Моят дядо

се завърнал от войните

с два медала за храброст.

Огледал габровските моми

и от всичките хубавици

избрал баба ми Ружа.

Народили си три деца.

Дом построили

край малката гара Павликени.

И песента на влаковете

белязали целия живот

на рода.

Тогава засадил орех във двора.

Отдавна се изгубиха

в небитието

дядо, баба,

трите им деца,

но орехът

с могъщата си снага

всеки път ме гледа

с очите на дядо

преминавам ли

край малката гара на Павликени.

В двора на моята къща

във великото Търново

и аз посадих орех,

Галя набраздена му кора

и силата на моите предци

напира във мене

Иска ми се моите внуци,

разпиляни по всички краища на света,

да виждат моите очи,

да усещат моята сила,

да докосват моята душа,

докосвайки ореха в двора,

когато мене вече ще ме няма...

Ружа Велчева