Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2018 03:50 - ВЪНШЕН ВИД, НРАВСТВЕНА ВИСОТА И СЛАВА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 1360 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

"Църковният историк Никифор Калист е запазил
за нас предание за външния вид на Пресвета 
Богородица. 
Тя е била средна на ръст, или както казват други - 
с ръст, малко над средния; със златиста коса, 
с бистри очи, със зеници - сякаш с цвят на маслина;
с дъговидни умерено черни вежди, продълговат нос;
с цъфтящи сладкодумни устни; лицето Й не е 
нито кръгло, нито остро, а малко продълговато;
ръцете и пръстите Й са дълги.

“Тя била Девица - казва свети Амвросий Медиолански - не само по тяло, но и по душа: смирена по сърце, внимателна в думите, благоразумна, немногословна, любителка на четенето... трудолюбива, целомъдрена в речта. За нея било правило - никога не оскърбявай, на всички да желае добро, да уважава по-старшите, да не завижда на равните, да избягва самохвалството, да бъде здравомислеща, да обича добродетелта. Кога, макар и само с изражение на лицето, е обиждала родителите Си? Кога е била в несъгласие с близките Си? Кога се е възгордяла пред скромен човек, кога се е присмяла на слаб, кога се е отвърнала от беден? При Нея нямало нищо сурово в очите, нищо необмислено в думите, нищо неприлично в действията. Движенията били скромни, походката - тиха, гласът - равен. Така че телесният ѝ вид бил израз на душата Й, олицетворение на чистотата”.

Църковният историк Никифор Калист допълва нравствения образ на Пресветата Дева така: “В разговор с другите Тя запазвала благоприличие, не се смеела, не се смущавала, и най-вече не се гневяла; съвършено естествена, простодушна, Тя ни най-малко не мислела високо за Себе Си и, далече от изнеженост, се отличавала с пълно смирение. Относно дрехите, които носела, се задоволявала с естествения им цвят, което свещената Й забрадка и сега доказва. Накратко казано: във всичките Й действия проличавала особена благодат”.

“При нас всички знаят - е написал свети Игнатий Богоносец, - че Приснодевствената Божия Майка е изпълнена с благодат и с всички добродетели. Разказват, че в гонения и беди Тя винаги е била весела; в нужди и в нищета не се огорчавала; не само не е изпитвала гняв към оскърбяващите Я, но дори им правела добро; при благополучие е била кротка; към бедните е била милостива и им е помагала както и с каквото е можела; била е учителка по благочестие и наставница във всяко добро дело. Особено обичаше смирените, защото Сама бе изпълнена със смирение. Тези, които са Я видели, Я обсипват с много похвали. Хора, достойни за пълно доверие, ни разказаха за Нея, че поради светостта Й в Нея ангелското естество явно се е съединило с човешкото”.

Свети Дионисий Ареопагит, който три години след обръщането си в християнство бил удостоен да види в Иерусалим лице в лице Пресвета Дева Мария, описва тази среща така: “Когато бях въведен пред лицето на Богообразната, пресветла Девица, отвън и отвътре ме озари толкова голяма и безмерна Божествена светлина и около мен се разля такова дивно благоухание от различни аромати, че нито немощното ми тяло, нито духът ми имаха сили да понесат толкова големите и изобилни знамения и начатъци на вечно блаженство и слава. Изнемогна сърцето ми, отпадна духът ми в мен от Нейната слава и Божествена благодат! Човешкият ум не може да си представи никаква слава и чест, по-високи от онова блаженство, което вкусих тогава аз, недостойният, но удостоен по милосърдие и блажен свръх всяка представа”.

Добродетелите на Пресвета Богородица и благодатта на Светия Дух, предочистила Я да бъде Божия Майка, Я поставили над всички праведни и свети хора и дори над небесните сили. Усърдие към молитвата и към благочестиви занимания, приснодевствена чистота и целомъдрие, вяра в Божиите обещания, постоянно внимание към пътищата на Божия Промисъл, преданост към Божията воля, благодушно понасяне на трудните житейски обстоятелства, непоколебимо мъжество сред най-големи изкушения и скърби, майчинска загриженост, сърдечна топлота към сродниците, и главно - безусловно смирение във всичко: това са нравствените съвършенства, които постоянно се проявявали в Нея, от най-ранно детство до успението Й.

“Но кое красноречие може да изобрази поне най-малка част от славата, обкръжаваща Царицата на ангелите и човеците?” - казал някога гръцкият император Лъв-философ в словото си на Успение на Пресвета Богородица. “Кой може да представи с каква сила е удостоена Тя сега от Своя Син! Бог различно увенчава със слава различните Си светии; според апостола, един е блясъкът (слав.: славата) на слънцето; друг е блясъкът (слав.: славата) на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък (слав.: слава). но Пречистата Майка е придобила и славата на слънцето - избрана като слънцето, и славата на луната - красива като луната, и славата на звездите - проникваща като утрото, тоест като зорница. Тя има по-хубав венец от всички свети девици, защото с чистотата Си надмина ангелите. Тя има венеца на доброплодните жени, каквито са Сарра, Елисавета и други, но венец, преукрасен пред техните венци, защото както Родилият се от Нея е над всички, така и Тя е най-блажена от всички жени. Тя има венеца на мъчениците - стоейки пред кръста с пронизана от меч душа, пострадала повече от всички мъченици. Има венеца на пророците - защото наистина е предрекла, че ще Я облажат всички родове! Има венеца на евангелистите - защото е сякаш книга на ипостасното Слово. Има венеца на апостолите - ако апостолът се хвали: Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? (1 Кор. 9:1), то кой Го е видял по-ясно от Пресветата Му Майка? Има венеца на изповедниците - защото твърдо е изповядала, като е казала: Душата Ми величае Господа... задето Силният Ми стори велико нещо.Има венеца на смирените - защото изрекла за Себе Си: задето Той милостно погледна унизеността (слав.: смирението) на рабинята Си.Има венеца на преподобните - успението Й бе пред Господа по-почитано от смъртта на всички Негови преподобни. Има венеца на постниците - защото е покорявала тялото Си на духа Си. Има венеца на милостивите - светата Църква Я моли като извор на милости, зовейки към Нея: “Отвори ни вратите на милосърдието!”. Има венеца на безсребрениците - защото е родила Лекаря, Който е дал силата да се извършват изцеления и е изрекъл: Даром получихте, даром давайте!, и Сама даром дава благодат на искащите. Тя, най-накрая, има най-голям венец от всички светии - защото всички светии стоят пред Божия престол със страх, а Тя - с майчино дръзновение; и “много може да направи молитвата на Майката пред добросърдечието на Владиката”.

И древните, и съвременните свети Отци на Православната Църква не намират достатъчно думи за прослава на Божията Майка. Служението Й на делото на нашето спасение е толкова възвишено, нравствените Й съвършенства са толкова големи, близостта Й до престола на Господа Бога и Майчиното Й дръзновение пред Сина Й са толкова очевидни, че богословстващият ум, събирайки образи за възхвала на Небесната Царица от видимия и невидимия свят, често се спира в благоговейно недоумение. Ще представим тук няколко места от съчинения на светите Отци, изобразяващи славата на Пресвета Богородица.

Свети Прокъл, архиепископ Константинополски (V век), изброявайки ликовете на светиите, облажава Пресветата Дева с най-много похвали. “Паметта на всички светии - казва той - е достойна за прослава. Но нищо не може да се сравни по слава с тържеството на Божията Майка. Всички те са виждали Христа само в догадки, а Тя е носила Въплътилия се в утробата Си. В света няма нищо, което да би могло да се сравни с Богородица Мария! Човече! Обходи с ума си всички създания и прецени - може ли нещо да се сравни или да надмине Светата Дева Богородица. Обиколи земята, огледай морето, изследвай въздуха, навлез с мисълта си в небесата, изпитай всички невидими сили и кажи: има ли друго подобно чудо във всички твари? Небесата проповядват славата на Бога; ангелите служат на Бога със страх, архангелите се покланят с трепет; херувимите, неможещи да гледат славата, се ужасяват; серафимите, летейки наоколо, не се приближават, и треперейки, възкликват: “Свят, свят, свят е Господ Саваот! Небесата и цялата земя са пълни с Неговата слава!” (Ис. 6:3); водите не понесли гласа Му (при укротяването на бурята в езерото); облаците Му послужили като колесница, когато се потресла земята при възкресението; слънцето, като не изтърпяло поругаването на Твореца, помръкнало; адът от страх повърнал починалите; вечните лостове на адовите порти се счупили от един поглед - изброй всичко чудесно и се удиви на превъзходството на Девата - Тя неизяснимо е приела в чертога Си Този, Когото всяка твар възхвалява със страх и трепет”.

Свети Кирил, архиепископ Александрийски (V век), се обръща към Пресветата Дева със следните думи: “Благославяме Те, Богородице Марийо, достойно за уважение съкровище на целия свят, неугасими светилниче, венец на девството, скиптър на Православието, неразрушим храм, Майко и Дево. Благославяме Те, вместилата Невместимия в святата Си девствена утроба; чрез Теб Света Троица бива почитана и прославяна; чрез Теб честният кръст бива почитан и му се покланят в цялата вселена; чрез Теб небето тържествува, ангелите и архангелите се радват, демоните се разпръсват; чрез Теб падналото създание се издига на небето; чрез Теб честният кръст бива почитан и му се покланят в цялата вселена; чрез Теб небето тържествува, ангелите и архангелите се радват, демоните се разпръсват; чрез Теб цялото творение, увлечено в идолослужение, бива доведено до познание на истината; чрез Теб светото Кръщение се предава на вярващите; чрез Теб по целия свят са издигнати църкви; чрез Теб езичниците биват довеждани до покаяние. Но защо да говоря много? Чрез Теб изгря единородният Божий Син - светлина за седящите в тъмнина и сянка смъртна; чрез Теб апостолите са проповядвали спасение на езичниците, чрез Теб починали възкръсват, чрез Теб царете царуват, чрез силата на Светата Троица. Но кой от хората би могъл по достойнство да възхвали прехвалната Мария?”

С не по-малко възвишени изрази прославя Пресвета Богородица и великият богослов на Православната Църква свети Иоан Дамаскин (VIII век). Той казва: “Кое е по-чисто от Девата, кое е по-непорочно от Нея? Бог - най-високата и най-чиста Светлина - толкова Я възлюбил, че чрез слизане на Светия Дух съществено се съединил с Нея и се родил от Нея като съвършен човек, без да изменя и без да смесва свойствата”.

Да чуем и светия Отец от родната Църква Димитрий, митрополит Ростовски (ХVIII век). “Крепка е нашата Владичица; защото е Царица на цялата видима и невидима твар, владееща горното и долното творение, и всички стихии Й се покоряват, и небето, и земята, въздухът и морето Я слушат, и всички вражески духове, обзети от страх, треперят, боейки се от Нейното свято име, знаейки, че Тя е Божията Майка. И ако някой би ме попитал: “Кое е най-силното и най-крепкото нещо на земята?”, бих отговорил: “На земята и на небето няма нищо по-крепко и по-силно (след нашия Господ Бог Иисус Христос) от Пречистата Владичица наша Богородица Приснодева Мария”. Тя е силна на земята, защото смаза главата на невидимата змия, стъпка адовата сила, чрез Нея идват победите, чрез Нея биват поваляни враговете, и още в Стария Завет точният Й предобраз проявяваше голяма сила пред хората. Силна е и на небето, защото чрез молитвите Си връзва крепкия и силен Бог, Когото някога на земята връзваше, като Го повиваше в пелени. Връзва - казвам - Бога чрез молитвите Си, - защото, когато Той, бидейки разгневен от нашите грехове, иска да ни накаже с внезапни язви, Тя протяга към Него молебните Си ръце и възспира отмъстителната Му десница, та да не погуби грешниците с беззаконията им”.

Пак той на друго място казва: “Дивната Майка на Дивния Бог е дивна от началото до края Си: дивна е и в зачатието Си, дивна е и в житието Си, дивна е и в преставянето Си, цялата е едно дивно чудо. Дивна е в зачатието Си, понеже бе зачената след ангелско благовещение от безплодни родители, чисти и свети, и бе родена чисто и свято. Дивна е в житието, понеже бе девстваща Майка и майчинстваща Девица; роди Бога, а не увреди девството Си. Дивна е в преставянето, понеже с гроба Си не слиза в земята, а се издига на небето, и гробът става стълба към небето”.

Наистина, безбройни са местата от съчиненията на светите Отци, прославящи Пресвета Богородица. Славата Й е толкова голяма, чиста и лъчезарна, че и ние трябва да Й кажем с благоговение същото, каквото е казал свети Иоан Дамаскин: “Дори някой да отправи към Теб безчислено множество похвали, пак не би Те похвалил достойно”. И чрез устата на свети Козма Маюмски Църквата пее: “Всеки език недоумява как да Те благопохвали по достойнство, а умът се изумява и свръхестествено Те възпява, Богородице. Обаче, бидейки добра, приеми вярата ни, понеже познаваш Божествената ни любов. И понеже си Ходатайка на християните, ние Те величаем” (Канон на Богоявление, песен 9).

Славянобългарски Манастир "Свети Великомъченик Георги - Зограф




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891419
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031