Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2015 18:56 - Купон по Коледа
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 6629 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КУПОН ПО КОЛЕДА

 

Сложиха Господин Даскалов на края на трапезата. Място малко неудобно, притеснено, но се чувстваше щастлив, че са го забелязали и той беше наред с всички.

Вкъщи дълго четка поовехтелия си костюм, лъсна до блясък старите трандафори, които отдавна не помнеха годините си – като него!...Не искаше да излага младите от фирмата. Пък и Коледа ще празнуват!...

Миналата Коледа му донесе най-хубавия подарък – негов бивш ученик от гимназията го препоръча на собственика на тази фирма и той се сдоби с една прилична добавка към скромната учителска пенсия – 200 лв. на месец си е цяло богатство!

Сега ресторантът беше препълнен толкова, че се пръскаше по шевовете. Едрогърдата певица с дрезгав глас разсичаше на порции сгъстения въздух. Едва се дишаше и Господин Даскалов поразхлаби старомодната вратовръзка. Е, не му беше много комфортно, пък и никой не го поглеждаше от шумните му съседи, но въпреки това той за първи път от доста години се чувстваше наред с всички.

Извади крадешком сгъваемото ножче и прилежно наряза пържолата в чинията. Все не оставаха пари за протези и сега трябваше да преглъща всичко на ситни хапки...

Хубавицата срещу него забеляза това и пошушна нещо на колежката до нея. После двете шумно се разсмяха и се чукнаха с искрящото вино в чашите.

Господин Даскалов не се обиди. Беше свикнал с това да не го забелязват или просто да го приемат като част от интериора на фирмата. С кофа и парцал в тоалетните, по коридорите и стълбището, неговата дребна прегърбена фигура някак си ги дразнеше със своята безмълвна примиреност. Бяха млади и здрави, и вярваха, че никога няма да остареят.

А старият учител повече от 40 години беше учил на история и философия много от техните родители, те просто не знаеха това. Битието определя съзнанието.

А те имаха толкова различно битие от неговото. Между тях зееше пропаст и Господин Даскалов никога не се опита да я прескочи. Нали беше философ. И това го правеше силен поне в неговите очи.

Танците бяха във вихъра си. Масата беше изпразнена. Всички бяха на дансинга. Само Господин Даскалов стоеше сам в ъгъла, като безмълвен фикус в края на коридора.

Усети пробождане вляво, почти под гръдната кост. Леко се изпоти и посегна към джоба за лекарствата. Но джобът беше празен. Просто от бързане беше ги забравил. Помъчи се да поеме по-дълбоко дъх, но болката стана нетърпима. Отпи глътка вода. Спокойно, каза си, ще мине...

Но не мина. Една силна ръка го притисна към масата и той клюмна на бялата покривка като окапал есенен лист. Последното, което чу беше дрезгавия глас на певицата...

Когато танцуващите се върнаха по местата си и музиката най- после секна, съседът му по място го побутна насмешливо:“Старче, тук не е хотел!...“ и когато не получи никакъв отговор го раздруса леко, докато старецът се изхлузи от стола и тупна на земята.

Видяха, че не диша. Някой извика управителя на ресторанта. След час дойде и Спешната помощ. Лекарят само установи, че Господин Даскалов се беше преселил в по-добри измерения. Сложиха го на носилката и скоро от него не остана и следа.

Чуха се плахи гласове да не пускат повече музика – все пак току-що човек беше умрял тук, но болшинството бяха за това да не си развалят празника и скоро дрезгавият глас на певицата се извиси нагоре, нагоре, сякаш искаше да догони и в Отвъдното кроткия философ Господин Даскалов...

 

Ружа Велчева

 





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. getmans1 - Виждам някаква връзка, ...
15.01.2015 21:37
... дълго време само живота ни учеше за силата на Прошката, нямаше ги примерите от обществото дори от семейството и това ни доведе не до поколенчески конфликт а до безразличие.
Безразличието е по-лошото, защото при конфликт все пак има размяна на доводи, думи, дори и дела което все пак е контакт от който може да произлезе нещо.
Тъжно!
цитирай
2. condor46 - Да,така е...
16.01.2015 14:41
Отчуждението и безразличието са едни от отличителните черти на новия век....
Тъжно, но и страшно!...А толкова малко е нужно, за да дадеш малко доброта и съпричастност на другия, на самотния, на отхвърления!...
цитирай
3. martiniki - тъжен и реалистичен разказ, Руже, животът като такъв
30.01.2015 13:01
поздрави!
цитирай
4. condor46 - Здравей martiniki!
31.01.2015 05:21
Прегръдка от старата столица!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469400
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS