препечатано от Литернет

◊ ОБРЪЩЕНИЕ До българските творци и мислещата общественост на България. Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството зад формулата "браним имиджа на България" да скрие престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на тясно партийни интереси. Ето писмото което подготвяме и желаем да подкрепите: ◊ ПИСМОТО Българските граждани в защита на истината! Уважаеми дами и господа депутати, представляващи страните членки на Обединена Европа, Обръщаме се към вас с желанието да направим явно съществуването на гражданско общество в България, което не е съгласно с позицията на българските депутати, противопоставящи се на излъчването на филма „Изоставените деца на България” на 4 март пред вас, представителите на демократичните общества в Обединена Европа. Категорично смятаме, че филмът трябва да бъде показан, че той достоверно отразява положението на дома в Могилино в периода, в който е заснет, както и реалността в още няколко десетки дома в България към днешна дата. Показва трагедията, болката и безнадеждността на български деца, деца с увреждания, слаби, безпомощни и изоставени, напълно зависими от обществото и държавата си. Апелираме филмът да бъде излъчен заради всичките 8600 деца в институции в България, които според последните прогнози до края на годината ще са 10 000. Единственият достоен начин да се защити честта и името на България е като се предприемат спешни държавни мерки за децата в институции, да се гарантира бъдещето им със законодателни промени и цялостно финансово подсигуряване на набелязаните цели. Надяваме се, че излъчването му ще инициира широка дискусия в Парламента на Европа, която би довела до бързи и ефективни действия от страна на българското правителство по отношение на децата, настанени в институции. Искаме да заявим несъгласието си с твърдението, че правдивото отразяване на проблемите на институционализираните наши деца уронва престижа на България. Не намираме, че той е атака срещу културата, изкуството и манталитета на една мирна, трудолюбива и цивилизована нация, която се превърна в пример за етническа толерантност на Балканите в размирните и тежки за цяла Европа години след рухването на комунистическите режими и диктатури. Лошото управление в социалната сфера, корупционните практики в политическия живот, непрозрачността в политиката и нечувствителността към реакциите на гражданското общество в България обаче са налице и ние се присъединяваме към възмущението, с което европейската общественост посреща резултата - трагичната съдба на децата от дом Могилино, заснети от Кейт Бюлет. След излъчването на филма по BBC част от българските евродепутати и правителството в лицето на социалния министър, неговите заместници, министъра по европейските въпроси, председателят на Агенцията за закрила на детето и техните подчинени предприеха спешни мерки и изразходваха държавни ресурси, за да ограничат реакцията в българското и европейското общество. Реакция, която би довела до разкриване на много злоупотреби и управленска некомпетентност. Социалният ни министър публично убеждаваше обществеността, "че крайно време е да се разбере, че когато едни хора, било то възрастни, деца - са с тежки умствени увреждания, те не могат да проговорят, нито да започнат да четат. Те просто нямат никаква възможност, ние там имаме и психолог, разбира се, че нямаме суперусловията, но това са деца, които това могат, толкова." (Info Radio,19.09.2007, 08:15). Или друго изказване на министър Масларова: "Аз съм убедена, че където и да отидете, тъй като добре съм запозната с аналогични случаи поне в европейските страни, ситуацията е почти същата.” Това са потресаващи думи, които ни стряскат със своята циничност. Искаме, когато едно осемгодишно дете в България пише на своето правителство, че се тревожи за изоставените деца, че не иска нито едно дете да расте без ласка и грижа, нашият министър-председател да действа така адекватно, като европейските политици, които посетиха децата в Могилино. Истина е, че нито нашият министър-председател, нито нашият президент досега са посетили дома. През последните години българските власти бяха многократно алармирани от различни международни и регионални организации, чуждестранни правителства и редица неправителствени организации. Резултат нямаше и продължи да се бави деинституционализирането на децата с цел запазване на работните места, които домовете осигуряват. Ние нямаме желание да съдим родината си, нито искаме политическо убежище в други европейски държави на основание на това, че политиката на България застрашава живота на децата ни. Искаме само българското правителство да изпълнява ангажиментите, което е поело към нас, гражданите на България и към вас, гражданите на обединена Европа. Затова апелираме „За” и очакваме всяка помощ, която би ускорила развитието на едно пълноценно, информирано, компетентно и еманципирано гражданско общество в България. Общество, основано на хуманизма и демокрацията. Общество, което изявява нагласите и възможностите на българските граждани да творят Добро, познаващо и умело използващо своите правови инструменти за въздействие, способно да изисква ефективен диалог с властта, способно да носи отговорност, която да направи невъзможно наличието на домове, като този в Могилино.

Автор: Движение на българските майки 18.02.2008-22:47

 

>))))

че и ти подкрепяш тази инициатива!Оказва се,че много хора мислят като нас!ще поместя и линка на петицията,за да може да се подписва и он-лайн.Поздрави-Ружа