Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2011 12:08 - В аванс за новата книга на Ружа Велчева
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 9594 Коментари: 22 Гласове:
16

Последна промяна: 19.09.2011 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Скъпи приятели, новата ми книга "Морга за изгубени души" е вече факт. Остава само ИК ФАБЕР да я изработи, за да може час по-скоро книгата да стигне до читателите си. В аванс ви предлагам предговора към нея на един от редакторите на книгата Владимир Шумелов.

Кратки разкази за добротата


Логично бе след последната си поетична книга „Не отвръщай лице, Господи!“ (2010) Ружа Велчева да издаде този сборник с кратка проза. Ще започна с думи не от любимия й Маркес, а от любимия ни Хемингуей. Ето между другото какво казва той в интервю пред Джордж Плимптън по повод „Старецът и морето“: „Провървя ми, защото в разказа ми имаше добър старец и добро момче, а напоследък писателите са забравили, че съществуват подобни хора“. Казва, разбира се, и други верни неща, но ние няма да се отдалечаваме от основната тема, пронизала открай-докрай разказите на българската авторка: добротата на човека в неговото нещастие. Всъщност основният въпрос, който повдигат разказите, е морален: как да живее човекът в нищета или в труден за живота момент, за да запази човешкото си достойнство?

Кратката проза на Ружа Велчева звучи притчово, което авторката съзнателно е усилила чрез колажирането с текстове от Библията. Тази модерна техника използва и Деян Енев във великолепния си сборник с разкази „Помилуй, Господи!“ (2004). Този тип проза си служи с колажа (в нашите случаи – смесването на основния текст с канонични християнски фрагменти, документални свидетелства от пресата или от свещеници, приписки, изповеди и пр.) и той има важна функция в структурата и цялостния тон на книгите, засилва тяхната автентика. Трябва обаче да подчертаем, че тази „градска“ в основата си проза не е типично християнска; в нея християнското е по-скоро странична проекция, в противен случай „това би ги белязало с евтина доктриналност“ (както пише Калин Янакиев в предговора си към „Помилуй, Господи!“). Разказите в „Морга за изгубени души“ са съвременни късове от живота на т. нар. „малки хора“ (да ги номинираме в по-широк смисъл – „тихите“, „кротките“, „неудачниците“, „страничните“, „маргиналните“, „незабележимите“ – онези, които цар Давид в своите псалми назовава „анавим“ – „кротките“, облажавани от Иисус). Това е традиция, белязала голяма част от прозата в новата българската литература (Йовков, Е. Станев и мн. др.).

Сборникът „Морга за изгубени души“ обхваща 24 кратки разказа (момента) из живота на български жени. Те са фиксирани хронологично: в определени часове на денонощието, на определени топоси, които разкриват най-добре техните характери и постъпки. Разказите оформят цикъл, с общи герои и място на действието – провинциалния град, и лесно е да се досетим, че всички са взети от действителността, твърде близка на авторката (без да изключваме и известна автобиографичност). Цикълът започва със „Старицата“ на зазоряване и завършва със „Севдалина“, горе-долу по същото време. Темпорално е затворен в рамките на едно денонощие – Свети петък преди Великден, като върви от зенита на живота към неговото начало, а обратното броене е белязано от Надеждата (иде Възкресение). Двадесет и четири женски съдби, фиксирани в двадесет и четири часа от едно важно за живота ни денонощие. Най-тежкото и тъжното за Божия Син – неговите мъки, поругаване, разпване на Кръста като жертва на цялото човечество. Съдбите на тези жени в провинциалния град се преплитат, наслагват, белязани са от трагиката на момента (трудното до невъзможност за оцеляване време на Прехода след падането на комунизма, което в случая е експлицирано в този най-тъжен ден от Страстната седмица, когато постът според църковния канон е особено строг, дори вода не се пие, не се работи, и както казва народът – на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие). Това са жени на различна възраст, с различен социален статус, с различно минало и неясно бъдеще. Има обаче нещо, което ги свързва: тяхната доброта, нежно сърце и жадна за любов душа. Разбира се, всяка от тях носи своя кръст, грешна е, а Разпети петък е денят, в който трябва да минем „под масата“ – за здраве, а пък и за опрощаване на греховете. Така е според суетата на народното поверие, иначе цветето, което ни дава свещеникът се превръща в символ на вярата и утехата, че ето – още малко и гробът ще остане празен, Христос ще възкръсне. В очакване на чудото – това е моментът, в който героините на Ружа Велчева са поставени... Блондинката Кукуригото с двайсет лева в джоба очаква своя принц, сакатата Фани с нейната доживотна Голгота и деца в добавка мечтае за нова протеза, клошарката Гълъбина е стигнала дъното, защото е загубила детето си и се е пропила, Цингарела мечтае за своя принц, който обаче обичайно идва под формата на нервен тираджия, не по-различна е съдбата на възрастната клошарка Блатната вещица, в самата божа обител – манастирчето, монахинята Аполинария се мъчи да спаси имотите му от новите герои на деня, Магдалена очаква добрият чичо Гугъл да й прати блага вест, че има цяр и за нейното болно дете, Роза, чиито деца и внучета са отдавна в чужбина, ще хвърли пъпчето на шестата си внучка къде? – ами в темелите на Аулата на Университета, къде другаде?, младата и интелигентна пенсионерка Мария е принудена да прислугва, за да си докарва нещо отгоре за живот, Лили Звънчето се лишава от дълго лееяна и нужна покупка, за да извърши благотворителност, скованата Надежда се надява да оздравее, а Тони-Бонбони разбира, че не диетите ще я направят красив и добър човек, а служенето на Бога чрез новата си приятелка монахиня Аполинария... Без да бъдем изчерпателни, ще добавим само, че подобни и в същото време строго индивидуални са съдбите на останалите героини в тази тънка книжка: Че Гевара, Майка Тереза от Търново, Бързите пръсти, Йована, Васила, Феята, Дарина, Велика, Мина, Марта, Севдалина. Те съставят един женски паноптикум, който макар и непълен, очертава картината на живота на днешната българска жена – родителка, съпруга, работничка, интелектуалка, любовница, проститутка... – във всички случаи обаче любяща и свободна жена, за което свидетелства и посвещението на книгата на Дочка Начева (Десанка Булаич, 1945–1998) – „поетеса със странна биография и още по-странна поезия, самоубила се трагично в един от крайните квартали на Варна — отчаяна, предадена и от най-близките приятели…“ (това позоваване ще намерим още в книгата на Р. Велчева „Любовни досиета“, 2003 г.).

Книгата е написана сякаш на един дъх, затова се чете леко, стилът и езикът й са пестеливи, ненатрапчиви, непретенциозни, без модерни технически хватки, за сметка на изключително прецизната композиционна схема. Съдбите на героините на Ружа Велчева са фиксирани в един статичен миг, строго определен за всяка от тях – това е мигът на равносметка, затишието пред буря, мигът преди вземането на решение, и затова пространствено-времевият континиум в сборника играе важна структурираща роля. Ето и мястото, където обикновено можем да ги видим на едно място – бинго-залата. Там работи и студентката Севдалина. „На шега споделяше със състудентите си, че работи в морга за изгубени души. „А защо морга?“ – питаха те. „Защото моргата е място, в което обявените за мъртви престояват 24 часа, преди да се обявят за действително мъртви. Има много случаи, когато „мъртвите“ възкръсват...“ – сериозно им отговаряше Севдалина. „Нещо като Чистилището...“ Преди да се отправят душите към Рая или Ада престояват там, да се отсеят страстите, постъпките и греховете... Едно безвремие от 24 часа, в което душата търси своя път към доброто и светлината или към вечен мрак и Геена...“

Във финалния разказ „Севдалина“ ще намерим и обобщеното решение на проблема, формулиран в началото: как да живее човекът в нищета или в труден за живота си момент, за да запази човешкото си достойнство? А то е: да издържим пред натиска, за да излезем по-силни от живота; да носим тежестите с мълчаливо достойнство; да победим живота, като го дарим с нов (Севдалина чака дете, докато ходи на работа) – „защото животът е хубав, животът е любов и илюзиите, заблудите и напразните надежди само ни отделят от пъпната връзка с него“.

И най-важното: „Не забравяй безкрайните възможности, родени от вярата“ (Из Молитва на Св. Тереза).


 

Владимир Шумелов








Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. ufff - Честито, Руже! попътен вятър на ...
10.09.2011 12:21
Честито, Руже! попътен вятър на "детенцето" ти!
Късметлийска книга да е!
)
цитирай
2. condor46 - Благодаря ти от сърце,
10.09.2011 12:30
мила Таня!
Дай Боже, от твоите уста - в Божиите уши!...Прегръдки от старата столица-Ружа/ЧЕ
цитирай
3. yotovava - Честито, Руже,
10.09.2011 12:34
радвам се заедно с теб :))))))))))))))

Валя
цитирай
4. lubara - Честито, интересно ми е да я видя тази книга!
10.09.2011 12:56
Поздравявам те. И ако може един съвет. " Фабер " нямат коректор, допуснаха доста грешки преди две години с моята книга " Лодки през зимата". Така, че настоявай сама да я обходиш цялата.
цитирай
5. voinov50 - Честито, Руже!
10.09.2011 13:02
Време беше и за този сборник с разкази :)))
Поздрави от Пирин!
цитирай
6. condor46 - Благодаря ти,Валя!
10.09.2011 13:03
Знам,че приятелите ми са винаги с мен!!!Прегръщам те-Ружа
цитирай
7. condor46 - Здравей lubara!
10.09.2011 13:05
Аз никога не ползвам техен коректор!Чета си я сама, а и още веднъж-един от редакторите ми-в случая -Вл.Шумелов...Той ми е приятел и не ми взема пари за това!Поздрави-Ружа
цитирай
8. condor46 - Благодаря ти,voinov50 !
10.09.2011 13:08
Напук на кризата,направих книгата!...А може би и тъкмо поради нея!...Прегръдки за теб и красивия Пирин!!!Поздрави от старата столица-Ружа
цитирай
9. lubara - Поздрави, Ружа!
10.09.2011 13:43
Аз говоря за момента, когато се качи на техния файл за предпечат. Тогава е нужно да се поправят някои неточности. Аз им се доверих, а и после малко ме домързя да чета цялата книга отново и да ги насочвам за грешки. Защото е много трудно, трябва да си в печатницата, и да корегираш на място.
Шумелов е много талантлив и малко по своему шашав, уважавам го.
цитирай
10. condor46 - Любо,
10.09.2011 13:58
прав си!...Но аз я дадох първо на Владо да я прочете, после аз я четох 3 пъти...После Нейко ми я праща,като я странира, да я видя пак за грешки...Мисля,че аз съм наистина много доволна от работата си с Нейко и с издателството...Дано да е на късмет!!!Поздрави-Ружа
цитирай
11. martiniki - Честита книга!
10.09.2011 14:27
Да си намери верните читатели, Руже!
цитирай
12. miaa - Успехи и щастие от сърце!
10.09.2011 15:47
Искрено се радвам за книгата:)Поздрави Ружа!
цитирай
13. condor46 - Благодаря ти,мила Доре!
10.09.2011 20:33
Пожелавам ти подобна радост и на теб!Прегръщам те сърдечно-Ружа
цитирай
14. condor46 - Здравей мила miaa !
10.09.2011 20:35
Благодаря ти за сърдечните благопожелания!Приятелски поздрав от красивото В.Търново!Ружа
цитирай
15. veninski - Честито и от мен!
11.09.2011 07:12
Честито и от мен!
цитирай
16. cefulesteven - Честито!
11.09.2011 09:40
Честито!
цитирай
17. condor46 - Благодаря ти, драги Васил!
11.09.2011 09:44
Първата книга ще е за теб, родопския княз на перото!!!Поздрави от старата столица!Ружа
цитирай
18. condor46 - Здравей приятелю Сefulesteven!
11.09.2011 09:45
Споделената радост с приятели е двойна радост!!!Поздрави-Ружа
цитирай
19. hatanasov - Поздрави!
11.09.2011 21:49
Желая ти здраве и успех на книгата!
цитирай
20. condor46 - Драги Христо,
11.09.2011 22:27
благодаря ти от сърце!Поздрави от старата столица!Ружа
цитирай
21. erato7 - Честито и от мен!
12.09.2011 13:11
Честито и от мен!
цитирай
22. condor46 - Благодаря ти, мила erato7!
12.09.2011 20:51
Радвам се от сърце,че се отби при мен!Поздрави от красивото Велико Търново!!!Ружа
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2468892
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS