Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2011 21:58 - РОЗА
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1563 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.04.2011 22:08


 

 

 

1 В начало създаде Бог небето и земята. image2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. image3 И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. image4 И видя Бог виделината че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. image5 И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.


 

Битие, глава 1



 

Р О З А


 

12 ч.


 

Роза остави сушоара настрани, приглади за последно косата си и се вгледа в отражението отсреща. Остана доволна. По-малко бръчки, отколкото се полага за нейните 60 години, по-малко бели коси, умело туширани от палави руси кичури и една загадъчна, светла искрица в синьо-зелените очи, която придаваше ведрина на лицето й. Светлина, която я издигаше над болките, грижите и годините...

Внимателно нахлузи празничната рокля през главата си, още веднъж свери действията си с огледалото и взе от масата китката свежи цветя, набрани преди малко от градинката пред къщата. Беше готова за ритуала.

Влезе в съседната стая и още от вратата се прекръсти, бавно, смирено, с движения, изваяни до съвършенство от хилядократните повторения...

Пламъчето на кандилцето трепкаше приглушено и осветяваше меко и ласкаво лицето на Божията майка.Постави цветята във шарената вазичка до кандилото и огледа с любов своя олтар.

Отляво на Богородица имаше 5 снимки, две големи и 3 малки. Зад тях – американското знаме. Отдясно на Богородица – 4 снимки. Две големи и 2 малки. Зад тях – испанското знаме. Отпред пред кандилцето – 3 снимки, 2 големи и 1 малка. До тях кротуваше знамето на Австралия.Трите й деца, един зет, 2 снахи и 6 внуци – нейният олтар, пред който и за който Роза всеки Божи ден се молеше и измолваше от Богородица закрила и дълъг живот. Разпиляла деца и внуци в четирите посоки на света, тя живееше разпъната между вярата и надеждата, между любовта и очакването да ги прегърне, да изтрие прахта от далечни земи по дрехите им, да ги приласкае в топлината на майчината пазва...Българските й внучета, чийто роден език не е българският, чиято родна земя не е българската...

Дните й бяха разпънати на този вечен кръст и тя понякога чувстваше болка, че няма да може да ги дочака, тук, при корените им...

Роза въздъхна, още веднъж се прекръсти, и благоговейно посегна към малката кадифяна торбичка, поставена пред снимката на най-малката й, шеста внучка Рада. Днес е свят ден – тъкмо да извърши поредния ритуал. Грижливо сложи торбичката в чантата си и скоро припряните й стъпки вече бързаха по улицата към Университета.

Мислено се засмя. Дано повече не й се налага да търси място за нова торбичка защото май се свършиха знаковите места в града. Първата положи в олтара на църквата, втората – крепостната стена на Царевец, третата – край картинната галерия на Боруна, четвъртата – в театъра, петата – в една малка ниша на кметството. Сега беше решила да се изкачи до Университета и да потърси място около Ректората.

Роза се укори – какво пък, има още библиотека, музей, свети манастири в околностите на града...Деца да има, българчета, независимо в кои земи ще екне първият им плач. Важното е тук да са здрави корените им, за да ги викат в сънищата им и пътят им тук да се завръща.

Роза не усещаше априлския хлад. В душата й звънеше радостна камбана и не усети как стигна до Ректората.

Дворът беше изпълнен с глъч и птичи песни.

Паметникът на Патриарх Евтимий с вдигнати ръце молеше Бог да възкреси България и славния български род, а долу в ниското Янтра като сребърна сабя разсичаше сивкавата мъгла...

Роза слезе няколко стъпала под Аулата, огледа се – никой не й обръщаше внимание. Бързо фиксира една дълбока фуга в стената и пъхна в нея малката кадифяна торбичка. Прекръсти се припряно и тръгна надолу към автобусната спирка. На душата й беше светло и леко. Пъпчето на шестата й внучка Рада, родена американка, щеше вече да е част от здравия темел на българския Университет. Ще свети в мрака на тези преломни, смутни години и ще я вика през океани и планини, да се завърне някога тук, при нейните истински български корени...

Мъглата стори път на Роза. Поклони й се...

 

 

Ружа Велчева

 

 

(из „Морга за изгубени души“)

 

 

 

 







Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 1969909
Постинги: 559
Коментари: 1125
Гласове: 9983
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS