табели. За повече информация относно местоположението на манастира виж Велико Търново и околностите му.

Близо до манастира в местността "Градището", където някога се е издигала средновековна българска крепост, и днес се намира църквата "Рождество Богородично" с двата параклиса (виж по-долу, виж също Околностите на Велико Търново).

 

Манастирът е от времето на българския цар Йоан Александър, когато около 1348-1350 г. св. Теодосий Търновски построил над сегашния манастир голяма обител. Като последовател на св. Григорий Синаит, Теодосий търсел усамотено място, удобно за молитви и съзерцания. Така открил мястото до Кефаларево (дн. Килифарево), заедно със сподвижника си св. Ромил Бдински.

В скоро време и поради специалните грижи на царя светата обител се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. В манастира пишели книги, превеждали жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчинявали сборници. Така възникнала известната в българската книгопис Килифаревска школа, чиито книги и преводи достигнали до Русия и Сърбия и донесли голяма слава на манастира и на св. Теодосий. Към 1360 г. броят на монасите и книжовниците надхвърлял 460 души. Сред тях бил и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на св. Теодосий на 27 ноември 1363 година продължил делото му.

Когато турците завладели Търново, манастирът споделил съдбата на повечето обители: бил  разрушен и опожарен през 1393 година и задълго останал необитаем. Едва през 1718 година в подножието на стария манастир издигнали днешният Килифаревски манастир.  Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично". Отново част от манастира е разрушена по време на кърджалийските безредици в края на XVIII век, но скоро след това е възобновен. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат остатъците от полуразрушения и достроен храм.

imageПрез 1840 година уста Кольо Фичето издигнал трета църква - днешната просторна еднокорабна и еднокуполна църква "Св. Димитър". Външните й стени са украсени с множество двустъпални слети аркирани ниши, а на многостенен барабан се издига пирамидален купол. . Най-голям интерес днес предивикват оцелелите от 1718 година стенописи.

Западната и северната стени на старата църква "Рождество Богородично" били съборени и тя била приспособена за параклис, посветен на Св. Теодосий Търновски. Запазен до днес е старият дърворезбен иконостас от 1843 г., изработен от тревненски майстори-зографи. По-късно бил изграден и втори параклис, посветен на св. Иван Рилски. Трите помещения били обединени под общ покрив, даващ облика на днешната църква "Св. Димитър". Красивите двуетажни жилищни сгради са построени през 1849 година.

Сто години по-късно манастирът приютил монахиня Иустина, рускиня по произход, и бил трансформиран в женски манастир. Като игуменка на манастира, тя и днес (2005 г.) посреща поклонници и туристи. И сред безброй нацъфтели мушката и олеандри разказва за духа и славната история на Килифаревския манастир.


image 

Плаковски манастир "Св. Илия"

Предание разказва, че манастирът е строен по времето на Цар Иван Асен II. При падането под турско робство е разрушен. Възтановен е през 1450 г. В дясната страна на общата сграда още личи мястото на кула-наблюдателница. Турците са гледали на манастира като на харамийско гнездо. Неколкократно са нападали монасите. Пламъци и грабежи стават през 1595, 1706, 1794, 1832 и 1835 г. Последното възстановяване на манастира е през 1845 г. и е по времето на игумена Софроний.

Сегашната църква е еднокорабна, едноапсидна постройка, с купол и открита, засводена нартика. Църквата не е изографисана. Единствената живопис е на патрона на манастира Св. Илия. (1852 г. - сътворена по поръчка на габровския кожухарски еснаф).

Страстната неделя преди Великден на 1835 г. е съдбоносна за манастира.В килията на игумена Сергии се провеждат потайни срещи на Заверата.. Участниците-Търновският търговец Велчо Атанасов-Джамджията, кап. Георги Мамарчев, игуменът Хаджи Сергии, майстор Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадати от Елена, даскал Андон Никопит са водачите.Издайник довел турците тук.Съзаклятниците са заловени, а манастирът опожарен, ограбен и разрушен.

Сегашния си външен вид манастирът придобива през 1865г. от уста Кольо Фичето-манастирските сгради, високата манастирска звънарница, каменна чешма. Няколко икони са останали тук.Захарий Зограф е изографисал иконата "Христос Велик архиерей"- истинско произведение на изкуството.Манастирът е център на просветата и книжнината. Поддържат се връзки с Влашко, по времето на Константин Бесараб.Част от книгите са задигнати от фанарйота - игумен Йосиф.

Народният учител Неофит Бозвели е идвал тук през 1794 г. два пъти, с мисълта за създаване на училище и български свещеници

При второто си идване Неофит Бозвели е придружен от учителя Райно Попович и оставя в манастира своя труд "Славянобългарское детеводство". Съдържанието му е свързано с българската история и география.Гръцките духовници не харесали идеите на отец Неофит.Той бил заловен и изпратен в Атонската тъмница, където починал.Чест гост е и поп Стойко Владиславов, по късно игумен на съседния Капиновски манастир.Той идвал главно по народни работи, а не само по църковни.Оставил на монасите своята книга "Кириакодромион" (в превод "Неделник").

