Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2014 22:06 - СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.04.2014 22:56


СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ

 

Този глас ще ми липсва! Колкото и невероятно да звучи!

Женски глас без лице. Име, което и на сън ме стряскаше месеци наред. Глас – закана. Глас - присъда. Шептящ в телефонната слушалка винаги ненавреме. Или по-скоро – точно навреме. Тогава, когато съм слаба и ранима най-много. Тогава, когато всички възможни пътища са изгубени и страхът пропълзява по вените ми, гаси мозъка ми, събужда ранения звяр в мен и аз се свивах в студената си бърлога като смъртно ранен звяр, който гледа ловеца вече с примирение. И сам вика смъртта.

Глас, който звучеше с увереността на лекар,че пациентът му е безнадежден случай! И е готов сам да легне в пръстта, защото отърване от този глас няма. Хватката е желязна, мъртва хватка. И губиш сетния си дъх в безмилостните пръсти на безнадежността.

Понякога се мъчех да си представя лице. Гадаех биографията на женския глас. Представях си, че има майка на моята възраст и се питах дали би искала това да се случи и на нея. Едва ли! Когато болката е чужда, човек се чувства много често направо щастлив, че това не е негов проблем, че болката, която предизвиква в другиго е просто работа и това не я засяга. Нейните близки са защитени, на тях това просто не може да им се случи....

Кой знае!...Много често Бог си знае грижата за бедните Божиите птички!...Но и тази мисъл не ме успокояваше. Чуждото спокойствие не ме дразнеше. Бях свикнала с болката. Както безнадеждно болният се радва на болката, защото тя му съобщава,че още е ЖИВ!...

Странна вселена е човешката душа, особено тази, която е ранима, обезверена и въпреки всичко заредена с отчаян оптимизъм!

Днес гласът беше различен. Долових лека нотка на съжаление, че повече няма да се чуваме. Някаква топла тъга имаше в това сбогуване. Понякога и палачът може да заобича поредната си жертва. Животът е толкова многолик и неразгадаем.

С много труд, лишения и всевъзможни комбинации бях свалила дълга си до изискуемия минимум. Вече можех да си поема дъх, а просто не можех дори да се зарадвам. Бях привикнала с терора на безликия глас.

Болката ще ми липсва.

Как ще разбера дали съм жива?

Ружа Велчева

 









Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 1965808
Постинги: 559
Коментари: 1125
Гласове: 9983
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS