Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2014 23:02 - НИЧИЯ - нов роман на Христина Панджиридис
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:
1



image





Романът „ Ничия” на Христина Панджаридис ме посреща с въпроса „Задължително ли е да си щастлив?”, прегръща ме и след това ме хвърля в историята на една българка, която виждам ту лутаща се в спомените си, в миналото си в България, ту чистеща скъпи, големи къщи в далечната Испания.

Непрекъснато се пишат книги със съдържание на тема:” Как да сме щастливи утре”, защото бройката за днес е запълнена, „Щастието е зад ъгъла”, но не се казва точно зад кой и в коя страна, „Щастието е в мисленето”, но ако му се отдаваш поне по осем часа на ден… Щастието математика ли е?”
Янко Енчев нарича книгата „модерен западен роман, съчинен от славянка”. Книгата е пълна с диалози, с монолози, с думи, които не изричаме пред всеки, с въпроси, които си задаваме, лежейки във ваната, пълна с гореща вода, на спирката, чакайки автобуса, в сънищата си, думи, които си казваме, само когато сме сами в стаята. Езикът е лек и близък до ежедневието ни, Христина не пише завъртяни думи, не ни говори така че да не разберем нищо, напротив- романът се чете леко, без да товари, въпреки силните метафори на моменти и тъгата, която е силна, лична и докосваща.
Историята на Доротея е изпълнена със страданието на една майка, напуснала родния дом, изгубила не едно, а две деца, с объркаността й да открие, че детето й е различно от другите, с ранимостта на жената, която не открива до себе си мъжа, в когото се е влюбила, но и със срещи с различни хора, с музика и картини, със сънища, които са колкото болезнени в разкритията си, толкова й нужни.
„… Човекът е уникално създание и аз не си обяснявам, не намирам в мозайката на търсенията си какво го притиска да посегне на връзката със света. Защо се напъва да я скъса както пъпната връв при раждането. Приковавам се на позорния стълб, водя кръстосани разговори и не съм събрала простителност...”
Доротея и Росен водят щастлив живот, влюбени и безгрижни, загубили едно дете, а дъщеря им Невена- изгаря в къщата на своята приятелка Ася. Но нито бягството в Испания, нито бягството един от друг ще спасят героите от бездната на тъгата. И може би това, което ги блъска непрекъснато към страданието е не случилото се, а това, че не могат да си обяснят защо точно на тях се е случило, въпросите, които непрекъснато си задават, но чиито отговори никога няма да открият. Росен ще бяга при своите любовници, а Доротея- в несигурността си да обича ли този човек или сама да потърси щастието.

Прошката, вината, забравата, любовта и разбирането са това, което срещаме най-често в романа. А не са ли това нещата, които срещаме най-често в живота си? Тук „дъждът е безплатно приспивателно” , „словата въздействат колкото атомна бомба”, „поезията преминава в проза” , а „бедност е дума, която трябва да се задраска в речника”.

Изпита свръхчовешко желание да излезе поне на терасата и да се развика с пълно гърло, че хубавото не е на привършване, не е експонат от музея за древно изкуство…
Доротея ще срещне Иво, Лили, Славян, Рада Алексиева, майката на Ася, своята майка, дъщеря си Невена, Фернандо и дъщеря му Хуанита, съпругът си и неговите любовници. Ще бъде различна на различни места, в различни градове, в различни държави, в различни сънища.
И цялото това пътуване из спомените, настоящето и бъдещото, за да решим накрая сами прибира ли се Доротея при съпруга си в България или думите му, че я обича, не успяват да я убедят да се върне там, където са болката и сърцето й. За да остане Ничия и все пак- Своя.
Болката, непростителността, сълзите се преобразиха в крила. Облаците ги скриха. Почувства се освободена. Започваща наново.”

*Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като редактор в общинския вестник на гр. Елин Пелин. Сътрудничила е с журналистически материали на много издания. Публикува във в. “Литературен вестник”, сп. “Знаци”, “Литературни балкани” и др. През юли 2011 изд. “Сиела” публикува романа “Ярост”, написан в съавторство с Димитър Стоянов. Кореспондент на списание “Световете” във Франция, където живее. Член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

                                                             Емилия Найденова, е-сайт "ПОД  МОСТА"





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 1955636
Постинги: 559
Коментари: 1125
Гласове: 9983
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS