---

На 27 март в столичното читалище „Пенчо Славейков” при голям интерес известната правозащитничка, поетеса и журналистка Зденка Тодорова – председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия, представи последната си засега книга "Светилища, разделени с граница".

Срещата бе от поредицата „Вечери на кръста” и бе водена от писателя Петър Софрониев.

Зденка Тодорова е родена на 21 март 1960 г. в Цариброд, където получава основно и средно образование на майчин български език. Завършва българска филология в Белградския университет. Като дипломиран филолог известно време работи в литературното списание „МОСТ” в Ниш.

През 1990 г. участва в създаването на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). През 1997 г. създава правозащитната организация "Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия", чийто председател e. Автор е на четири книги – „Венчална рокля” (поезия), „Ябълка в килия” (публицистика), „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини” и „Взривената памет” (история и краеведчество), както и на документалния филм „Докъдето погледът стига”.

Написването на тази книга, пише авторката в своя послеслов, е плод на дългогодишна работа, в рамките на която през 2003 г. бе издадена книгата „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини”. В нея за пръв път на едно място е събрана ценна информация за църквите и манастирите в региона. След бързото изчерпване на тиража осъщественото ново издание е допълнено с нови данни. В него е включена информация не само за църквите и манастирите, но и за оброчните кръстове, килийните училища и свещените (наричани още „миросани” или „кръстати”) дървета. Включени са нови снимки и исторически важни факти от миналото на Западните покрайнини, откъснати от България по силата на Ньойския мирен договор през 1919 г.

Книгата е част от проекта за Документационен център на българите в Сърбия, чиято основна цел е да събира и съхранява документи, свързани с историята и културата на българите от този край. В книгата обаче става дума не само за земите, включени в територията на днешна Сърбия. Наблюденията на авторката върху трите района - Годеч, Драгоман и Трън (в първото издание), в новата книга са разширени с още една близка до Цариброд община – Своге. Целта е да се постигне духовно единение между българите от едната и другата страна на границата, за да се покаже, че те винаги са били едно цяло и че границата, след като ги е разделила физически, не ги е разделила духовно.

В "Светилища, разделени с граница" се съдържа неизвестна за съвременния български читател интересна и полезна историческа и етнографска информация за „перлата на Поермието” - Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" (за един от неговите ктитори според някои автори се счита самият Кракра Пернишки), за Царибродската църква „Успение на Пресвета Богородица”, за манастира „Св. Кирик и Юлита”, за манастирите в Трънско и Драгоманско, в Годеч и Своге…

Зденка Тодорова разказва за църквите и манастирите с много любов, но и с болка заради тяхното запустение, рушене и поругаване, вина за което имат както асимилаторската политика на сръбските власти, така и парадоксалната (поне на пръв поглед!) незаинтересованост на официалните български институции и на Българската православна църква (досега български свещеник не е посетил този район, за да отслужи на български поне една литургия по повод Гергьовден или Великден) за съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини. Подкрепата с книги, учебници, танцови ансамбли и хорове не е достатъчна, изтъкна г-жа Тодорова. Тя разказа и за инициативите и дейността на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия.

В разговора след представянето на книгата се включиха мнозина от присъстващите, които взеха отношение по повдигнатите въпроси и зададоха на Зденка Тодорова много въпроси. Тя не скри искреното си учудване от просръбските настроения на част от българското общество (особено след обявяването и признаването от страна на България на независимостта на Косово) и припомни накратко престъпленията на сръбския режим по времето на Милошевич срещу съседните на Сърбия държави и народи, както и перманентната антибългарска сръбска политика срещу нашите сънародници в Западните покрайнини, чиито деца и до ден днешен изучават майчиния си език само по два часа седмично.

Борбата за българския език продължава и днес. В Босилеград има 2 малки паралелки, в които се учи на български език, което не е много, но дава възможност на сънародниците ни да запишат децата си там и да продължават да настояват българският език да присъства в училищата. Въпросът обаче не е учебниците да са написани на български, защото ако са с просръбски дух, със съответните манипулации и дезинформации, полза всъщност няма да има. Защо децата да учат българската история, написана според сръбските изисквания и норми?

Положението на българите и днес е толкова трагично, колкото по времето на покойния Слободан Милошевич. Вследствие на асимилационната политика голяма част от българите са с обезличено самосъзнание. Мнозина са завършили сръбски университети, което също е допринесло за обезличаването. Някои от сънародниците ни не виждат смисъл в опазването на българското си самосъзнание, а други се декларират като сърби, за да получат някакви привилегии.

Зденка Тодорова призова по-малко да се леят сълзи за Сърбия, защото тя заслужи това, което сама предизвика след 4 несправедливи войни и извършени жестоки престъпления в Хърватска, Босна, Косово. И днес тя продължава да асимилира и разединява българското малцинство.

Авторката бе поздравена от присъстващите на срещата поети Георги Драмбозов, Любомира Кръстева, Валентина Михайлова, Детелина Павлова и Славимир Генчев.

                                                                                                      Славимир Генчев, Словото