15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще се върне, ще отиде както е дошел;
И няма да вземе нищо от труда си
За да занесе с ръката си. 16 И това е още тежко зло, -
Както е дошел, така да иде,
И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? 17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
И в много печал, и болест, и мъки. 18 Ето що видях аз добро:
Прилично е да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд
В който се труди под слънцето,
Според числото на дните на живота си
Колкото му е дал Бог; 19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот,
Дал му е и власт да яде от тях,
И да взима дела си, и да се весели в труда си:
То е дар Божий. 20 Понеже няма да помни много дните на живота си;
Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.

 

Еклесиаст, глава 5

 

17 часа

 

Т О Н И - Б О Н Б О Н И

Това прозвище й остана от детството. Беше пухкаво, весело дете, готово да направи всичко за шепа бонбони. Годините минаваха, Тони-Бонбони растеше, а заедно с нея растеше и страстта й към сладката отрова. Нямаше проблем с науките. Само с килограмите. Свежата й розова плът преливаше във всички посоки около нея и тя приличаше на бухнал ароматен козунак, а огромните й черни очи блестяха като лъскави стафиди, залепени от ръката на Твореца върху кръглото й нежно лице.

Дали от летицина в шоколада или просто Бог така я беше озарил, но Тони-Бонбони имаше лек характер и весел нрав. Всички искаха да бъдат приятели с нея. Винаги имаше хора около нея.Самотата, скуката и тъгата бяха непознати за Тони.

Завърши публична администрация с отличие и скоро седна зад бюрото в една от дирекциите на общината в града. Какво повече може да иска едно младо момиче?!...

Докато един ден пред нея застана мечтата на живота й и Тони-Бонбони се влюби на мига. Но той дори не й се усмихна. Взе нужния му документ и излезе без даже да й каже довиждане...

За първи път тя се погледна в огледалото на стената с други очи и за първи път посърна. Мечтата й имаше спорна фигура и перфектно оформените му бицепси опъваха красиво безукорното сако.

„Край!...Никога повече сладко!..“

Проучи в Интернет всички диети по света. Опитва е Тази на Дюкан, и разделното хранене, и средиземноморската диета, и японското чудо, от което Стефан Данаилов беше свалил цели 22 килограма. Разумът й разбираше всичко, но тялото се съпротивляваше. Искаше си своята доза щастие.

Често го срещаше по коридорите на общината и това още повече засилваше безизходицата, която разкъсваше добрата й светла душа.

Една събота реши да се разходи до близкото манастирче. Там живееше само една монахиня – Аполинария. Реши да се изповяда пред добрата жена и после дълго слуша равния й приглушен глас.

„Храни душата си, дъще, а тялото, тялото само ще намери пътя към съвършенството...“

„Бог е милостив и той ще ти посочи пътя...“

В края на всяка седмица пеш изминаваше пътя от града до манастирчето. Оставаше там, помагаше на Аполинария в градината, понякога пасеше кравата и вечер дълго слушаше беседите на новата си приятелка.

Минаха няколко месеци и Тони-Бонбони забеляза, че фигурата й се променя. Дрехите й станаха широки. Не се задъхваше по стълбите. Хубостта на лицето й грееше по нов начин.

Тази година реши да пости пълни 40 дена. Аполинария я напътстваше и Тони усещаше,че нещо светло и чисто издига душата й нагоре, чак към звездите....

„Не се притеснявайте за мен!“- успокояваше тя озадачените си приятели. „Просто чистя душата си, за да направя място за любовта...“казваше с предишната си ведра усмивка Тони-Бонбони.

Днес майка й беше донесла уханни, добре изпечени кознаци за Великден и цялата къща ухаеше на лимон, стафиди и сладка препечена коричка. Този невероятен аромат пълзеше на талази около Тони, промъкваше се предателски в разширените й ноздри и сладките фантазии замъгляваха съзнанието й.

Бяха на една ръка разстояние. Само да се протегне и пръстите ще докоснат апетитно препечената им повърхност.

Ах, каква болка усети в гърдите си!

Едва отмести поглед от изкушението и потърси помощ от небето.

Не повярва на очите си. Там, до благия лик на Богородица й се усмихваше нейния мъж-мечта.

Това й наде сили.

Грабна една ябълка от фруктиерата на масата и подвикна към майка си: „Отивам до манастира, мамо!...Ще се черкуваме двете с Аполинария и там ще остана да спя. Ще й помогна за празника ...“

И скоро крачеше развеселена към края на града.

Душата й беше спокойна и пречистена, сторила място на любовта в сърцето на Тони-Бонбони.

 

Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

Звездна нощ ти пожелавам!
Ружа