Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, център на община Велико Търново и Област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е много по-често употребяваният вариант в разговорния език^[1].

 

Според една легенда след сътворението на света Господ погледнал от небесната вис делата си и дотолкова се умилил от самостореното, че се навел и целунал земята. Това станало при Търново.
Градът си има всичко - природна и сътворена от човешки ръце красота, всеки камък е история, неподправен дух, оцелял през вековете, и туристи, които идват от цял свят.
Търново осем века играе първенствуваща роля в историята на България. През Средновековието европейците го наричат "трети Рим, втори Константинопол". Дядо Вазов написал, че "като гледам тоя невероятен град, си мисля, че това е сън, видение, измама на очите", а търновският поет Христо Гоневски подреди вечерната строфа:
"И светват два неземни града,
неземни като чуден блян,
единият в реката паднал,
а другият с небето слян."
Историята разказва, че когато след Освобождението през 1878 г. в Учредителното събрание гласували за нова столица, дядо Славейков заспал, пропуснал гласуването Търново да остане столица, а негови приятели го побутнали, когато гласували за София, и той сънен вдигнал ръка. Така с 1 глас повече българската столица се преместила на запад. Тогава от 20 000 жители Търново намаляло на 12 000, защото по-видните му граждани тръгнали за София да я облагородяват и

да учат шопите на обноски на столичани

География

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. ^[2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

История Средновековният Търновград Мемориалът „Майка България“, посветен на загиналите през балканските войни и Първата световна война Изглед от града Хълмът "Царевец" и Патриаршеският дворец Гробът на цар Калоян в храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници. през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно^[3].

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица - тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.

Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...

Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Религии

Населението на старопрестолния град Велико Търново изповядва източно православно християнство. В града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

Икономика

Образование

Висши училища

• Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
• Национален военен университет „Васил Левски“
  • Факултет „Общовойскови“ [2]
• Висше училище "Земеделски колеж" - Център за дистанционно обучение [3]

Гимназии

• Езикова гимназия "Професор доктор Асен Златаров"(сайт)
• Природоматематическа гимназия "Васил Друмев" (сайт)
• Професионална гимназия по туризъм "Доктор Васил Берон"
• Професионална гимназия по моден дизайн
• Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Ангел Попов" (сайт)
• Професионална гимназия по електроника "Александър Попов" (сайт)
• Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" ([4])
• Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
• Американски колеж Аркус (сайт)
• Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
• СОУ "Вл. Комаров"
• СОУ "Г.С. Раковски"
• СОУ "Вела Благоева"
• СОУ "Емилиян Станев"

Култура

Обществени институции 

• Централен военен архив

Библиотеки

• Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков"

Театри

• ДМТ "Константин Кисимов"

Забележителности 

Част е от Стоте национални туристически обекта - Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват "Царевец", 8:00-19:00 ч. (лятно работно време), има печат. Регионален исторически музей - Велико Търново, 8:00-18:00 ч. (лятно работно време), има печат. Село "Арбанаси" - архитектурен резерват.

Музеи Храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) Художествената галерия

• Църквата „Свети четиридесет мъченици“ - построена, украсена и стенописана no заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII-XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан "Велика лавра". Църквата се ползвала с почитта на българите, а нейната красота привличала и много чужденци, които се отбивали да я видят. В нея неведнъж е служил и патриарх Евтимий.

• Регионален исторически музей - създаден е през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV-XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

• Архитектурно-музеен резерват "Царевец"
• Археологически музей
• Музей "Възраждане и Учредително събрание"
• Музей "Нова история"
• Сарафкината къща
• Къщата-музей на П.Р.Славейков
• Улица на занаятите "Самоводска чаршия"

Спектакъл "Звук и светлина"

Аудио-визуалният спектакъл "Звук и светлина" е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Преди представлението позвънете на телефон 636828 за резервации. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители. Изгледайте спокойно това незабравимо шоу, навсякъде във Велико Търново се продават висококачествени картички, запечатали моменти от него. ^[4]

Редовни събития 

Редовни събития са Международния фолклорен фестивал^[5], годишни чествания на празника на града на 22-март ^[6] и на обявяването на независимосттана на България, както и старопланинският събор "БАЛКАН ФОЛК" ^[7].

Спорт

Футболът и е безпорно най-популярния спорт, като местният ПФК Етър, с прякор болярите, е шампион и носител на купата на България за сезона 1990/1991. Други спортове полулярни клубове са „Етър-78“ - спортен клуб по стрелба с лък, компаунд и арбалет^[8], „Царевец“ - клуб по катерене, планинарство и екстремни спортове^[9]. Хандбален Клуб Етър-64 също е много популярен. Една от най-добрите играчи е Даниела Коцева. От юношите изгряваща звезда е Дарина Добромирова Добрева.

Политика 

Град Велико Търново е побратимен град или има сътрудничество с:^[10][11]

Побратимени градове

• Охрид, Република Македония
• Битоля, Република Македония
• Полтава, Украйна от 1963
• Твер, Русия
• община Колония Товар, Венецуела от 1992
• Серес, Гърция от 1988
• Толедо, Испания от 1983
• Асти, Италия от 1989
• община Менара-Гелиз, Маракеш, Мароко от 2001
• Краков, Полша от 1975
• Община Голдън, Колорадо, САЩ от 2000
• Ниш, Сърбия от 1973
• Шопрон, Унгария от 2002
• Цетине, Черна Гора
• Яш, Румъния

Сътрудничество

• Грац, Австрия
• Лозана, Швейцария
• Дънди, Шотландия

Личности Паметник на Стефан Стамболов

Родени във Велико Търново

• д - р Александър Гиргинов, политик
• Александър Людсканов (1854 - 1922), политик
• Борис Денев
• Васил Златарски (1866 - 1935), историк
• Весела Лечева (р.1964), спортистка
• Георги Златарски (1854 - 1909), първият български геолог
• проф. Георги Манев
• Григорий Цамблак
• проф. д - р Димитър Витанов
• патр. Евтимий Търновски
• Емилиян Станев (1907 - 1979), писател
• Иларион Драгостинов, български революционер
• Киприан (митрополит)
• Красимир Балъков - бивш футболист
• Мария Илиева, българска поппевица
• Никола Бакърджиев (1881 - 1954), български военен деец, генерал от пехотата, началник - щаб на армията (26 май 1926 - 11 януари 1929) и (31 януари 1931 - 1934), министър на войната (11 януари 1929 - 31 януари 1931)
• Никола Хаджипетков (1891 - 1949), български военен деец, генерал - лейтенант
• Никола Михов (1891 - 1945) - български военен деец, генерал-лейтенант
• Петко Славейков (1827 – 1895), поет, писател, публицист, учител, политик и фолклорист
• Рафаил Попов (1876 - 1940), български историк, археолог, палеонтолог и спелеолог
• Рашко Атанасов (1884 - 1945), български военен деец, генерал-майор и спортен функционер
• Сава Муткуров (1852 - 1891), български военен деец, генерал-майор
• Стефан Стамболов (1854 – 1895), революционер и политик
• Тодор Иванчов, бивш министър - председател на България
• Филип Тотю
• Христо Белчев (1857 - 1891), политик
• доц.д - р Янаки Стоилов

Починали във Велико Търново

• Св. Сава (ок.1175-ок.1236), сръбски духовник
• Бачо Киро (1835-1876), учител, писател и революционер
• Добри Войников (1833-1878), културен деятел
• Колю Фичето (1800-1881), строител

Други хора, свързани с града

• Димитър Стоянов (1928-1999), политик, секретар и първи секретар на Окръжния комитет на БКП (1961-1973)
• Чавдар Червенков (р. 1941), офицер и дипломат, завършва Военното училище през 1964

Външни препратки 

• Официален сайт на Община Велико Търново
• Областен управител - Велико Търново
• Снимки от Велико Търново

Blagodarja ot sartze za postinga .Spomeni ot mladostta vinagi me vrashtat v tozi taka krasiv i romantichen grad !A kolko li e promenen sega ?!

ръката за всичко което показваш с любов!

Радвам се,че съм те върнала в годините назад и съм извикала красиви спомени!Велико Търново ми липсва вече 2 години и правих този пост и заради себе си!Светъл ден ти пожелавам-Ружа

Щастлива съм,че и други като мен се вълнуват и прекланят пред красотата на България!Нейните бисери са разпиляни по цялата ни земя-древна и млада и аз реших за мен,за моите 4 внуци, а и за всички,които обичат България, да ги подредя в една празнична огърлица!сърдечен поздрав отдалече-Ружа Велчева

Tarnovgrad za mene e tova ,koeto e moreto za tebe-starata ljubov.No ima razlika vse pak-Tarnovo verojatno mnogo se e promenil-dokato moreto e vse sashtoto!

наистина морето е моята първа и непреходна любов!Прегръдки отдалече-Ружа