Напусна нашия свят...

Огромен е вселенският ти дух,

а коренът му български остана!...

Тук ти не чу достойното „Осанна”...

Прости ли днес на всеки ням и глух?...

На Академията френска кавалер,

по-късно - и със кръста й закичен...

Съдба световна слава да облича

стихът ти обладава днес размер!...

И как ли възрожденската ти кръв

напипа таз балканска жилка стара,

та два пъти печели „Солензара”

и сред поетите в света застана пръв!...

Ти - жив класик, талант недостижим,

Светите братя Кирил и Методий

възпя в похвално слово. Даже в Рим

и папата със чест те изпроводи.

Възторжено почете паметта

и на Апостола на Свободата,

припомни в слово делото му свято

след толкова обесени лета!...

Как хилядите строфи наизуст

извираха от твоя глас напевно!...

Завръщаше ни във епохи древни...

Днес този свят без теб остава пуст...

На мереното слово връх си ти

и в твоите божествени сонети

с премерен смисъл всяка дума свети,

преди във вечността да отлети!...

А ти лежиш, но не и повален -

поуморен от тежката си слава...

Не би желал дори на враг такава

съдба на връх, - от низини пленен...

...Огромен е вселенският ти дух,

а коренът му български остана!...

Тук ти не чу достойното „Осанна”...

Прости ли днес на всеки ням и глух?...

Над Търново се стелна глас на сова.
В мълчание провисна и се свлече.
Една душа опипа небосклона...
А Янтра помътняла се провлече.
Осиротя разтворена тетрадка...
Един сонет остана недописан...
Следобедът се сгърчи... От стената 
на Царевец
политна малко птиче...

Така е страшно, толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана
се строполява тежко без език...
Една камбана свлича се в безмълвие.
На мястото – мълчание кръжи...
Не е възможно друга да изпълни
пространството,
със точно този глас,
със този вик от нежност на букети.

Поет ли си отиде от света,
камбани разлюлейте.
И да свети! 

ПРОЩАЛНО

На РАДКО

От пламъка на слънцето по-жив –

Живееш в наште делници и рани.

И ставаш по-сияен, по-красив

Сред тез, от Бог които са призвани.

Почивай в мир. Прахът е само наш,

Осанката ти ще ни следва свята.

Със тебе твоят звезден кочияш

Звездите ще посее на земята.

Ще ни простиш. Ти всичко ни прости.

Със тебе идват, тръгват си вселени.

И тлее в нас нетленният ти стих

От ангелските химни вдъхновени.

Ярмила Даскалова

гр. Велико Търново

ПРОЩАЛНО

На РАДКО

При теб е твоята Естела!

Обагрен си от вечността.

От погребалната постеля

отново гледа ме смъртта,

накичена със орхидеи,

ухаещи на тишина,

в която черна болка зрее

и сее кървави зърна.

При теб е твоята Естела!

Усмивката ти тъжна чух

Сред щорма бял на безпредела,

Където броди твоят дух.

Не мога дълго да остана –

дори и стъпките си скрих,

пресичащи предначертаното

във не един изстрадан стих!

Мигът на скръбната разтрога

С безсмъртието е оброк!

Безмълвно ти прошепвам:”Сбогом!”.

Сега принадлежиш на Бог!

ЕСТЕЛА МАРЕ

гр. Велико Търново