На гениалния Маестро Леон Суружон, на Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27.01.2017 г. , на 73-годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц в Освиенцим и на освобождаването на Полша от хитлеристка окупация.

 На 27 януари се навършиха 11  години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог и МАЕСТРО - Професор Леон Суружон. В сЪщия този ден е освободенКонцентрационният лагер в Аушвиц / на 27 януари 1945 г./,създаден от нацистите през 1940 г., в който са екзекутирани над 1 100 000 души. Днес евреите в Европа се страхуват за сигурността си. Това е нещото, което плаши и ние трябва да устоим на този страх. Нека да не забравяме атаките над Charlie Hebdo докато не се уверим, че омразата няма да стане заразна. Цитирам този факт, защото Маестро Суружон бе  един от свидетелите на Холокоста. Бил е в трудов лагер и някак е много трудно да възприемем след тези 73 години, че в образцова Европа е имало повече от 42 000 нацистки лагери, а не 7 000, както се твърдеше доскоро. Още повече, че днес 73 години след края на Втората световна война изследователи  от Музея на Холокоста съвместно с американския историк Мартин Дийн установиха, че нацистките лагери в Европа са били не 7 000, а повече от 42 000. Лагери е имало и у нас – въреки, че Царство България бе сателит на Велика Германия. Само в Европа лагерите за принудителен труд, в какъвто е бил маестро Суружон са били над 30 000, отделно е имало и над 1 150 еврейски гета, 980 концентрационни и 1 000 военнопленнически лагери и около 500 лагери, в които са били държани жени, насилвани да проституират както и деца – особено близнаци, с които са били вършени ужасяващи експерименти. В такъв един лагер е бил и великият маестро Суружон. Но той оцелява, благодарение на уникалната си дарба на цигулар. 93-годишният Маестро прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза от Пловдивската консерватория. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свързва с редица страни, в които той концертира -Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Израел, Куба, Белгия, Испания, САЩ, Виетнам, Финландия и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия принос на българите в издигането на музикалното равнище на града. Там той продължава да концертира в цяла Евроа, в Америка и в Австралия както и в Израел. Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпитау нас в България поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и талантливият му последовател - цигулков концертмайстор Йосиф Радионов. Професор Леон Сабитай Суружон почина много самотен и тъжен в старчески дом в Брюксел, заведен там като племенникът му Алберт, който изпълни едно от последните му желания – да бъде погребан в България. В парцел 24 на Еврейските гробища в София, маестрото е положен за вечни времена, в гроба на своята майка Естер. Той лежи под мраморен саркофаг, върху който са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – дървото сиким, символ на Библейския кивот. Там е много тихо и почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното! Професор Леон Сабитай Суружон е български евреин -изтъкнатсветовно известен цигулар и музикален педагог. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров). Проф. Суружон наред с професор Саша Попов е бил един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка.  Свири с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война.Всред най-близките му са били проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Г. Панчев, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор и диригент Петър Зографов,пианистката Лиляна Зографова, дамата с псевдоним Соня Хени, Проф. Христо Бръмбаров с втората си съпруга - певицата мецосопран и солистка на Пловдивската опера - Соня Хамерник, маестро Цадиков, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер, а също и Цола Драгойчева.  Съпруга на маестрото е била известната пианистка и преподавател в Софииската консерватория - професор Катя Казанджиева, чрято дъщеря той осиновява. Но много интересна е връзката му с колегата му Игор Ойстрах, а още по-рано и с маестро Цадиков.

Бел. Ред: Кой е Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София в продължение на 28 години / до 1938г/.   През този период постоянният състав е наброявал 80 певци и певици и още 70 деца. И когато през 1939г. хорът изпълнява в зала "България" невероятната оратория "Саул" на Георг Фридриф Хендел,  антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката с яйца като това става две години преди приемането на Закона за защита на нацията, но е първият ранен знак за отношението към евреите по време на Втората световна войнаІ. След приемане на Закона за защита на нацията в царство България, хорът е принуден да прекъсне дейността си и я подновява едва след 9.09.1944г., когато евреите връщат всичките си граждански права. Диригент става Израел Аладжем. Така в духа на новата епоха се променя и името  на хора– "Еврейски народен хор при читалище "Емил Шекерджийски".Цадиков завършва клас по композиция през 1910 г. в Консерваторията на Вирцбург и след завръщането си в Царство България е назначен за диригент на "Еврейско певческо дружество - Хор при Централната синагога". Маестрото свири в инструменталния състав на царския оркестър както и под диригентската палка на маестро Цадиков.. От 1949 г. професор по цигулка в Българската държавна консерватория, той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка включително е партнирал на маестро Леон Суружон.

Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката.

Изключително трагичен момент в неговия живот е престояването му в трудов лагер, след приемане на ЗЗН през 1941 г. в Царство България. Имената на някои от неговите приятели състуденти и състудентки от Пражката консерватория са дори и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка.  
В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер Бели брег или Бели извор, в района на днешно Ардино както и впоследствие преместен и в «Трънска клисура” през 1943 г. е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи. 
Великият цигулар Леон Суружон, в концлагеристки дрехи вечер заставал на една височинка на фона на луната и свирел.
Концлагеристите от Гонда Вода помнят. Както и всички, чукали камани в мъжките трудови лагери за евреи, създадени през 1943 г.  
Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как цигуларят Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите в Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите /вероятно в Аушвиц/ за него е била и неговата добра приятелка - музикантката Елза Йелиела /или Илиела/ Полак, състудентка от Пражката консерватория, която той безуспешно е продължил да търси....
Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка.
Покъртителна е мъката на маестрото, когато на 13 януари 1961 г. в Израел при катастрофа загива и по-толямата му сестра - великолепната портретистката – художничка Султана Суружон, погребана в Холон. Султана Суружон - Лазарова, е родена също както брат си в Нови пазар. Завършва Софийската художествена академия и когато през 1924 г. се основава Дружеството на българките с висше образование, тя е една сред първите наши именити портретистки, участвала в ежегодните изложби, организирани от дружеството през междувоенния период. В това сдружение са участвали около 100 български масторки на живопистта. 
Султана заминава за Париж през 1938 г. и там излага свои платна, в качеството си на член на Дружеството на френските независими художници.  През 1953 г. репатрира в Израел. Султана Суружон, заедно с Жул Паскин е представител на най-талантливото поколение български художници. Критици я определят като прекрасен портретист. Други съвременни я наричат първата жена  художник в историята на българския ексхибиционизъм. Всяка нейна картина е изключително ценена в чужбина и на аукциони нейните произведения се продават на баснословни цени. 
За немалко от творбите й се предполага, че са били придобити от някои колекционери по не особено честен път.
През есента на м.г. във фонда на  Националната Художествена галерия в София е била предоставена от г-жа Амалия Кьониг /немска гражданка/ - по данни пак на Кьониг, една нейна уникална, но неизвестна до скоро картина - портрет, нарисувана от Султана Суружон, изобразяващ друга именита наша художничка от чешки произход - Елена Роберт, живяла и работила в България. Нарисуваната Дамата е приказдно красива. Елена Роберт всъщност е дъщеря на проф. Панка Пелишек - дългогодишен преподавател в Софийската държавна консерватория, колежка на проф. Леон Суружон. Картината е приказдно красива и е достойно тя да остане в златния фонд на галерията. Всъщност Амалия Кьониг е Дамата, която претендира, че е собственик на картината е дъщеря на Елена Роберт и живее в Германия. 
Като авторка на невероятни маслени платна и акварели в сребристо розво и пембяно златист цвят художничката Султана Суружон се нарежда всред майсторите на портретния актов жанр. Нейни творби, една от които "Голи жени" (1934 г.), се съхраняват в НХГ - София, в много музеи по света и най-вече в Телавивския музей на изкуствата, тъй като Султана, която репатрира в 1953 е сред неговите основатели.

За годишнината от смъртта на Султана Суружон в София от 6 години насам всяка година се отслужва заупокойна литургия по канона на църковно-славянския ритуал. Интересен факт е обстоятелството, че сестрата на Маестро Суружон, която е притежавала  уникален глас – спинтов сопран, също е пяла с хористите на хор „Цадиков”. 
В края на 1948г. по време на голямата алия хористите на маестро Цадиков емигрират в Израел както и сестрата на професор Суружон – известната художничка Султана Суружон, но по-късно - през 1953 г.

Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса.
Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното:
“На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”.
Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков.
Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г.
Неговите ученици са били именитите ни цигулари Александър Владигеров, Ангел Станков, който по препоръка на проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов, а също и на световноизвестния цигулар Руджиеро Риччи специализира в Лондон при проф. Мануг Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман.

Ученик на маестрото е и виртуозът Йосиф Радионов,които преди години присъства на скромното му погребение, в което заупокойната церемония на Централните софийски гробища в еврейския парцел беотслужена от кантора на Софийската синагога, член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви и от раби Коен.

Учениците на професор Суружон винаги ще помнят майсторските му класове, концертната му дейност. Това са Дора Иванова, Елена Ангелова - концертмайстор в Куба, проф. Йосиф Родионов, Зорка Дюлгерова, Сашка Цонева, Хаи Ешкенази, Мейра Валаджи, Минчо Минчев, Божидар Спасов, Владимир Владигеров, Проф. Ангел Станков, Саша Майски и много други...

Негвата невероятна и обаятелна аура както и концертите му, преминали с огромен успех.
Името му значи много за българската музикална култура и винаги винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана достоен “войник” на фронта за музиката.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!


А този линк е за децата от Варшавското Гето!

http://www.youtube.com/watch?v=g7d0GTQ2ovE