Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2009 12:45 - ОТИДЕ СИ ЕДИН ГОЛЯМ ПОЕТ И ЕДНА ХАРИЗМАТИЧНА ЛИЧНОСТ
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 4334 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 17.09.2009 09:45


Почина големият български поет и драматург Радко Радков
Отиде си една голяма личност
image


◊ ТЪЖНА ВЕСТ

На 1 септември 2009 внезапно почина известният поет и драматург Радко Радков


Отиде си една голяма личност, един изключителен литературен талант. Въпреки изпитанията на съдбата, авторът на “Сонети”, “Византийски запеви”, “Теофано”, “Балдуин Фландърски” и много други поетически книги и пиеси намираше сили да твори и да се надява до последните мигове на живота си.

Радко Радков остави дълбока следа не само в българската литература. Неговото изкуство намери изява и признание далече извън границите на страната ни. Незабравимите му рецитали бяха част от неповторимия му образ.


Смъртта не може да заличи словото на поета!

Поклон пред паметта му!



Национално общество за литература и изкуства “Формула 6” (НОЛИ)
Редакцията на Алманах за литература, наука и изкуства “Света гора”
Университетска библиотека при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”


http://www.youtube.com/watch?v=-k6D47GFHEQ


http://www.youtube.com/watch?v=bE616N_ETiU

http://www.youtube.com/watch?v=mSZk2qsBCKA




Памет
 

Радко Радков:

Стефан Продев ме извади от нищото

Непубликувано интервю на ВЕСЕЛКА ВЕНКОВА
03 Септември 2009, брой 201

Не мога да се възгордея ни най-малко, знам, че това не е мое, казваше ненадминатият майстор на сонета

 

image
 

 

- Смятате ли че през последните 7-8 години прекъснахте връзката със своите читатели, дори за по-дълго, още след смъртта на Людмила през 1981-ва?
- Известно време след смъртта на Людмила, както казва Лъчезар Еленков, съм бил забранен за печатане от ДС, но после се оказа, че това е един омагьосан кръг. От СБП - една мафиозна организация, се обадили в ЦК, оттам на ДС и аз разбрах, че вината не е и на ДС, а е било наредено. Даже идваха тук, в къщата на ул. "Гурко" във В. Търново, бях разпитван и затворен, дори ме питаха дали Атанас Ванчев не е агент на американското и английското разузнаване, каква е целта с награждаването на Джагаров, Методиев и Левчев, каква е ролята на чуждите разузнавания... А то - целта беше аз да стана член на СБП, истината е, че всички обещаваха и никой не го направи. Взех, че станах член на официалния съюз, когато те разбраха след моите прояви с "Български сатирикон", когато Стефан Продев пусна тази страница и тя предизвика скандал - аз чак тогава излязох от нищото. След това всички вестници - и "24 часа", и "Жълт Труд", и "Дневен Труд", се сетиха за мене, някои ми посветиха страници.
- Май наистина е имало забрана?
- Да, да, да, имало е! След като излязоха обаче гей сонетите, сега друг вид мафия ми пречи.
- Гей мафията ли?
- Не, някои дори са доволни от написването им, няма да цитирам имена, но си ги раздават и много се смеят, някои от тях са горди, че са герои. Пречи ми тази мафия, която минаваше едно време за опозиционна и печелеше много пари, защото служеше за отдушник на тоталитарния режим. Даже в т.нар. гей сонети имам стих "Не хулеха великата идея, а грешки, отклонение от нея/ тя светла е управник някой - зъл./ Те гонените при най-малък напън/ днес ще отворят задния си клапан, кър-р-р, който и да си - добре дошъл!" Сега гледам някои от тях се осъзнаха и взеха да говорят за краха на българската култура. Е, слава Богу, но преди това...
- Имате ли обяснения за собствените си моженета?
- Това не е самохвалство, аз съм религиозен човек. Когато бях мъничък, помня, че съм в пелени  и много странно, не знам български език, само чувствам родни гласове, тогава съм бил болен и ме водят на лекар. Носи ме баба ми и до нея майка. Чувам гласовете, но не разбирам български. Над мене звездното небе и чувствам някакво невидимо присъствие - това е присъствието на божеството, много силно, щото детската душа е много чиста. И изведнъж пред лекаря, като ми разгънаха пелените,  аз се учудвам, това е мислене без език - учудвам се защо тялото ми плаче, ритам с крачета и ръчички. След това в Долен Чифлик, бях на 3 години, баща ми беше поручик там (после и в италианската рота, която царицата спаси, германците щяха да ги разстрелят след погребението на Борис, защото се присъединили към краля, а не към Мусолини). Помня италианците, но преди това сънувам град и готическа кула, покриви, лунна светлина, която сякаш вятърът развява, и до мене един човек с расо държи свитък и чувствам неговото покровителство и една медна плоча, на която пише "DEUS". Запомнил съм и като учех латински, видях думата, а след години и готическия град, това са странни неща. Както това, което говоря и за Овидий. Сега не ми е обяснимо, Христос в Евангелието не споменава тези неща, за да не се изкушаваме, че ще се преродим. Ако има прераждане и Христос не го е съобщил... Човек, който е грешен или върши престъпления, след това слиза в по-нисша степен - може да се роди без ръце и крака, или луд, да се прероди в животно, според тези вярвания на индусите и на други религии.
- Като дете споделял ли сте с някого тези странни неща, които са ви се случвали?
- Да, споделих ги с майка си. Каза "Вярно е!", но не е възможно това да го помниш... Може би съм бил на 7 месеца при лекаря, защото на 8 съм казал "чайчето пари" с "Р" - тъй каза майка.
- После с какво продължи да изненадваш хората?
- Аз бях разсеяно и странно дете и тъй като баща ми е бил царски поручик, а пък прадядо ми - основател на барутната фабрика "Еловица" в Балкана, аз имах твърде тежък живот. Баща ми бяха го направили бояджия и там около него обаче имаше хора - главни редактори на списания, в чужбина работили, все интернирани - аз съм малък и слушам, а мама се противи: "Детето не трябва да слуша тези високи разговори!", а баща ми казва: "Нека да стои!" Това много силно ми повлия и аз непрекъснато говорех в стихове. После започнах да записвам свои стихотворения, учителките ми взеха една тетрадка, която изчезна, бях още в отделенията. Бяха ме набедили, че съм написал шаржове против учителите, а не бях, те бяха много слаби, и си взех от къщи един барабанлия пистолет на прадядо ми и избягах за една седмица. Те помислили, че съм загинал, умрял... Но се върнах, това в VI клас.
Изобщо не учех, а завърших с пълно отличие прогимназията и разбрах, че мога да вляза в Духовната семинария. На нас ни преподаваха доктори на науките, репресирани хора, които нямаше къде да отидат, изключително високо беше равнището и после в Университета като отидох със специалност "класическа филология", 5 години нямаше какво да уча. Имахме преподавател по марксизъм, който ме изпитва за физически идеализъм, и изведнъж аз му цитирам цяла страница от речта на папа Пий на латински език - за "червеното преместване" и за първичния взрив в разширяващата се Вселена, на латински. И той казва: "Вие откъде знаете за тази реч на папата?" Аз попитах: "Вие нима не я знаете?" Той ми хвърли книжката в коридора, погледнах - отличен 6. Отървал съм го от неудобно положение, това значеше Семинарията.
- За разлика от други таланти, винаги сте знаел кой сте и си давате сметка за собствената си значимост!
- Да, но от това не мога да се възгордея ни най-малко, понеже съм смирен човек, весел и общителен. Това ми е и вродено вътрешно, знам, че то не е от мене, а ми е дадено от Твореца. Ето сега например "Похождението на Атина" написах за 8 дни - вдъхновението, импулса, страхотния порив, без една поправка, преписвах и после по-дълго на машина. Аз знам, че това не е мое. Всички мои студенти знаят и за появяването на Левски при мене. Диагнозата ми е депресивна невроза.
- А Левски как ви се яви? Всъщност духът му ли се яви?
- Има една Елена от Обручище, която като Ванга има много голям талант - това село е близо до ТЕЦ "Марица-изток", жената е християнка. Връщаме се оттам с доц. Даскалов, който е един от най-големите литератори у нас, както и Страхил Попов - тука (във Велико търново - б.а.) имаме блестящи литератори. Заспал съм в колата. Изведнъж се стряскам, поглеждам - едно балканско гърло, и казвам: "Кольо, къде сме?" "Карлово", отговаря той. И аз в транс започвам да рецитирам първите три страници на трагедията "Васил Левски". Видях, че той почна да лъкатуши, изгуби управлението на колата и за моя изненада спря и каза: "А сега запиши това, което каза!" Казвам - нищо не помня, аз съм бил в състояние на транс. Той ми даде да си подложа една туба и започна да ми диктува. И на него никога не му се е случвало такова - 3 страници драматичен текст да го запомни. Веднага след като ми го издиктува, го забравил. Като се връщам, за да не будя никого, се съблякох в тъмното и тъкмо се завивам и над главата ми се чува глас между тенор и баритон: "Много ти благодаря за чичо Видол" - този аристократа (Левски е от аристократичен произход - Драгой Бан, Драгой Тудор - това са спахии) и веднага ми цитира точно стиховете. Пък аз си викам: "Боже, да не вземат да ме пратят в Церова кория или другаде - нещо мръднах, откакто пиша Левски." Сутринта виждам, че квартирантите ми са сложили репродукцията "Левски заклева революционен комитет" на стената. И точно оттам идва гласът. Много силно усещах и физическото му присъствие. Изпитах такава умора, че спрях драмата. После почна да ме бори съвестта. Винаги, когато съм правил тези черни дупки от ударите на съдбата, при мен са т.нар. (всички ги знаят) алкохолни запои, това е състояние на нокдаун. И докторът последния път ми каза: "Като ви броят до 8, вие ставате, ама хващате чашката, за да се спасите. Затова няма да ви слагаме анамнеза, не сте зависим от алкохола, можете да пиете само с приятели по малко винаги, да не спрете напълно". Но за Левски съвестта ме бори и си викам - да не взема да умра и да не мога да завърша трагедията - все това ми е в ума. И изведнъж сядам и за 20 дни (дотогава съм написал доста много) - 200 стр. пиша, но той нито ми се явява, нито нищо, чувствам само силно вдъхновение. После близо цял месец преписвах в Християново, едно старозагорско село. А когато завърших трагедията, това беше в София, през нощта дойде ТОЙ, чичо му Видол, който много прилича на него (както е и в драмата, един актьор ще ги играе), дойде и майка му Гина, и моите покойни родители, и покойната ми баба. Благодаря ти, най-после съм истински, ми каза Левски, но това беше в сън. През цялото време чувствах вдъхновението, но неговият светъл дух е разбрал, че ме е смутило това пряко появяване, вмешателство - това не е шизофрения, аз нямах разпад на съзнанието. Не може да се напишат стотици страници така, нали?
- Как ви хрумна заглавието на трагедията за Левски?
- "Всенародно бдение за Апостола" или т.нар. Агнец Божий - за мен това е той, защото никой за мене в живота си не е подражавал толкова на Христос, колкото Левски. Даже за това убийство на чирачето (това никой никъде не го пише, когато изследвах тогава нещата, прочетох и го има като сцена) - той с расото на леля си Христина със свещ се изповядва. Убийството става при самозащита, защото то ще ги издаде и той със запалена свещ, бос пред архимандрит Константин, бъдещият духовник, който опява косата му и после става Врачански владика, прави страшната изповед и много е плакал. И тогава архимандритът му казва, че цар Давид е извършил умишлено убийство и въпреки това е светец. Защото се е разкаял.
- Не ревнуваха ли големите държавни поети Людмила от тебе, допуснаха ли те в своя кръг?
- Ние бяхме с Людмила и със Светлин Русев в Гърция, бях член на делегация. Това беше компенсация, защото Филип Филипов, народният артист, ми каза: "Кълна се в здравето си, направиха ти интрига, че си организирал отвличането на Людмила от Червените бригади в Рим, където трябваше да се каца при отиването по покана на Малтийския орден. Като отидохме после в Гърция, тя ме разпитва за тайнствените символи, особено на Критско-Микенската цивилизация. Аз се изгубих в музейна зала, дойдоха бодигардовете и ме прибраха, а тя беше пребледняла, ами ако е вярно това, което са казвали преди това. И после пред Велизар Велков и гръцките академици тя пита: "Защо Александър Македонски е 13-ото божество?" Те отговарят, че защото олимпийските богове са 12. Тя мълчи и пита: "Радко, ти какво ще кажеш?" Аз почвам да обяснявам, че той е смъртен и умира.  Числото 13 (и ми идва в момента, никога не съм мислил по този въпрос) е символ на унищожението на една Вселена и създаването на нова. Той разрушава старата Персийска империя, създава грамадната елинистична държава и после другите елинистични държави, които поглъщат Римската империя и създава пространството за появата на месианизма и на християнството. Затова, викам, числото 13. Казва: "Точно така - аз снощи говорих с тебе, тези въпроси ти задавах и ти ми отговаряш в момента."
Джагаров беше много доволен от награждаването. Влизам в "Тихия кът", в кафенето на писателите, и той вика: "Излез, говорим за тебе." Наско Ванчев скочи и казва: "Другарю Джагаров, ще ви възненавидя, ако продължавате да ми говорите против Радко." После Джагаров ми се извини, той е импулсивен, но голям поет.
Едно време за мен казваха - потомък на индустриалци, семинарист и реакционер, създаде попски (Старинния) театър, беше закрит 1 г. след смъртта на Людмила, влезе й под кожата и т.н. След кончината й пък - а, той протеже, любимец на Дъщерята, голям комунист и болшевик. А аз пиша шаржове като Петроний, Ювенал, Овидий, Катул, а не като Лермонтов - "На смерть поэта".

23 март 1998 г.


Сбогом, поете!

На 1 септември внезапно почина известният поет и драмописец, голям приятел на ДУМА Радко Радков. Тъжната вест дойде от родния град на поета Велико Търново, където той се установи отново напоследък, след преживените болести и страдания в предходните години.
Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. Завършва Духовната академия и класическа филология в СУ. Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1970- 1974), аспирант в Института по балканистика и преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател е и драматург на Старинния театър. През 1978 г. издава първата си поетична книга "Византийски запеви", която веднага привлича погледа на литературната критика и ценителите на поезията със своя изящен стих и класическо съвършенство. Почти веднага след нея излиза втората му книга "Сонети" (1978). Следват "Слово за Търновград" (1991), "Царски сонети на любовта" (1996), "Сонети за любовта" (2006) и др. Успоредно пише своите забележителни драми, изпълнени в строг класически стих: "Балдуин Фландърски" (1969), "Хан Аспарух" (1970), "Патриарх Евтимий" (1975), "Теофано" (1981), "Всенародно бдение за Апостола" (2007) и др.
Заедно с успеха на литературното поприще идват и големите награди и признанието за поета. За "Балдуин Фландърски" през 1985 г. е удостоен със званието "Кавалер на френската култура". Два пъти получава наградата "Солензара" на Френската академия на науките (1983 и 2005 г.). С подобно признание не е удостояван нито един от българските поети и писатели. През 2006 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Габрово - града, в който той живее и твори през голяма част от живота си.
С Радко Радков българската литература и драматургия губят своя изящен класик, твореца, окичил челото си с лавровия венец на европейското признание.
Разделяме се с майстора на поетичното слово, който тръгна към небесните селения на спокойствието и красотата.
Сбогом, поете и приятелю!
ДУМА

Радко Радков ще бъде погребан в Габрово в петък, 4 септември, от 14 ч.
 

СЛОВО ЗА ПОЕТА

                        В памет на Радко Радков

 

 

Огромен е вселенският ти дух,

а коренът му български остана!...

Тук ти не чу достойното „Осанна”...

Прости ли днес на всеки ням и глух?...

 

На Академията френска кавалер,

по-късно - и със кръста й закичен...

Съдба световна слава да облича

стихът ти обладава днес размер!...

 

И как ли възрожденската ти кръв

напипа таз балканска жилка стара,

та два пъти печели „Солензара”

и сред поетите в света застана пръв!...

 

Ти - жив класик, талант недостижим,

Светите братя Кирил и Методий

възпя в похвално слово. Даже в Рим

и папата със чест те изпроводи.

 

Възторжено почете паметта

и на Апостола на Свободата,

припомни в слово делото му свято

след толкова обесени лета!...

 

Как хилядите строфи наизуст

извираха от твоя глас напевно!...

Завръщаше ни във епохи древни...

Днес този свят без теб остава пуст...

 

На мереното слово връх си ти

и в твоите божествени сонети

с премерен смисъл всяка дума свети,

преди във вечността да отлети!...

 

А ти лежиш, но не и повален -

поуморен от тежката си слава...

Не би желал дори на враг такава

съдба на връх, - от низини пленен...

 

...Огромен е вселенският ти дух,

а коренът му български остана!...

Тук ти не чу достойното „Осанна”...

Прости ли днес на всеки ням и глух?...


Ванилин Гавраилов






 

     

 





Тагове:   отиде,   личност,   поет,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. inel379 - Поклон!
04.09.2009 12:49
Той възкреси поетично драматизма на миналото ни!
Дано душата му намери покой!
Почивай в мир!
цитирай
2. katan - Поклон пред паметта му!
04.09.2009 12:50
Поклон пред паметта му!
цитирай
3. condor46 - Благодаря ти,Инел379!
04.09.2009 12:57
Светла му памет!
цитирай
4. condor46 - Катан,това е голяма загуба за всички ни!
04.09.2009 12:59
Бог го приюти при себе си!Неговото място още приживе беше при безсмъртните!
цитирай
5. avangardi - Поклон пред паметта му!
04.09.2009 14:05
Поклон пред паметта му!
цитирай
6. martiniki - беше
04.09.2009 18:38
много благ човек, истински скромен, а талантлив познавах го отдалеч, като преподавател във ВТУ

светла му памет!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2468982
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS