Проф. Елка Константинова: Живеем в два свята – духовен и масово опростачващ се

Проф. Елка Константинова е български литературовед и политик. Преподавала е в Държавния библиографски институт, в Шуменския университет и в НАТФИЗ.  Член е на Международната асоциация по научна фантастика. От 1979 до 1982 г. е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика. Автор е на повече от 15 книги.

През 1989 г. оглавява възстановената Радикалдемократическа партия и е сред водачите на СДС в началото на 90-те години. Тя е министър на културата в правителството на Филип Димитров (1991-1992). От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша. През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.

Проф. Константинова, на изчезване ли е българският език?

Българският език няма да изчезне. Защото има много хора, които са се посветили на задачата да го опазят – езиковеди, писатели, поети. Но това е един елит. Жалкото е, че тези хора, които живеят чрез и за този език и които са посветени професионално и житейски на мисията да го съхранят, са една шепа. Масово българинът се опростачва и това се отразява първо на езика.

Да, наистина е притеснително, когато младите хора имат в речника си около 500 думи.

Това говори единствено за тяхното умствено обедняване. Нямат нито житейски опит, нито познания и живеят в един крайно ограничен кръг. Езикът е най-точното доказателство за начина, по който живееш, за културата, която имаш, и за възможностите да се развиваш и обогатяваш. Когато не четеш, по-точно, когато не четеш умни книги, а някакви псевдописания с беден и неточен език…. Излиза, че младите не са виновни, че им се поднасят страшни четива.

Вие преподавате цял живот.

Да, 46 години съм преподавала – първо на библиотекари, после в Шумен на педагозите, след това в СУ “Св. Кл. Охридски”, дълги години в НАТФИЗ на актьорите. Съвсем скоро се отказах, за да дам път на своята аспирантка. Но аз имах късмета да работя с друг вид студенти – жадни, любознателни българисти и актьори, драматурзи.

Имам едно лично наблюдение в последно време, че театралите като че ли повече се интересуват от българската литература, отколкото филолозите например. Така ли е?

Има такова нещо. Моите студенти от НАТФИЗ непрекъснато искаха извънредни часове и ме държаха дълго след приключване на лекциите. И осъзнаваха, че не могат да станат добри актьори, ако не владеят езика. Това продължава и след завършване на образованието им. Ето например актрисата Емануела Шкодрева – колко пъти ме пита за героите на Димитър Димов – тя толкова много чете, за да може да изиграе ролята на Фани Хорн в постановката на “Осъдени души” в Народния театър.

За моя 46-годишен стаж никога в България не е имало такава страшна разлика между нищо незнаещи и пет пари недаващи за книги, театър и култура и между културния елит. Аз съм на 75 години, имам много опит, но не мога да си отговоря кое е по-добро? Дали пък не е по-добре, като е език, да е истински език? А не както ние бяхме – всички учим, всички се стараем, всички уплашени, че няма бъдеще без дипломи. Сега има много начини да живееш и да успяваш и без добро образование.

Всъщност през почти цялата история на човечеството е било точно така – малцина са владеели знанието, масата е била невежа.

Този въпрос ме измъчва и в личен план. Собственият ми внук, който е умен, надарен и любознателен, не иска вече да учи. Но аз уважавам неговото чувство за отговорност, което го кара да работи друг вид труд, за да може да се препитават. Така че, не е лесно да обвиниш младите в нежелание да се учат.

Те се справят според ситуацията.

Точно така – според ситуацията. Ама те от нас я наследиха.

За първи път чувам някой от вашето поколение да признае вина.

Ама как, та ние сме виновни. Особено ние от СДС, които тръгнахме с такива идеи и илюзии… Вината е у нас – една част от нас бяха наивни и доверчиви, а друга част беше тръгнала да забогатява, да печели власт… Все едно ляв или десен – това не е интелигенция, а хора, които искат единствено да печелят. И ако печелят честно – им свалям шапка. Но тези, които гонят милионите… Милиони у нас не се печелят честно. Няма да повярвам, че честно се печелят бързи милиони. И какво стана накрая – чиста олигархия в най-ужасен вид. Чудех се навремето какво значи олигархия – ето, наказа ме Господ да видя с очите си. Тежко ми заради всичките заблуди, които съм имала. Инак не се оплаквам, защото взимам 400 лева пенсия.

При това положение вие сте елитна пенсионерка!

Да, това е професорска пенсия, а не министерска, нито депутатска, защото нямам три поредни години в парламента. Нямам право да се оплаквам, когато живея на един етаж с нещастни хора на моята възраст с много по-ниски доходи.

Какво ви е мнението за развитието на българската литература в днешни дни?

Аз чета всичко и следя внимателно. Констатирам същото явление, както и при студентите. Има голям брой некадърни и непросветени писатели (ако е уместно така да се наричат) – просташко писане. Ако са ми студенти, бих им писала двойка – толкова неграмотни писания плъзнаха. А точно те имат най-голямо самочувствие. От друга страна, има таланти. Като пример мога да дам Емилия Дворянова, Теодора Димова, Албена Стамболова. Много уважавам Леа Коен. Където и да се намира, тя проучва и търси документи за онова време и е събрала един много ценен архив – да не й издавам тайната, няма повече да кажа. Тя освен, че е надарена, е и умна. И е разбрала колко е важно една истина да се опира на документи и да стане общо достояние. А това става най-трайно чрез литературата. В момента Леа пише четвърти роман за онези събития. Защото аз съм съвременник, но много от нещата са били крити. И какво стана накрая, всичките агенти от ДС пак са добре, пак са на власт и са най-богати.

И все едно ни вятър е вял, ни листо е трепнало…

Точно напротив – демонстрират самочувствие и наглост. Аз поздравявам Леа Коен за смелостта, която има, за да изложи всичко това по много интелигентен начин.

Промени ли се българинът през последните години?

Нацията ни е болна от безумие. Лудостта, като че е заразна. Аз понеже съм силно любопитна, всеки ден излизам и общувам в кафенето или на улицата, и водя разговори с най-различни хора. Народът масово полудява. И то агресивно. Изключително е трудно вече да проведеш кротък и спокоен разговор… Започнах да им съчувствам. Защото аз съм щастлив човек – аз си имам книгите, библиотеката, много приятели – един друг живот. Ами ако живеех единствено с този български бит, досега да съм в лудница. Ние живеем в два коренно различни свята – един духовен, и един масово опростачващ се. Всеки ден по радиото и по телевизията журналистите допускат граматически грешки, за диалект да не говорим, аз вече не го броя за грешка (някак го възприемам като допълнително богатство на езика). Страшна неграмотност, съчетана с чуждици.

Какво бихте пожелали на читателите на “Всеки ден” по повод идващите празници?

Светъл празник и повече българщина.

                                                            Милена Очипалска (www.vsekrden.com)

 

                                                          

Нека светлината на неговото воскресение да дари живота ви с много топлина, нежност и разбирателство. В къщата ви винаги да има здраве и любов! И нека възкръсне във всяко сърце Божият мъдър и свят благослов - вяра, надежда и силна любов!

Благодаря Ви за това интервю на Елка Константинова. Не зная защо, но съм нямал особени симпатии към нея. Много ми хареса интервюто й и ми става особено симпатична със споделените си мисли. Особено краят съвпада с моите наблюдения. Всяко отиване в Родината ме разболява. Не проусявам как е възможно приятелите ми интелектуалци да деградират и запълват времето си с тъпи вицове и т.н. и т.н.

Все по-малко е възможен нормален диалог. Да се надяваме, че младото поколение ще възкреси родната култура.

благодаря ти за сърдечните благопожелания!Весели празници и на теб!Нека светлината те води към бъдното!Бог да те благослови за добротата ти!Поздрав от брега на Пасифика - Ружа

Твоите посещения в блога ми са чест за мен!Радвам се,че откриваш интересни за теб теми!Аз от 16 месеца съм извън България и вече толкова ми липсва!Не съм престанала да се вълнувам от проблемите на Родината ни и сигурно съм по-информирана за събитията ежедневно от много интелектуалци,които са там...През деня имам различни задължения около 2-те си внучки ,но крада от нощния си сън, за да чета в българските е-медии... Аз смятам,че всеки българин,независимо къде се намира в момента, носи отговорност за случващото се в Родината!!!Понеже отсъствам, старая се чрез блога си да бъда един от многото народни будители!България повече от всякога се нуждае от камбани с честен глас!Сърдечен поздрав отдалече-Ружа