М Р А В К И

Майското слънчице се надигна на пръсти, промуши златни пръстчета през къдричките на везаното перде и гъдилна леля Дона по носа. Тя сбърчи ноздри, кихна и отвори очи. Блесналото слънце я изненада. „Мале, закъснях за работа!...“ И седна в леглото, рошава като есенна зелка в градината й. После видя,че будилникът го няма до леглото и въздъхна облекчено. Та днес е събота, няма за къде да бърза.

Нахлузи подпетените чехли и тръгна към кухнята. Врътна ключа на котлона и сложи кафеничето. Сега ще си измие очите, ще си намаже дебела филия маргарин с мед и с чашката кафе ще се наслаждава дълго на майското утро от балкона над притихналата съботна улица.

Среса се и посегна към кутията за хляб. Когато вдигна дървения капак, изпищя от ужас. Кутията беше пълна с хиляди,хиляди мравки...Дребни, черни работнички и едри, крилати мъжкари...Филиите хляб не се виждаха от пълчищата агресори, които изобщо не се притесняваха, че са посегнали на последните й запаси дни преди пенсията...

Погледът й се спусна надолу към шкафа и го отвори със свито сърце. Купичката с мед приличаше на живо, черно кълбо от безброй нахални, доволни от находката си гадинки...Едва сега видя,че по пода около кухненските шкафове се движеше безкрайна, жива, черна река...

Очите й се напълниха със сълзи и тя безсилна, приседна на близкия стол. Нямаше излишни пари за препарат, за да се отърве от тях. А сърце не й даваше сили да посегне и с голи ръце да изтреби нашествениците. Знаеше, че крилатите мъжкари се появяват напролет през любовния период на мравките...Грехота беше да ги убива точно сега!...

Наля кипналото кафе в любимата си чаша и излезе на балкончето, да не гледа безчинствата на мравките. Облегна се на парапета и отпи първата глътка с дълбока въздишка.

Отдолу, по тротоара, ситнеше съседката Вела, едва удържайки проклетата си булонка. Кимнаха си безмълвно, но Вела усети,че нещо не е наред с леля Дона.

„Какво има, Доне? Май са ти потънали гемиите още рано сутринта?...“

„Мравки, мравки...Завзели са цялата ми кухня...Сърцето ми ще се пръсне от мъка!...“

„А, Доне, та това е голям късмет! Появата на мравки в къщата е знак, че скоро ще забогатееш! Така поне пише в „Трета възраст“. Не те лъжа, скоро го четох!...“

Леля Дона й кимна с благодарност и се замисли. Ами ако е истина?!...Защо да не я споходи такъв късмет и нея?!...И тя е човек като много други, които не броят дните и стотинките си.

Изведнъж й олекна. Влезе в кухнята, измъква една филия хляб и дълго тръска нахалниците от нея. От хладилника взе маргарина и я намаза икономично, да има и за утре...От купичката с мед гребна по-издълбоко, където нямаше мравки и успокоена, седна на балкончето да закуси.

Под ласкавите лъчи на майското слънце леля Дона успокоена и обнадеждена, зачака своето богатство.

Ружа Велчева