IN MEMORIAM

ЗА РАДКО РАДКОВ

ПРЕД ТАЛАНТА И БОГ КОЛЕНИЧИ СМИРЕНО

ГОЛЕМИЯТ ПОЕТ И ДРАМАТУРГ ОТИДЕ ПРИ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА НА 69 ГОДИНИ

ГЕНИАЛЕН ПОЕТ, НЕУКРОТИМ ЛЮБОВНИК, ПОНЯКОГА ТЪЖЕН И САМОТЕН РИЦАР, ПОНЯКОГА НЕРАЗУМНО СМЕЛ БОРЕЦ, ЗЕВЗЕК И НЕСРЕТНИК – ТОВА БЕШЕ РАДКО РАДКОВ. БОХЕМ СПОРЕД ВСИЧКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ТАЗИ ДУМА. И СКИТНИК.

ТОЙ ПРЕКОСИ ТОЗИ СИ ЖИВОТ С ОГРОМНИ КРАЧКИ. ТУ ВЪРВЕШЕ ВИСОКО НАД ЧОВЕШКАТА СУЕТА, ТУ ЗАТЪВАШЕ ДЪЛБОКО В ЗЕМНАТА КАЛ. ЖИВОТЪТ НЕ МУ ПРОЩАВАШЕ НИЩО. ПО ПЪК И ТОЙ, РЕШЕШЕ ЛИ ДА ЖИВЕЕ, НЕ ПРОЩАВАШЕ НИЩО НА ЖИВОТА. БЕШЕ ОПИЯНЕН ОТ ЖЕНИТЕ И ПОСТОЯННО ИМ ПОСВЕЩАВАШЕ СОНЕТИ. ИМАШЕ ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ, КОИТО НЕ ГО СЪЖАЛЯВАХА. ИМАШЕ И ТАКИВА, КОИТО ВИДЕХА ЛИ ГО ДА СЕ ЛУТА ПО УЛИЦИТЕ НА ТЪРНОВО, НА ГЛАС МЪРМОРЕХА ЗАКЛИНАНИЯ ДА НЕ ГИ ЗАСТИГА НЕГОВАТА УЧАСТ. ОБАЧЕ НА ТЯХ РАДКО НЕ ОБРЪЩАШЕ ВНИМАНИЕ И КАЗВАШЕ: ”ЩАСТЛИВ СЪМ. ИМАМ ПРИЯТЕЛИ МЪЖЕ И ЖЕНИ, КОИТО СА ГОТОВИ ДА НАПРАВЯТ ВСИЧКО ЗА МЕН, И АЗ СЕ ЧУВСТВАМ ЗАЩИТЕН. МОЖЕ ДА НЯМА КАКВО ДА ЯМ, НО ЩЕ ОТИДА ПРИ ГЕОРГИ ГЪРДЕВ, ПРИ КОЛЬО ДАСКАЛОВ И ТЕ ЩЕ МЕ НАХРАНЯТ.”

КАКВО ПОВЕЧЕ МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК?

ОСВЕН МОЖЕ БИ СОБСТВЕН СВЯТ, ПЪЛЕН С ДУХОВЕ НА ВЕЛИКИ ХОРА И С ЖИВИ ВЕЛИКИ ХОРА, КАКЪВТО РАДКО СИ ИМАШЕ. ТОЙ СЕ ИДЕНТИФИЦИРАШЕ С ТЯХ, ОБЯСНЯВАШЕ, ЧЕ Е ПРЕРОДЕНИЯТ ЗАТОЧЕНИК ОВИДИЙ, ЧЕ Е БИЛ И ГЬОТЕ. СЪНУВАШЕ И ВИЖДАШЕ ХРИСТОС И...СИ ГОВОРЕШЕ С ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА В ОТВЪДНОТО. НЕ СЕ СТРАХУВАШЕ ДА РАЗКАЗВА ЗА ТОВА, КОГАТО МАЛЦИНА БЪЛГАРИ ПРИЕМАХА ИДЕЯТА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО, А МНОЗИНА СМЯТАХА, ЧЕ ДА ЧАКАШ ЛЮДМИЛА В СЪНЯ СИ Е ШАНТАВО. НО ТЯ ИДВАШЕ ПРИ НЕГО: ”ЛЮДМИЛА СЕ ВЪРНА ПРИ МЕН 40 ДНИ СЛЕД СМЪРТТА СИ. 40 ДНИ СЛЕД НЕЙНАТА СМЪРТ АЗ ПИЕХ СЪЛЗИТЕ Й. АЗ СЪМ БИЛ ЛЮБОВНИК НА СНАХА Й, НО НЕ НА ЛЮДМИЛА. НИЕ БЯХМЕ ПРИЯТЕЛИ. 40 ДНИ ТЯ МЕ ПРЕГРЪЩАШЕ И НАКРАЯ СЕ ЯВИЛА НА ЕДИН МОЙ ПРИЯТЕЛ, КОЙТО БЕШЕ В КИЛИИТЕ НА „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ”. ПИТАЛА ГО ЗАЩО РАДКО НЕ ДОЙДЕ, АЗ ГО ПОМОЛИХ НА СЪН ДА ДОЙДЕ СРЕЩУ МАЛКА БОГОРОДИЦА НА ГРОБА МИ, ЗА ДА МУ КАЖА КАК СЪМ УМРЯЛА, НО СЕГА ТИ МУ КАЖИ. ИМАШЕ ЧЕТИРИМА ДУШИ В СТАЯТА МИ И РАДКО ПОЗНАВА РУСИЯ. ТОЙ Е ЕДИН ОТ БОДИГАРДОВЕТЕ. ВЛЯЗОХ, КАЗАЛА, В БАНЯТА ДА СИ НАПРАВЯ МАКИАЖ. ИЗВЕДНЪЖ ПОЧУВСТВАЛА , ЧЕ СЕ ЗАДУШАВА, ЗАСИЛИЛА СЕ ОБРАТНО И...КАЖИ НА РАДКО, ЧЕ СЕ ЗАСИЛИХ ДА ОТВОРЯ И Я НЯМАШЕ ДРЪЖКАТА НА ВРАТАТА, КАЗАЛА ЛЮДМИЛА.”

СЕГА ВЕЧЕ ДВАМТА СА ЗАЕДНО И ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ВСИЧКИТЕ СИ ЗАПОЧНАТИ И НЕДОВЪРШЕНИ РАЗГОВОРИ.

ВЕЧЕ ЕДИНСТВЕНО С НЕЯ ТОЙ ЩЕ ГОВОРИ ПО СВОЯ СИ НАЧИН – В РИМИ. НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕШЕ КАТО НЕГО ЗА ИЗМИСЛИ СТИХ ЗА ЕДНА СЕКУНДА. И НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ОПЛЕТЕ В РИМИ ЕДНО ПРОСТИЧКО „ДОБЪР ДЕН”. А КОГАТО ЦЕЛУВАШЕ РЪКА НА НЯКОЯ ЖЕНА – ТОВА БЕШЕ ЦЯЛ СПЕКТАКЪЛ. ПОКЛОН, ЦЕЛУВКА, СОНЕТ, СЪЧИНЕН НА МИГА, И В СОНЕТА ВПЛЕТЕНО ИМЕТО НА ЖЕНАТА. ЗАЩОТО ВСЯКА ЖЕНА ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ОБИЧАНА И ТОВА БЕШЕ ЗАКОН ЗА РАДКО.

ЖИВОТЪТ МУ БЕШЕ СТИХОВЕ И ТЕ МУ НОСЕХА СЛАВА И ОМРАЗА. БЕШЕ ПРИЗНАТ ОЩЕ ПРИЖИВЕ, КОЕТО РЯДКО СЕ СЛУЧВА НА НАШИТЕ ГЕНИИ. И БЕШЕ ЗАКЛЕЙМЯВАН ПРИЖИВЕ, КОЕТО ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА НА ВСИЧКИ НИ. ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ РОДНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО БЕШЕ ВЗРИВЕНО ОТ ТОМЧЕТО МУ С ГЕЙ СОНЕТИ, КОИТО СИ БЯХА НЕГОВАТА ОЦЕНКА ЗА УПРАВНИЦИТЕ. ПОСЛЕ ПЪК ЛИТЕРАТУРНИЯТ СВЯТ БЕШЕ ВЗРИВЕН ОТ ВИЗАНТИЙСКИТЕ МУ ЗАПЕВИ, ЗА КОИТО ПОЛОВИНАТА СПЕЦИАЛИСТИ КАЗАХА ВЪЗТОРЖЕНИ СЛОВА, ОСТАНАЛИТЕ ПРОСТО СВИХА УСТНИ С ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ. НО ВСИЧКИ БЯХА СЪГЛАСНИ С ТОВА, ЧЕ ТОЙ НЯМА ПРЕДХОДНИЦИ И НЯМА ДА ИМА СЛЕДОВНИЦИ.

НЕ ГО СЪЖАЛЯВАЙТЕ. РАДКО НЯМА НУЖДА ОТ ТОВА, ЗАЩОТО ЦЯЛ ЖИВОТ БЕШЕ ДУШАТА НА ВСЯКА КОМПАНИЯ. ЖАЛЕЙТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ МНОГО ОТ СТИХОВЕТЕ МУ ОСТАНАХА НЕНАПИСАНИ И МНОГО ОТ ИМПРОВИЗАЦИИТЕ МУ – НЕЗАПОМНЕНИ. НЯМА ПРИЧИНА ДА БЪДЕ СЪЖАЛЯВАН, ЗАЩОТО ТОЙ ПОЛУЧАВАШЕ ОБИЧ И РАЗДАВАШЕ ЛЮБОВ. РАЗДАВАШЕ ЛЮБОВ, ДОРИ КОГАТО НЕВЕЖИТЕ ГО НАРИЧАХА „ПРОСЯК” И „НЕЩАСТНИК”. И ВЕЧНО СЕ КЪЛНЕШЕ В ЛЮБОВ – КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО, КЪМ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, КЪМ УНИВЕРСИТЕТА, КЪМ МАЙКА СИ, КЪМ НЯКОЯ ЖЕНА, КЪМ ПОЕЗИЯТА, КЪМ ЖИВОТА. ЗАТОВА, КОГАТО ЖИВОТЪТ ГО ОБИЧАШЕ, ГО НАПРАВИ ЕДИНСТВЕН В МНОГО ОТНОШЕНИЯ:

ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ТВОРЕЦ В СВЕТА, УДОСТОЕН БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО И ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ДВА ПЪТИ С НАПОЛЕОНОВАТА НАГРАДА „СОЛЕНЗАРА” НА ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ. ДАДОХА МУ Я ЗА ДРАМИТЕ МУ В СТИХОВЕ „ТЕОФАНО” И „ВСЕНАРОДНО БДЕНИЕ ЗА АПОСТОЛА”. ПОЛУЧИ ГИ ПЪВИЯ ПЪТ В СОРБОНАТА, А ВТОРИЯ ПЪТ – В ЛОВНИЯ ДВОРЕЦ НА АРИСТОКРАЦИЯТА В ПАРИЖ. КОЛКО ОТ НАС СА БИЛИ ТАМ?!

ТОЙ Е ЕДИНСТЕНИЯТ БЪЛГАРИН, ОБЯВЕН ЗА КАВАЛЕР НА ФРЕНСКАТА КУЛТУРА. НОСИТЕЛ Е НА КРЪСТА НА ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО.

ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРИН, КАЗАЛ НА ПАПАТА НА ЛАТИНСКИ: ”ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО, СПАСЕТЕ МОЯ СЪНАРОДНИК” ПО ПОВОД ПРОЦЕСА СРЕЩУ СЕРГЕЙ АНТОНОВ.

РАДКО РАДКОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПОЕТ, НАПИСАЛ АКАДЕМИЧНА КЛЕТВА. И ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО? БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА, ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, КОЙТО ИМА СВОЯ КЛЕТВА. И ТЯ Е ПЪЛНА С ЛЮБОВ:

ЗАКЛЕВАМ СЕ В ТЕБ,

НАША МАГНАУРА,

В ТЕБ, АЛМА МАТЕР

- УНИВЕРСИТЕТ,

ДА РАСНА ТУК В ПОЗНАНИЕ,

КУЛТУРА,

ДА СЛЕДВАМ

ПРЕСВЕЩЕНИЯ ЗАВЕТ

НА ВСЕСВЕТИТЕ

КИРИЛ И МЕТОДИЙ,

НА ТЕОДОСИЙ

И НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ.

НАУКАТА С ЖИВ ФАКЕЛ

ДА МЕ ВОДИ.

ВЪВ ПРЕДАНОСТ

НА СЛАВНОТО ИМ ИМЕ,

ДА ПАЗЯ

СЪС СТУДЕНТСКАТА СИ ЧЕСТ

ЧЕСТТА НА УНИВЕРСИТЕТА

НЕ САМО ДНЕС,

А ЦЯЛ ЖИВОТ ЗА ТРИЕДИНСТВО:

БОГ, ОТЕЧЕСТВО, НАРОД!

ЗАКЛЕХ СЕ!

ЕТО ТАКА ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТ СЕ ОТБЛАГОДАРЯВА НА УНИВЕРСИТЕТА, В КОЙТО Е РАБОТИЛ. КАКВО ПОВЕЧЕ МОЖЕ ДА ИСКА ЕДИН УНИВЕРСИТЕТ!

РАДКО СМЯТАШЕ СЕБЕ СИ ЗА БОГОИЗБРАН. И БЕШЕ ПРАВ, ЗАЩОТО ИМАШЕ В ДУШАТА СИ БОЖЕСТВЕНА ИСКРА. И СЪМ СИГУРНА, ЧЕ БОГ ГО Е ПОСРЕЩНАЛ НА КОЛЕНЕ. КАКТО ГО Е ИЗПРАТИЛ НА ЗЕМЯТА, КОГАТО СЕ Е РАЖДАЛ.

ПОМНИТЕ ЛИ СТИХОТВОРЕНИЕТО НА СТЕФАН ЦАНЕВ „КОГАТО СЕ РАЖДА ПОЕТ”? ТО НЕ Е ЗА РАДКО НАПИСАНО, КАЗАНО Е ЗА МИРЯНА БАШЕВА, НО АЗ СЪМ УБЕДЕНА, ЧЕ СТЕФАН ЦАНЕВ НЯМА ДА СЕ ОБИДИ ЗА ТОВА, ЧЕ БОГ КОЛЕНИЧИ И ПРЕД РАДКО РАДКОВ. ЗАЩОТО ТОЙ БЕШЕ ПОЕТ С ГОЛЕМИ БУКВИ.

ЕТО КАК Е СТАНАЛО:

„КОГАТО СЕ РАЖДА ПОЕТ,

НЕБЕТО РАЗТВАРЯ

ВРАТАТА СИ СТАРА

И БОГ КОЛЕНИЧИ

НА ПРАГА СМИРЕНО,

ЗАЩОТО СЕ РАЖДА

НОВА ВСЕЛЕНА,

КОГАТО СЕ РАЖДА ПОЕТ.”

КАКВО ПОВЕЧЕ МУ ТРЯБВА НА ЕДИН БОГ! ОСВЕН МОЖЕ БИ ДА ЧАКА РАЖДАНЕТО НА СЛЕДВАЩИЯ ПОЕТ?!

ПОЧИВАЙ В МИР, РАДКО! НЕБЕТО Е ТВОЕ!

САШКА АЛЕКСАНДРОВА

03.09.2009 ГОД.

В. „БОРБА”, БРОЙ 168 (4257), ГОДИНА XIX

Р Е К В И Е М

ЗА ПОЕТА РАДКО РАДКОВ

ОТИДЕ СИ РАДКО! ОТИДЕ СИ ПРОСТО ТАКА, КАТО НА ШЕГА, КАКТО И ЖИВЯ. ИЗНЕНАДА НИ, МАКАР, ЧЕ СМЪРТТА МУ НЕ БЕШЕ НЕОЧАКВАНА. РАДКО ЖИВЯ ИНТЕРЕСНО И НЕРАЗУМНО, НО ЖИВЯ ИСТИНСКИ. НИЕ, НЕГОВИТЕ БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ, БЯХМЕ СВИКНАЛИ С ТОВА И РЯДКО СЕ ОПИТВАХМЕ ДА МУ НАЛАГАМЕ СВОИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЗА НОРМАЛНО И РАЗУМНО. ЗАЩОТО СЪЗНАВАХМЕ, ЧЕ БОГ БЕШЕ ОДАРИЛ ТЛЕННОТО МУ ТЯЛО С МОГЪЩ ДУХ И ОГРОМЕН ТАЛАНТ КАТО НИКОЙ ДРУГ. РАДКО БЕШЕ МНОГО РАЗЛИЧЕН И НЕПРЕДСКАЗУЕМ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗЕМЕН, ДОСТЪПЕН, СЪСТРАДАТЕЛЕН, ОТЗИВЧИВ И МИЛ. ЕПИКУРЕЙСКОТО МУ БИТИЕ СЕ СЪЧЕТАВАШЕ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ДУХОВНОСТ И ТОВА ЧЕСТО СТРЯСКАШЕ ОНЕЗИ, КОИТО НЕ БЯХА УДОСТОЕНИ С ПРИВИЛЕГИЯТА ДА ГО ПОЗНАВАТ ОТБЛИЗО. ТОЙ БЕШЕ УБЕДЕН, ЧЕ В НЕГО ЖИВЕЕ ДУХЪТ НА ОВИДИЙ, ТОЙ ЗНАЕШЕ ВСИЧКО ЗА ТОЗИ И ЗА ДРУГИЯ СВЯТ. РАДКО ИМАШЕ НЕВОРОЯТНА ПАМЕТ ЗА ДАТИ, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ И ВСЕ СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТОЙ ПОЛУЧАВАШЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ОТ НЯКАКВИ НЕИЗВЕСТНИ ЗА НАС ИЗТОЧНИЦИ. ЗНАЕШЕ НАИЗУСТ ВСИЧКИ СВОИ ТВОРБИ И ГИ ИЗПЪЛНЯВАШЕ ПО НЕПОДРАЖАЕМ НАЧИН. СТРАННО МИ Е, ЧЕ ПИША ЗА РАДКО В МИНАЛО ВРЕМЕ. МОЖЕ БИ, ЗАЩОТО НЕСПОКОЙНИЯТ МУ ДУХ ВСЕ ОЩЕ СЕ РЕЕ НЯКЪДЕ ОКОЛО МЕН И СЕ ОПИТВА ДА МИ ПОМОГНЕ ДА ПОДРЕДЯ МИСЛИТЕ СИ И ДА НАПИША НЯКОЛКО ПОДОБАВАЩИ ПРОЩАЛНИ ДУМИ НА РАЗДЯЛА. ТРУДНО МИ Е! ВСИЧКИ ОБИЧАХА РАДКО. ДО КРАЯ НА ЗЕМНИТЕ СИ ДНИ ТОЙ СИ ОСТАНА ЕДНО НЕПОРАСНАЛО, НАИВНО И ВЪЗТОРЖЕНО ДЕТЕ. ЗАЕДНО С ТОВА, РАДКО БЕШЕ СВЯТ ЧОВЕК С ГОЛЯМО, ОБИЧЛИВО И ВСЕОПРОЩАВАЩО СЪРЦЕ.

ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ПИШЕ ЗА РАДКОВАТА ПОЕЗИЯ И ДРАМАТУРГИЯ. ЖАЛКО, ЧЕ ПО СИЛАТА НА ЕДНА ИЗНАЧАЛНА ЧОВЕШКА ТРАДИЦИЯ ТВОРЕЦЪТ ТРЯБВА ДА СИ ОТИДЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ, ЗА ДА БЪДЕ ОЦЕНЕНО ПО ДОСТОЙНСТВО ТВОРЧЕСТВОТО МУ. ЗАЩОТО ЕДВА ЛИ НЯКОЙ СКОРО ЩЕ НАДМИНЕ ПО ИЗЯЩЕСТВО РАДКОВИТЕ ЦАРСКИ СОНЕТИ, ЕДВА ЛИ СКОРО ЩЕ МОЖЕМ ЗА ЧЕТЕМ ПО-ДОБРИ ДРАМИ В СТИХОВЕ ОТ РАДКОВИТЕ...

ПРЕЗ 1978 ГОД. РАДКО МИ ПОДАРИ ПОЕТИЧНАТА СИ КНИГА „СОНЕТИ” СЪС СЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ:

НА ХАРАМПИЕВ ИВАН –

ЧОВЕКА, ФИЛОЛОГА,

ПОЕЗИЯТА НЕ ПО ПЛАН,

А КАТО ДАР ОТ БОГА...

РАДКО ЗНАЕШЕ, ЧЕ ПОЕТИЧЕСКИЯТ МУ ГЕНИЙ Е БОЖИ ДАР, И НА СВОЙ РЕД ЩЕДРО ДАРЯВАШЕ С ТОЗИ ДАР И НАС. И ПИШЕШЕ ТАКА, КАКТО ДИША. ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ...

СБОГОМ,РАДЕ! СБОГОМ, МИЛИ ПРИЯТЕЛЮ!

ПРОФ. Д-Р ИВАН ХАРАЛАМПИЕВ

ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВТУ

03.09.2009 ГОД.

В. „БОРБА”, БРОЙ 168 (4257), ГОДИНА XIX

С Л О В О

ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ВЕЧЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПОЕТИЧЕН ГЕНИЙ НЕ Е ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО, РАЗРУШАВАЩО ВРЕМЕ, А В ГОЛЯМОТО, В ДУХОВНОТО ВРЕМЕ. РАДКО РАДКОВ – ЧОВЕКЪТ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ФИН, ЧУВСТВИТЕЛЕН ДУХ – И ПОЕТЪТ, КОЙТО В МНОГО ОТНОШЕНИЯ НЯМА ПРЕДХОДНИЦИ, А МОЖЕ БИ НЕ ЩЕ ИМА И СЛЕДОВНИЦИ В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ. ЗАЩОТО ЕДВА ЛИ БОГ ЩЕ НИ ИЗПРАТИ ОТНОВО ПОЕТ, КОЙТО МОЖЕ КАТО РАДКО ДА НОСИ ВЪРХУ ПОЕТИЧЕСКИТЕ ВЕЗНИ НА ДУШАТА СИ СКЪПОЦЕННИЯ И ТЕЖЪК ТОВАР НА ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА.

КОЙТО ПОЗНАВА МАКАР И МАЛКА ЧАСТ ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА РАДКО, НЕ МОЖЕ ДА НЕ ОСТАНЕ ПОРАЗЕН ОТ ЕДИН ФАКТ: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ТАКЪВ ЕРУДИРАН, БИХ КАЗАЛ ПРЕТОВАРЕН ОТ КУЛТУРА ЧОВЕК, ДА ПРИТЕЖАВА ТАКОВА ОРФИЧЕСКО ДАРОВАНИЕ? СЪВМЕСТИМИ ЛИ СА ЕРУДИЦИЯТА И РАПСОДИЯТА, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ИНТЕЛЕКТЪТ ДА ПЕЕ? ОКАЗВА СЕ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО. ЕРУДИЦИЯТА МОЖЕ ДА ЗАГЛУШИ ПОСРЕДСТВЕНИЯ ТАЛАНТ, У ГОЛЕМИЯ – ТЯ СТАВА ОЗАРЕНА ПЛЕННИЦА НА ДУХА.

ТАКА Е У РАДКО – И НЕ СЕ БОЯ ДА КАЖА, ЧЕ ТОЗИ ДУХ Е ГРЕХОВЕН. МИГЕЛ ДЕ УНАМУНО КАЗВАШЕ, ЧЕ НИКОЯ ЖАЛКА МИСЪЛ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ГРЕХОВНА, ТАКА, КАКТО НИКОЯ СЪНЛИВА СТРАСТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИСТИНСКА. НО ТОЗИ ГРЕХОВЕН ДУХ ИЗКОВАВАШЕ СВОЯ ПОЕТИЧЕСКИ ЩИТ ВЪРХУ НАКОВАЛНЯТА НА ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА, СЪЗНАВАЙКИ ЕДНА ВЕЛИКА И ПРОСТА ИСТИНА – ЧЕ ТЯ, КУЛТУРАТА, ЛИШЕНА ОТ ДУХОВНОСТ, СЕ ДЕХУМАНИЗИРА И САМОРАЗРУШАВА. ТУК Е ЕДНА ОТ ТАЙНИТЕ НА ПОЕТИЧЕСКИЯ ЗНАК У РАДКО. ПОЕЗИЯТА МУ МОЖЕ ДА БЪДЕ И ТРИУМФАЛНО-ТЪРЖЕСТВЕНА, И ЕПИЧЕСКИ-ТРАГЕДИЙНА, И ОРФИЧЕСКИ НЕЖНА, И КАПРИЗНО ИГРИВА, НО В ОСНОВАТА СИ Е ЕДНА И СЪЩА – ВЪТРЕШНО СИГУРНА И СВОБОДНА, ЗАЩОТО Е НАСИТЕНА С ДУХОВНОСТ. ИМА НЯКАКЪВ НЕУВЯХВАЩ ПОЕТИЗЪМ, СМИРЕНО СЪКРОВИЩЕ НА ПРОСВЕТЛЕН УМ, ПРОСВЕЩЕНИЕ В РЕЛИГИЙНА МЪДРОСТ, ПОДХРАНВАНО ОТ МЕЧТАНИЯТА, ЛЕЛЕЯНО ОТ МУЗИТЕ И ВСЕЛЕНО В СЪРЦЕТО МУ КАТО ПЪРВООБРАЗ И ПРАКТИКА НА ДУХА. ИМА НЯКАКВО НЕЗЕМНО, ОРФИЧЕСКО ЩАСТИЕ ОТ СЪЕДИНЯВАНЕТО НА ПОЕТА СЪС СВЕТА НА ДУХА, НЯКАКВО ТИХО И СВЕТЛО ИЗСАЧВАНЕ НА ДУШАТА МУ КЪМ ХРАМОВОТО СЪЗВУЧИЕ НА ВСЕМИРА.

ЗАЩОТО ПОЕТЪТ ГО Е КАЗЪЛ:

ВСИЧКО СЕ РАЖДА И ВСИЧКО УМИРА,

НО НЕ УМИРА СЪВСЕМ, НО ВСЕМИРА

ЧАКА ПОСЛЕДНИЯ СЪД.

И КАТО СТЪЛБИ КЪМ ХРАМОВЕ БЕЛИ

ПРАЗНИЧНИ ШЕСТВИЯ, СВЕТЛИ НЕДЕЛИ

БАВНО МИНАВАТ ОТВЪД.

(из „Византийски запеви”, „Никомидия”)

П О К Л О Н !!!

ТИ ЩЕ ОСТАНЕШ В НЕЖНАТА СТРАНА

НА СЛОВОТО, СЪЗДАЛО СВЕТОВЕТЕ,

ЕДИН БЕЗКРАЙ СЪБРАЛО В МАЛКО ЦВЕТЕ,

И ТЕБ – В СОНЕТЕН КРЪГ ОТ СВЕТЛИНА.

(из „Сонети на любовта”, „Апотеоз”)

ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ

ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВТУ

10.10.2009 ГОД.

ГАБРОВО