Ако фоайетата на най-скъпите хотели в Техеран са някакъв показател, напливът към страната вече е започнал, коментира The Economist. Преди шест месеца в тях се виждаха само странните китайски бизнесмени. Сега обаче те са оживени от западни бизнесмени, надпреварващи се за сделки. Търговските делегации започнаха да пристигат. Първият, който дойде в иранската столица още на 18 юли, малко след като бе сключена ядрената сделка между Иран и световните сили, беше Зигмар Габриел, придружен от група мениджъри.   В хотелите в Хавана също кипи живот. Дори преди САЩ и Куба да отворят посолствата си на 20 юли, броят на резервациите вече беше скочил. Откакто двете страни обявиха сближаването си в края на миналата година, американски адвокати с кубински произход организират бизнес пътувания в кубинската столица за най-добрите си клиенти, добавяйки обещания за първокласен ром, пури и тропическа носталгия. Американските бизнеси нямат търпение да наваксат, след като дълго време гледаха как канадски, испански и други компании ги изпреварват.   Тази необичайна конюнктура от две дълго изолирани страни, завръщащи се към търговските течения, е добре дошло и за консултантите. В началото на годината ILIA Corporation, консултантска къща в Техеран, управлявана съвместно от германец и иранец, нямаха никакви чуждестранни компании сред клиентите си. До април те вече имаха три, а сега – 18. Междувременно в американските адвокатски кантори експертите по други региони биват подготвяни, за да се присъединят към екипите по Куба, поемайки част от товара им. Педро Фрейре от Akerman, една от тези компании, резюмира настроенията: "Телефонът ми не е спрял да звъни. Това е истинска лудост". Въпреки цялата активност в момента, първоначалният наплив за проучване на възможностите в Куба и Иран бавно, но сигурно ще отстъпи пред по-премерен подход. Ще минат месеци, ако не и години, преди санкциите върху двете страни да бъдат вдигнати. Дори тогава чуждестранните компании ще се изправят пред големи препятствия при извършването на стопанската си дейност, да не говорим за постигане на печалба.   Кубинската и иранската икономики са изключително различни: едната е малък остров в близост до Флорида, а другата е близкоизточна сила, разположена върху океан от петрол. Санкциите върху двете страни също са различни. Тези срещу Куба засягат почти изцяло американците. В случая с Иран те включват и неамерикански дружества. Европейските и азиатските банки, които осъществяват бизнес с Иран без официално одобрение, например, рискуват сметките им да бъдат затворени.   Но Куба и Иран си приличат по едно нещо: те са достатъчно развити, за да могат да процъфтят щом санкциите бъдат вдигнати. Иран в частност вероятно ще може да привлече много повече чужди преки инвестиции, имайки предвид размера му. Хаосът в много други страни с наложени санкции е много по-голям, а населението в тях е по-зле образовано, и именно затова те „не са готови за растеж, ако санкциите бъдат премахнати“, казва Гари Хафбойер от Peterson Institute for International Economics.   Някои ранни ходове в Куба са обнадеждаващи. Чартърните авиолинии са направили добра сделка, превозвайки 12-те категории американци (изключващи туристите), които сега имат разрешение да пътуват до острова. А що се отнася до процъфтяващия пазар на частни имоти, давани под наем в Куба, мениджърите на Airbnb казват, че около 2000 души са публикували домовете си в сайта, искайки до 10 пъти по-високи такси от средната месечна заплата от 25 долара.   Както приляга на по-голяма икономика, възможностите в Иран са огромни. „Малко са страните, които имат такава нужда за незабавни инвестиции“, казва Роки Ансари, търговски адвокат и бизнес анализатор в Техеран, който оценява необходимистта на Иран от инвестиции на над 1 трлн. долара. През следващите пет години страната се нуждае от инвестиции между 230 млрд. долара и 260 млрд. долара в сферата на петрола и газа, твърдят анализатори. На инфраструктурата ѝ трябва основен ремонт. Iran Air, гладна за инвестиции още от Иранска революция през 1979 г., иска да купи няколкостотин самолети.