Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
07.05.2018 00:28 -
Неизмислени разкази: Един необичаен ден
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9316 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2018 22:43
Прочетен: 9316 Коментари: 19 Гласове:
31
Последна промяна: 07.05.2018 22:43
Неизмислени разкази: Един необичаен ден
Беше седми март 1993 година. Бяха минали няколко месеца, откакто се измъкна от инфаркта, който я дебнеше. И не само тогава. От декември 1989 година, беше третия. Имаше късмет, че отново й се размина. Прескочи ...Държеше я духът й! Беше загубила работата, която обичаше.... Но, не можеше да бездейства.
Каза си, какво пък, хляб може да се печели и по друг начин. Затова, без много да умува, след като проучи пазара, започна търговия с плодове. Всяка събота и неделя продаваше ябълки на Женския пазар. За седми път беше там в онази неделя, но й се наложи да продължи сама, а на връщане да се прибере със съседите си. И те, бяха тогава там на пазара. Вървеше им. Нали им се паднаха по - хубавите плодове. Приключили с продажбата, изведнъж решават да посетят своя близка в големия град. После, се уговориха заедно да пътуват, обратно.
Тя остана там, на Женския пазар, с малкото ябълки. И само с една жена от софийските села, която продаваше ряпа и червено цвекло. Често двете се засичаха на пазара. Дори бяха станали близки. Разменяха си мисли и времето им минаваше неусетно. Вървеше и в продажбите. Но, този ден, за нея беше различен.
Изведнъж застудя, снежинки, като перушинки, запрехвърчаха около тях. Възрастната жена започна да събира изложеното пред нея. Очакваше сина си, да дойде, да я вземе. Не мина много време и той се появи. Натовари стоката й. Разделиха се с пожелания, да се видят отново следващите събота и неделя. И си тръгнаха.
Тя остана сам сама, с ябълките, които продължаваха да чакат последните купувачи. Все по - рядко минаваха хора. Никой не спираше. Малкото, които от време навреме се появяваха, бързаха да се приберат. Нали беше неделя.
Тя губеше надежда, че ще успее да продаде останалото, но нямаше къде да отиде. Стоеше и чакаше, някой да спре пред нея и да си купи ябълки. Продължаваха да минават като сенки последните минувачи....Вглъбени в мислите си, без дори да погледнат към изложената стока. Само един, добре облечен мъж, с приятни черти на лицето, не я подмина. Спря се....Застана пред нея и я попита:
- Моля Ви, кажете, колко струва, всичко това? Посочи с ръка, останалите в двете касетки ябълки. Механично бръкна в джоба и извади портфейла си. Разтвори го, извади пари и държейки ги в ръката продължи:
- Ето, вземете, надявам се да стигнат, за всичките плодове тук! Но се прибирайте, става късно...неделя е ...всичко може да се случи. Нали утре, жените имате празник. Полага Ви се, да се подготвите за него! А, и времето не е с Вас!
Тя го погледна, с широко отворени очи, изумена. Такава благост излъчваше този непознат мъж. Как така без покупка ще вземе пари? Благодари му за съпричастността и само се усмихна. Той продължи пътя си, но чутото стопли душата й. Помисли си, все още има човеци, в тези озверели времена, когато всеки се е опълчил срещу всеки. Думите му все още отекваха, а от очите й се спуснаха сълзи...
Снегът продължаваше да вали, наоколо вече земята се белееше....
Тя, продължаваше да стои там, насаме с обзелите я тъжни мисли, за превратностите на времето, за нея самата и за срещата й с добрината човешка. Заедно с ябълките ... Чакаше от някъде да се появят съседите й....
Поука от споделеното: Въпреки обстоятелствата, човек трябва да се бори и отстоява това, което е постигнал. Защото, животът има смисъл, само тогава, когато работи това, от което изпитва удовлетворение и е полезен. Друго, когато зопочне нещо, не трябва да бъде доверчив, защото по този начин, увеличава конкурентите си и няма да постигне очакваните резултати.
Ати Милуш - Тота
Беше седми март 1993 година. Бяха минали няколко месеца, откакто се измъкна от инфаркта, който я дебнеше. И не само тогава. От декември 1989 година, беше третия. Имаше късмет, че отново й се размина. Прескочи ...Държеше я духът й! Беше загубила работата, която обичаше.... Но, не можеше да бездейства.
Каза си, какво пък, хляб може да се печели и по друг начин. Затова, без много да умува, след като проучи пазара, започна търговия с плодове. Всяка събота и неделя продаваше ябълки на Женския пазар. За седми път беше там в онази неделя, но й се наложи да продължи сама, а на връщане да се прибере със съседите си. И те, бяха тогава там на пазара. Вървеше им. Нали им се паднаха по - хубавите плодове. Приключили с продажбата, изведнъж решават да посетят своя близка в големия град. После, се уговориха заедно да пътуват, обратно.
Тя остана там, на Женския пазар, с малкото ябълки. И само с една жена от софийските села, която продаваше ряпа и червено цвекло. Често двете се засичаха на пазара. Дори бяха станали близки. Разменяха си мисли и времето им минаваше неусетно. Вървеше и в продажбите. Но, този ден, за нея беше различен.
Изведнъж застудя, снежинки, като перушинки, запрехвърчаха около тях. Възрастната жена започна да събира изложеното пред нея. Очакваше сина си, да дойде, да я вземе. Не мина много време и той се появи. Натовари стоката й. Разделиха се с пожелания, да се видят отново следващите събота и неделя. И си тръгнаха.
Тя остана сам сама, с ябълките, които продължаваха да чакат последните купувачи. Все по - рядко минаваха хора. Никой не спираше. Малкото, които от време навреме се появяваха, бързаха да се приберат. Нали беше неделя.
Тя губеше надежда, че ще успее да продаде останалото, но нямаше къде да отиде. Стоеше и чакаше, някой да спре пред нея и да си купи ябълки. Продължаваха да минават като сенки последните минувачи....Вглъбени в мислите си, без дори да погледнат към изложената стока. Само един, добре облечен мъж, с приятни черти на лицето, не я подмина. Спря се....Застана пред нея и я попита:
- Моля Ви, кажете, колко струва, всичко това? Посочи с ръка, останалите в двете касетки ябълки. Механично бръкна в джоба и извади портфейла си. Разтвори го, извади пари и държейки ги в ръката продължи:
- Ето, вземете, надявам се да стигнат, за всичките плодове тук! Но се прибирайте, става късно...неделя е ...всичко може да се случи. Нали утре, жените имате празник. Полага Ви се, да се подготвите за него! А, и времето не е с Вас!
Тя го погледна, с широко отворени очи, изумена. Такава благост излъчваше този непознат мъж. Как така без покупка ще вземе пари? Благодари му за съпричастността и само се усмихна. Той продължи пътя си, но чутото стопли душата й. Помисли си, все още има човеци, в тези озверели времена, когато всеки се е опълчил срещу всеки. Думите му все още отекваха, а от очите й се спуснаха сълзи...
Снегът продължаваше да вали, наоколо вече земята се белееше....
Тя, продължаваше да стои там, насаме с обзелите я тъжни мисли, за превратностите на времето, за нея самата и за срещата й с добрината човешка. Заедно с ябълките ... Чакаше от някъде да се появят съседите й....
Поука от споделеното: Въпреки обстоятелствата, човек трябва да се бори и отстоява това, което е постигнал. Защото, животът има смисъл, само тогава, когато работи това, от което изпитва удовлетворение и е полезен. Друго, когато зопочне нещо, не трябва да бъде доверчив, защото по този начин, увеличава конкурентите си и няма да постигне очакваните резултати.
Ати Милуш - Тота
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Римските пътища в България и съвремените...
Как са звучали древните езици
Римските пътища в България и съвремените...
Как са звучали древните езици
подбрах за приятелите от блог. бг, които отбелязват отминалия 6 май. Приятно слушане!
цитирайчовешко, Ати...Поздрав!
цитирайЗащо непознатият благороден човек не е взел ябълките след като е дал парите ? Или само е предложил парите ?
Имах подобен случай с моя приятел Балабан в Дупница. В Края на приклюлилия пазарен ден , видяхме старица в
края на пазара, почти на главната улица, да продава останали три везеници с чесън лук. Трепери от студа. Балабан я приближи и каза,че иска да купи останалите три везеници.Колко струват? Жената отговори. Той й даде парите и взе везениците. По-надали при еврейските гробища, закачи везениците на едно дърво. Каза: На мен неми трябват. Имам си чесън лук. А старицата защо да мръзне ?
цитирайИмах подобен случай с моя приятел Балабан в Дупница. В Края на приклюлилия пазарен ден , видяхме старица в
края на пазара, почти на главната улица, да продава останали три везеници с чесън лук. Трепери от студа. Балабан я приближи и каза,че иска да купи останалите три везеници.Колко струват? Жената отговори. Той й даде парите и взе везениците. По-надали при еврейските гробища, закачи везениците на едно дърво. Каза: На мен неми трябват. Имам си чесън лук. А старицата защо да мръзне ?
precoria написа:
човешко, Ати...Поздрав!
Благодаря, Петя! Всичко има в живота и добро и лошо. Важното е да е поносимо. Да може да се преодолее дадена ситуация и да се върви напред.
Хубав ден!
sande написа:
Защо непознатият благороден човек не е взел ябълките след като е дал парите ? Или само е предложил парите ?
Имах подобен случай с моя приятел Балабан в Дупница. В Края на приклюлилия пазарен ден , видяхме старица в
края на пазара, почти на главната улица, да продава останали три везеници с чесън лук. Трепери от студа. Балабан я приближи и каза,че иска да купи останалите три везеници.Колко струват? Жената отговори. Той й даде парите и взе везениците. По-надали при еврейските гробища, закачи везениците на едно дърво. Каза: На мен неми трябват. Имам си чесън лук. А старицата защо да мръзне ?
Имах подобен случай с моя приятел Балабан в Дупница. В Края на приклюлилия пазарен ден , видяхме старица в
края на пазара, почти на главната улица, да продава останали три везеници с чесън лук. Трепери от студа. Балабан я приближи и каза,че иска да купи останалите три везеници.Колко струват? Жената отговори. Той й даде парите и взе везениците. По-надали при еврейските гробища, закачи везениците на едно дърво. Каза: На мен неми трябват. Имам си чесън лук. А старицата защо да мръзне ?
Благодаря, Санде! Впечатляващото в споделеното е вниманието и изречените топли, доброжелателни думи, особено, когато никой не е спирал в късния вече час. В големия град това е почти невъзможно да се случи. И още всяка работа не е за всеки. Но времената бяха такива. Хората губеха работата си и трудно намираха нова, трудно се адаптираха към промяната. Не случайно толкова много българи напуснаха страната. Споделеното от теб също е проява на благородство.
Хубав ден!
действителност Ати! Малко останаха човеците, след 1989г.
Хищническия морал превзе всичко човешко. А неблагодарността
в тотален размер, капсулира ежедневието на хората.
цитирайХищническия морал превзе всичко човешко. А неблагодарността
в тотален размер, капсулира ежедневието на хората.
Освен постинга прочетох и коментарите.
Хареса ми коментара на Санде.
Припомни ми и други подобни случаи, дори имам и лични.
Обичам да ходя на пазара. Винаги започвам с бабите от близките села /вече почти ги няма:(/.
Купувам цялата останала стока, произведена в дворовете им. Имах си една много скромна, слабичка и не гласовита. От нея пазарувах предимно.
Тази женица не искаше много, колкото да си плати билета за връщане. Аз обикновено "нямах дребни".
Тази слабичка, не гласовита женица за една Коледа ми подари плетени от нея терлици ...
И сега се просълзявам като си спомням този жест. Пазя ги, макар вече да не стават за носене. Пазя ги, за да ми спомнят, че има благородни и благодарни хора!
От много години я няма, но мисля за нея с много топлина и ... тъга...
"Въпреки обстоятелствата, човек трябва да се бори и отстоява това, което е постигнал." - това ме подсети за друга случка,но за нея друг път:).
Поздрави и хубав ден, Ати!
цитирайХареса ми коментара на Санде.
Припомни ми и други подобни случаи, дори имам и лични.
Обичам да ходя на пазара. Винаги започвам с бабите от близките села /вече почти ги няма:(/.
Купувам цялата останала стока, произведена в дворовете им. Имах си една много скромна, слабичка и не гласовита. От нея пазарувах предимно.
Тази женица не искаше много, колкото да си плати билета за връщане. Аз обикновено "нямах дребни".
Тази слабичка, не гласовита женица за една Коледа ми подари плетени от нея терлици ...
И сега се просълзявам като си спомням този жест. Пазя ги, макар вече да не стават за носене. Пазя ги, за да ми спомнят, че има благородни и благодарни хора!
От много години я няма, но мисля за нея с много топлина и ... тъга...
"Въпреки обстоятелствата, човек трябва да се бори и отстоява това, което е постигнал." - това ме подсети за друга случка,но за нея друг път:).
Поздрави и хубав ден, Ати!
aip55 написа:
действителност Ати! Малко останаха човеците, след 1989г.
Хищническия морал превзе всичко човешко. А неблагодарността
в тотален размер, капсулира ежедневието на хората.
Хищническия морал превзе всичко човешко. А неблагодарността
в тотален размер, капсулира ежедневието на хората.
Благодаря за коментара! За съжаление под маската на демокрацията се извърши коренна промяна на обществото. Няма структура, която да не бе подменена по чужд образ и подобие. Последва поредното морално убийство на едно поколение, което беше в разцвета на силите си. И не само. В разказа е показан само едни щрих. Имам съседи, които загубиха заложените жилища за да се заемат с нещо. Други взеха децата със себе си и вече не са българи. Децата им не знаят родния език. Трети, уредили се чужбина се срамуват да се нарекат българи. Останалите тук, особено хората на възраст са на изживяване. Всички бяхме за промяната, но не тази с трансформацията на собствеността в полза на една малка част от българите. За съжаление. Не по този добре режисиран сценарий.
Хубав ден!
нещо застава на гърлото, очите се пълнят със сълзи... навярно има още
много примери за прототип на героинята, които не се забравят...
Вниманието и разбирането, разбира се стоплят, но и поставят нови въпроси...
в случая поведението на мъжа, съпричастен към съдбата на жената малко
смущава и сякаш повече се доближава до съжалението, граничи с нараняване
на достойнството и унижението... а това вече е друго... можеше просто
да закупи всичките ябълки, да й пожелае хубав празник, и да отмине...
по-достойно и уважително щеше да е. Колко не достига доброта и обич...
Случката е разказана с болка в сърцето, с разочарование от натрупалите се
негативи в живота, топло и съчувствено, майсторски е описана една човешка
драма, неволно читателят изпитва и гняв, и възмущение...
Поздравления, Ати !
цитираймного примери за прототип на героинята, които не се забравят...
Вниманието и разбирането, разбира се стоплят, но и поставят нови въпроси...
в случая поведението на мъжа, съпричастен към съдбата на жената малко
смущава и сякаш повече се доближава до съжалението, граничи с нараняване
на достойнството и унижението... а това вече е друго... можеше просто
да закупи всичките ябълки, да й пожелае хубав празник, и да отмине...
по-достойно и уважително щеше да е. Колко не достига доброта и обич...
Случката е разказана с болка в сърцето, с разочарование от натрупалите се
негативи в живота, топло и съчувствено, майсторски е описана една човешка
драма, неволно читателят изпитва и гняв, и възмущение...
Поздравления, Ати !
Да... " животът има смисъл, само тогава, когато човек
работи това, от което изпитва удовлетворение и е полезен."
За жалост днес това се оказва почти невъзможно понякога,
както и да се бори и отстоява това, което е постигнал...
Развълнува ме... докосна ме разказът ти, приятелко !
цитирайработи това, от което изпитва удовлетворение и е полезен."
За жалост днес това се оказва почти невъзможно понякога,
както и да се бори и отстоява това, което е постигнал...
Развълнува ме... докосна ме разказът ти, приятелко !
katan написа:
ИмахОсвен постинга прочетох и коментарите.
Хареса ми коментара на Санде.
Припомни ми и други подобни случаи, дори имам и лични.
Обичам да ходя на пазара. Винаги започвам с бабите от близките села /вече почти ги няма:(/.
Купувам цялата останала стока, произведена в дворовете им. Имах си една много скромна, слабичка и не гласовита. От нея пазарувах предимно.
Тази женица не искаше много, колкото да си плати билета за връщане. Аз обикновено "нямах дребни".
Тази слабичка, не гласовита женица за една Коледа ми подари плетени от нея терлици ...
И сега се просълзявам като си спомням този жест. Пазя ги, макар вече да не стават за носене. Пазя ги, за да ми спомнят, че има благородни и благодарни хора!
От много години я няма, но мисля за нея с много топлина и ... тъга...
"Въпреки обстоятелствата, човек трябва да се бори и отстоява това, което е постигнал." - това ме подсети за друга случка,но за нея друг път:).
Поздрави и хубав ден, Ати!
Хареса ми коментара на Санде.
Припомни ми и други подобни случаи, дори имам и лични.
Обичам да ходя на пазара. Винаги започвам с бабите от близките села /вече почти ги няма:(/.
Купувам цялата останала стока, произведена в дворовете им. Имах си една много скромна, слабичка и не гласовита. От нея пазарувах предимно.
Тази женица не искаше много, колкото да си плати билета за връщане. Аз обикновено "нямах дребни".
Тази слабичка, не гласовита женица за една Коледа ми подари плетени от нея терлици ...
И сега се просълзявам като си спомням този жест. Пазя ги, макар вече да не стават за носене. Пазя ги, за да ми спомнят, че има благородни и благодарни хора!
От много години я няма, но мисля за нея с много топлина и ... тъга...
"Въпреки обстоятелствата, човек трябва да се бори и отстоява това, което е постигнал." - това ме подсети за друга случка,но за нея друг път:).
Поздрави и хубав ден, Ати!
Благодаря, Кате! И аз постъпвам като теб, когато стигна до пазара. Там, в самото начало стоят възрастни жени, които предлагат билки и нещо произведено в градинките им. Стремя се да купя от тях, защото онези на сергиите са прекупвачи, каквато е била и продавачката на ябълки в разказа.
Хубав ден и на теб!
stela50 написа:
нещо застава на гърлото, очите се пълнят със сълзи... навярно има още
много примери за прототип на героинята, които не се забравят...
Вниманието и разбирането, разбира се стоплят, но и поставят нови въпроси...
в случая поведението на мъжа, съпричастен към съдбата на жената малко
смущава и сякаш повече се доближава до съжалението, граничи с нараняване
на достойнството и унижението... а това вече е друго... можеше просто
да закупи всичките ябълки, да й пожелае хубав празник, и да отмине...
по-достойно и уважително щеше да е. Колко не достига доброта и обич...
Случката е разказана с болка в сърцето, с разочарование от натрупалите се
негативи в живота, топло и съчувствено, майсторски е описана една човешка
драма, неволно читателят изпитва и гняв, и възмущение...
Поздравления, Ати !
много примери за прототип на героинята, които не се забравят...
Вниманието и разбирането, разбира се стоплят, но и поставят нови въпроси...
в случая поведението на мъжа, съпричастен към съдбата на жената малко
смущава и сякаш повече се доближава до съжалението, граничи с нараняване
на достойнството и унижението... а това вече е друго... можеше просто
да закупи всичките ябълки, да й пожелае хубав празник, и да отмине...
по-достойно и уважително щеше да е. Колко не достига доброта и обич...
Случката е разказана с болка в сърцето, с разочарование от натрупалите се
негативи в живота, топло и съчувствено, майсторски е описана една човешка
драма, неволно читателят изпитва и гняв, и възмущение...
Поздравления, Ати !
Благодаря за коментара, Танечка! Вероятно вниманието, което получава жената при онези обстоятелства, на фона на тоталното безразличие на минаващите е възприето за голяма добрина. И то несъмнено така е прозвучало, след като е оставило следа. Другото, надали е било възможно? Затова и не е отразено като "нараняване на достойнството". Тъжен факт е моралното убийство на човека, лишен от възможността да се реализира и продължи усъвършенстването и развитието си. В неговата област, в "своите води". Станалото пречупване в душата, доловено от споделеното е по - страшното. Така се убиват не само хората, а и държавата, когато спреш устрема и полета на духа им. Една и две ли бяха човешките драми? Не, разбира се. Не са достатъчни гневът и възмущението. Такива удари са непростими на
" другарите" приспособленци! Пардон - демократи.
Хубав ден!
stela50 написа:
Да... " животът има смисъл, само тогава, когато човек
работи това, от което изпитва удовлетворение и е полезен."
За жалост днес това се оказва почти невъзможно понякога,
както и да се бори и отстоява това, което е постигнал...
Развълнува ме... докосна ме разказът ти, приятелко !
работи това, от което изпитва удовлетворение и е полезен."
За жалост днес това се оказва почти невъзможно понякога,
както и да се бори и отстоява това, което е постигнал...
Развълнува ме... докосна ме разказът ти, приятелко !
Да, невъзможно е, защото има разминаване в потребности, обучение и реализация. Колкото по - необразовани, толкова по - добре. После насоките на развитие на икономиката ни кореспондират с потребности от изпълнителски кадри и то предимно в сферата на услугите. За съжаление. Започна да се прокрадва тук там дефицитът от инженерни специалисти.
Тъжно ми стана за тази жена - но с някакво странно, малко горчиво удовлетворение от постъпката й да откаже парите - проява на човешка гордост и знак за съхранена добродетелност. Такива женици - престарели не толкова от възраст, колкото от мъка и самота, чисти и честни, оцеляващи някак си и оставащи ненадломени, могат да се видят днес на всеки пазар, във всяко градче на България. Но... докога? Старите поколения с годините ще изчезнат, с тях ще си отидат и ония народни добродетели, формирани хилядолетия в патриархалния ред и строги родови отношения. Ще ги смени едно средно поколение - объркано и обезверено, разколебано в народностните си корени и в добродетелите на народа. И после - след една тотална и целенасочена подмяна на ценности, идват поколения с прекрасни общочовешки добродетели, но обезродени, граждани на Европа и света, космополити по образование, възпитание и дух, независимо от това къде и как живеят... Жестът на непознатия мъж, благороден, алтруистичен, с мисъл за студа, старостта и парите, но не и за фините настройки на човешката душа, ми напомни това. И... как да завърша - иска ми се да напиша нещо светло, позитивно, но ми е трудно... Може би трябва да цитирам твоята поука... Но не знам защо в мислите ми взеха натрапчиво да се преплитат едни стихове - от Вапцаровата "История". Така ми се иска да цитирам цялото стихотворение, но няма как, впрочем стигат и само няколко стиха, защо не от финала:
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
Чудесен постинг! Поздравления, Ати! Прегръдка!
цитирайНо разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
Чудесен постинг! Поздравления, Ати! Прегръдка!
donchevav написа:
Тъжно ми стана за тази жена - но с някакво странно, малко горчиво удовлетворение от постъпката й да откаже парите - проява на човешка гордост и знак за съхранена добродетелност. Такива женици - престарели не толкова от възраст, колкото от мъка и самота, чисти и честни, оцеляващи някак си и оставащи ненадломени, могат да се видят днес на всеки пазар, във всяко градче на България. Но... докога? Старите поколения с годините ще изчезнат, с тях ще си отидат и ония народни добродетели, формирани хилядолетия в патриархалния ред и строги родови отношения. Ще ги смени едно средно поколение - объркано и обезверено, разколебано в народностните си корени и в добродетелите на народа. И после - след една тотална и целенасочена подмяна на ценности, идват поколения с прекрасни общочовешки добродетели, но обезродени, граждани на Европа и света, ... ............
Благодаря, за коментара, Вени! Да, това чака част от света, това чака и нас българите. Размиване в общото, без да знаем кои сме сме, защо сме. Без ценности съответстващи на гените и народностните черти. Бих го приела, ако това размиване спре противопоставянето и войната. Убедена съм, че не в тази посока вървят нещата. В този не измислен разказ, най - тъжният факт е, че младата жена е принудена да тръгне в тази посока, защото се оказва в един момент, че за такива като нея няма работа...въпреки образователния ценз и квалификация. Вени, този разказ ме връща в детските ми години, когато двама, възпитани и вероятно също образовани младежи, бяха станали бояджии, защото и за тях е нямало работа по професията им. Все чистки по различни критерии, така както е удобно на добралите се до властта. Тъжна е нашата българска съдба, направлявани все отвън, без воля и усилия на управляващите да отстояват българското и българщината. Всяка промяна е заплатена с много висока цена от една част от нашия народ. Няма ли национален идеал - няма ги и ориентирите, губи се посоката. Хубава вечер, Вени!
За жалост, борбата за оцеляване в днешните жестоки времена е мъчителна. Много тъжен разказ.... Всеки ден виждам едно бабче на близката спирка и винаги купувам от нея - лук, магданоз, копър. Днес имаше криви краставички, нейно производство в някакъв миниатюрен парник, скован от дядото. Толкова е тъжна. Дъщеря и` била безработна, децата учат...Боже, каква мъка излъчваха очите и`.
Защо доживяхме такива времена?
А преди време видях учителката на моя син в началните класове като клошарка.
Защо беше изпаднала така тази красива някога жена? Не ме позна, но говореше безсмислени неща. Явно нещо се беше случило. Подадох и` пари, тя ги взе и заплака....
В днешните дни всеки човек е една съдба, по-често- тежка, трудна съдба.
Спокойна вечер, мила! Натъжи ме този разказ...
цитирайЗащо доживяхме такива времена?
А преди време видях учителката на моя син в началните класове като клошарка.
Защо беше изпаднала така тази красива някога жена? Не ме позна, но говореше безсмислени неща. Явно нещо се беше случило. Подадох и` пари, тя ги взе и заплака....
В днешните дни всеки човек е една съдба, по-често- тежка, трудна съдба.
Спокойна вечер, мила! Натъжи ме този разказ...
gessos написа:
За жалост, борбата за оцеляване в днешните жестоки времена е мъчителна. Много тъжен разказ.... Всеки ден виждам едно бабче на близката спирка и винаги купувам от нея - лук, магданоз, копър. Днес имаше криви краставички, нейно производство в някакъв миниатюрен парник, скован от дядото. Толкова е тъжна. Дъщеря и` била безработна, децата учат...Боже, каква мъка излъчваха очите и`.
Защо доживяхме такива времена?
А преди време видях учителката на моя син в началните класове като клошарка.
Защо беше изпаднала така тази красива някога жена? Не ме позна, но говореше безсмислени неща. Явно нещо се беше случило. Подадох и` пари, тя ги взе и заплака....
В днешните дни всеки човек е една съдба, по-често- тежка, трудна съдба.
Спокойна вечер, мила! Натъжи ме този разказ...
Защо доживяхме такива времена?
А преди време видях учителката на моя син в началните класове като клошарка.
Защо беше изпаднала така тази красива някога жена? Не ме позна, но говореше безсмислени неща. Явно нещо се беше случило. Подадох и` пари, тя ги взе и заплака....
В днешните дни всеки човек е една съдба, по-често- тежка, трудна съдба.
Спокойна вечер, мила! Натъжи ме този разказ...
Благодаря за коментара! Да, точно казано " В днешните дни всеки човек е една съдба, по-често- тежка, трудна съдба." Никой не мисли за малкия човек, той е разчетен като ресурс. А животът е един, единствен и неповторим. Преди години излезе "Трудът на нациите " на Робърт Рийч, в който извежда мисълта, че за да оцелееш в ХХІ век трябва да владееш поне пет професии. Времето вече доказва това с динамичността на трудовия пазар и проблемите, които съществуват в обществото с избора на работно място за професионалисти и липсата на квалифицирана работна ръка. За съжаление с течение на времето все повече се убеждавам, че човек трябва да има професия, която да не зависи от други, за да устои на превратностите на времето. Определено това е някакъв занаят. Колкото до разказа, наистина е тъжен, защото в него могат да се огледат много човешки съдби. Особено на поколението вече на възраст, което е с ниски доходи. За съжаление. Никой в тази наша действителност не написа в нито една програма как да бъде подобрено качеството на живота на българите.
Хубав ден!
18.
bezistena -
С Любов и насърчение необичайните прекрасни дни да съпътстват живота ти!
10.05.2018 23:44
10.05.2018 23:44
НЕОБИЧАЕН ДЕН от=НЕОБИТШАЕН ДЕН=ДЕН от Богиня Диана и Ешуа
цитирайbezistena написа:
НЕОБИЧАЕН ДЕН от=НЕОБИТШАЕН ДЕН=ДЕН от Богиня Диана и Ешуа
Благодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 70795
Блогрол
1. Влиянието
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com