Върхът е бил Велчовата Завера.Често идвал войво­дата Панайот Хитов с четата си , изпращани от манастирския войвода Куман (придружавал ги е чак до м. Градището по пътя към планината).

Игуменът на Преображенския манастир - йеромонах Зотик гостувал на манастира. От него монасите усвоили дърводелството, обущарството и железарството. Отец Зотик научил монасите да правят пушки, но за цевите ги е учил монах от Самоковския манастир. До ден днешен е видно мястото , където са се изливали пушките и са се клепали острите ятагани.

В своите старания монасите усвоили изкуството да правят барут.Натрупали сериозни запаси .Това дело се прекратило поради подозренията на турците.

В манастира идвал Васил Левски - дякон Игнатий, Апостолът на Свободата. За своите народни дейности е използвал най-често подземния изход, който стигал от магерницата, зад южната стена на портата та чак до гората. Този таен изход е копан дълго от монасите.

Манастирът е близо до село Плаково - В. Търновско.




Горнооряховски манастир Св. Пророк Илия image
През 1973 година

манастирът „Свети пророк Илия“ край Горна Оряховица е обявен за паметник на културата от национално значение.

Обителта е основана през тринайсети век, по време на Втората българска държава, но когато земите ни са завладени от турците, манастирът е опожарен и оставен на стихията на времето.

Проучванията на светите руини започват в началото на XX век – през 1908 година арабаджийският еснаф в града провежда разкопки и открива основите на манастирската църква. Размерите й са 8 на четири метра. Зидове, широки повече от метър, са ограждали двора на обителта през Средните векове, икона на света Богородица, открита при разкопките, е датирана към шестнайсети век. Тази икона на Божията майка и днес се намира в църквата на манастира.

Родолюбивите горнооряховчани събират пари, за да възстановят светинята. През 1937 г. върху основите на старата църква „стъпва“ новосъграденият храм, чието строителство завършва на следващата година, а през 1940-а, на 22 септември, храмът е осветен.

Година по-късно горнооряховчани, пак с дарения, купуват от Чехия месингова камбана за църквата на „Свети пророк Илия“.

През 70-те години на XX век храмът е изографисан.

Днес, когато манастирските порти отваря и затваря игуменката, майка Пелагия, единственият обитател на духовното поселище, строителните работи не спират. Изгражда се цяло ново крило към манастира, който жителите и гостите на градеца обичат да посещават не само на празника на светеца му, техен закрилник – Илинден, 20 юли, а и през почивните си дни.

Там те откриват тишината, покоя, чистата природа, които не ни достигат в напрегнатия делник.

Да опазим земята си, апелира и световното движение „Екофорум за мир“, чийто почетен член е и Горна Оряховица. От 1995-а, когато на 24 и 25 октомври в града се провежда международен форум „Камбана за живота на Земята“, всяка година манастирската камбана на „Свети пророк Илия“ се присъединява към гласа на камбаните във всички градове – членове на екофорума, в името на това – да завещаем на идващите след нас чиста, годна за обитаване планета.


ПЛАКОВСКИ МАНАСТИР

Плаковският манастир “Св. Пророк Илия” се намира близо до село Плаково, на 18км. южно от Велико Търново. Заради близостта между Плаковския и Къпиновския манастир, разстоянието между които е само 2км., двете обители биват наричани
манастири-близнаци.

Манастирът е основан по времето на Втората българска държава, и като повечето манастири от този период, е разрушен при падането на България под турско робство. Възобновен е през 1450г., но по-късно е многократно опожаряван и разграбван. През 1835г. в манастира се организира известната Велчовата завера, един от водачите на която е бивш игумен на манастира, Отец Сергий. След потушаването на заверата манастирът отново е разрушен.

Манастирският комплекс се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Сегашната манастирска църква е съградена наново през 1845г. и е рядък представител на българската православна архитектура от т.нар. "атонски тип", характерен за Втората българска държава. Църквата е еднокорабна, продълговата, с три високи апсиди и с 6 масивни цилиндрични колони с капители, а западната й страна е открита нарктика. Над входната врата под откритата нарктика е нарисуван единствения стенопис с ктиторски надписи. В църквата се пази ценна икона на Христос и 12-те апостола, дело на Захари Зограф (1845г.). В манастира се пазят и други икони от Захари Зограф, както и стари ръкописи и старопечатни книги. Интерес представляват и жилищните сгради и величествената 26-метрова камбанария, издигаща се над западната манастирска жилищна сграда. И двете са строени от майстор Колю Фичето (1856г.). Понастоящем манастирът, който е постоянно действащ, е обявен за паметник на националната култура.

 

 

 






Тагове:   манастири,


Гласувай:
7



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2468957
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS