Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – В. Търново

И НОЛИ „Формула 6“

организираха

представяне на романа на Йордан Атанасов

„ХАМОВОТО СЕМЕ“

Критически слова на

Румен Стоянов (редактор на изданието) и Владимир Шумелов (критик)

Проявата е включена и в Програмата на Унгарския културен институт за м. Юни 2011 г.

Гост на премиерата беше и лично Директорът на Унгарския културен център в България д-р Тошо Дончев.

Йордан Атанасов е роден в гр. Брауншвайг, Германия, на 25.01.1943 г. Българин с родители от с. Драганово, В. Търновско. Завършил електротехникум в Ст. Загора, а след това Икономика на промишлеността във ВИИ "Карл Маркс" и радиожурналистика в СУ "Св. Кл. Охридски". Работи в Мини "Марица-изток" и като проектант в Изчислителен център, в културния отдел на ОНС - Стара Загора. Бил е редактор във в. "Марица-изток" и директор на в. "Синя поща" - Стара Загора. В момента е председател на читалище "Даскал Петър Иванов" и главен редактор на в. "Литературен глас". С група старозагорски писатели през 1992 г. възстановява едноименния Д. Б. Митов вестник в родния град на писателя. Член е на Сдружението на българските писатели, носител на наградата за литература и изкуство "Николай Лилиев" на Общинския съвет - Стара Загора и на награди от национални литературни конкурси (Поморие, Сливен, Бобовдол, Кремиковци, Димитровград и др.). Има публикувани стихотворения в списанията "Септември", "Пламък", "Демократически преглед", "Тракия", във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Труд", "Литературен форум", "Другата аудитория", "Сега", "Стършел" и др. Участва в редица сборници и антологии. Превеждан е на френски, руски, гръцки и белоруски език. Автор на стихосбирките: "Токов удар" (1989), "Невидима рана" (1992), "Монолог на дресьора" (1993), "Вода, пясък и дух" (1997), "Душата се завръща" (2000), "Овъглена светлина" (2002), "Страсти и гео-графики" (2003), „Семето на градинаря“ (2005), „Насълзената трева ми каза всичко“ (2005), „Думи на врабец“ (2007), „Да следваш водата“ (2009), „Балканската линия“ (2009) и на романа "Хамовото семе" (2011).

Ру­мен Стоянов

„Хамовото семе“ е роман за емигрантството. Понякога си мислим, че българите не сме племе, склонно към към емиграция – в оня мащаб и авантюристично-откривателски дух като други народи. Историческите факти сочат обаче друго. И причините при нас са конкретно-исторически – по-често, или социални – както днес, а и по времето, когато започва семейната сага в този роман – годините по време Втората световна война (но всъщност доста по-рано – в самата зора на новия век).

Владимир Шумелов

Непременно прочетете тази книга!

„

Ружа Велчева