ЦЪРКВА

Влизам във душата ти на пръсти -

като в църква.

Очите на светците

ме изгарят.

Не съм забравила,

че нося греховете си -

тъй тежка власеница,

която изгаря кожата ми

и душата.

Пред анвона,

скръстила молитвено ръце,

смирено моля прошка

и спасение.

От теб сто пъти се отричах,

а ти сто пъти в мен възкръсваше.

Изгубвах се в далечни светове,

но всички пътища

към теб ме връщаха.

Заспивах в чуждите легла,

но ти

във сънищата ме прегръщаше.

Помилуй мене,

грешницата,

и ме обичай,

напук на всички догми и канони...

Ружа Велчева