2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
МЕЧТАТА НА ЕДИН ЛАПТОП
Вратата на хранилището изскърца и лартопът отвори очи. Надежда запали единственото му око, а сърцето му запърха като лудо пиле...
В тъмнината и тишината той изпадаше в летаргия и докато батерията още имаше душа, броеше дните, после всичко в него изстиваше и той загубваше представа за времето...
Тя толкова му липсваше.
Обичаше, когато застанеше пред екрана и уморените й пръсти, пробягващи нежно по клавиатурата, извайваха красиви образи и тъжни истории...Не беше млада. Не беше красива. Беше просто една обикновена жена с добро сърце, която страдаше с всеки от своите герои. Малките хора с големи мечти...Чувстваше се горд с нея, а и със себе си, защото знаеше, че й помага...
Някъде в интернет беше срещнал една чудесна мисъл на Ъруин Шоу от романа му „Хляб по водите“:"Не е щастлив човек, но затова пък е нещо изключително рядко - той е добър човек. Добър, но без късмет. Удивително, колко често тези неща вървят заедно." Запомни я, защото тя много прилягаше за Нея. Живееше трудно, притисната от кредити, сметки и понякога непосилни разходи и се налагаше често да го оставя в заложната къща точно срещу дома й. Собственикът й беше приятел и никога не я връщаше с празни ръце, но тогава се налагаше дълго лаптопът да стои самотен в тъмното хранилище сред братя по съдба- нови, недоизплатени, употребявани или даже крадени вещи на собственици, които живееха също трудно...Като нея.
Не й се сърдеше. Знаеше, че тя също тъгува за него, но минаваха дълги дни и месеци, докато намери отново пари и тогава настъпваха онези блажени мигове, когато двамата, един срещу друг, се потапяха в поредната тъжна история или красив стих...И той се чувстваше щастлив,че в нейните изстрадани книги има вградена и частица от неговата чувствителна душа...
Вратата на хранилището тихо се затвори. Не беше за него.
Лартопът примирено въздъхна и притвори очи.
Знаеше, че тя няма да го изостави.
Мечтаеше да изгрее истинско слънце и на тяхната улица.
Дано Бог я закриля!...
Ще я чака!
Ружа Велчева
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS