Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2009 09:02 - МЛАДЕН СЪРБИНОВСКИ - ТАЛАНТЛИВ ПИСАТЕЛ И ДОБЛЕСТЕН РИЦАР НА ИСТИНАТА
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2577 Коментари: 0 Гласове:
1



=============================

imageМладен Сърбиновски е сред най-талантливите македонски майстори на перото - публицист, белетрист и драматург. Роден е през 1958 г. в гостиварското село Вруток. Родната му къща е недалеч от изворите на легендарната река Вардар. Завършва социология в Скопие. Работи като журналист в Македонското радио и телевизия. По времето на премиера Любчо Георгиевски е назначен за директор на Народната и университетска библиотека "Св. Климент Охридски". Сърбиновски е автор на книгите "Година от 13 месеца", "Крали Марко", "Хитър Петър", "Пазач на дъгите", "Вечният календар на порастването", "Македонските авгиеви обори", "Частици нищожност", "Македонският Фауст", "Зидари на нощта", "Мариовците". През 2005 г. се появява романът му "Приказки от Долната земя" - първият опит в македонската литература да се разгледа в дълбочина съвместното съществуване на славяни и албанци в бившата югославска република; предстои да излезе и на български. Авторът е познат у нас чрез книгата си "Македонският Фауст "(1996), съдържаща пиеса, посветена на драматичната съдба на Венко Марковски, и избрани есета. Наскоро излезе романът му за деца "Отмъкването на замразения Дисни", който веднага си спечели славата на бестселър.

http://liternet.bg/publish18/m_syrbinovski/zidari.htm


етък, 2008, Август 22 Природата на македонския стандартен език Младен Сърбиновски
На онези, които работят на и с езика на Македония, им е забранено да се изказват за него. От забраната са изключени само хората от научните институции – държавни кадри, тайно благословени от македонската власт по някакви странни "критерии". Останалите люде, които не мислят като македонските езиковеди или историци и дръзват явно да не се съгласяват, са изложени на редица неприятности и опасности. "Аргументи" от този род моята скромна особа неведнъж е изпитвала на гърба си и те не ме учудват. Неотдавна в скопския печат с богат набор от етикети, ругатни и квалификации бе почетен и организаторът на сесията в Залцбург "Македонският въпрос и източноевропейската политика спрямо малцинствата", почитаемият професор Ото Кронщайнер. А и още преди да се състои семинарът, и организаторът, и ние, участниците, бяхме наречени неприятели на Македония. А защо? Защото професор Кронщайнер се е осмелил по свой избор, без позволението на привържениците наimage македонизма да покани лица, които критически и без да са получили нужното разрешение, ще обсъждат забранените македонски теми на чужд терен. Моето мнение за забранените македонски теми е скромно, но пък си е мое. Такова е и становището ми за природата на македонския стандартен език, езика, на който съм образован и възпитан, с който си служа и на който пиша. До гледище за македонските травми, сходно с моето, би стигнал всеки захванал се с македонската проблематика – за целта не е необходимо особено високо интелектуално равнище, нужна е само малко повече честност. Точно тя обаче не достига на скопските македонисти и от тази липса произлизат нашите несъгласия.

Ще започна със задължителното образование, което ми бе наложено и с недоумиците, които ми създаваше, докато усвоявах лекииите по национална проблематика.

От невръстни години всеки ден срещаме, четем и слушаме изречението, че македонският език бил "най-младият, но едновременно и най-старият от всички славянски езици". Не са малко логическите безсмислици и глупотевици, с които ни тъпчат в училишата, и най-добре е те да се приемат наготово, без съмнения или присмех, защото в противен случай има опасност още от ранните тийнейджърски години да бъдете обявен за съмнителен. Съмнението в логическата издържаност на приведената синтагма се превърна за мен в първия сблъсък с възпитателите, който ми донесе неприятности. "Каква е тази дързост? Как е възможно на един средношколец да не му е ясно, че неговият език е най-старият, но едновременно и най-младият от всичките славянски езици поради спенифичните исторически условия, в които се е развивал. Тук няма съвършено нищо за съмнение и неразбиране, съмнителен си ти!" – гласеше полученият отговор.

Ако не ви задоволяват подобни разрешения на идеологическите възли, от които е създаден и с които изобилства македонизмът и започнете сами да ги развързвате, неизбежно ще стигнете, до моето сегашно положение, но за развързването е необходимо продължително изследване на патологията на македонистката лъжа. Моята скромна особа сега ще се опита да даде свое обяснение тъкмо на споменатата главоблъсканица за "най-стария и едновременно най-младия език", която на пръв поглед напомня софизма за първенството на яйцето или кокошката. Опитът за развързването на този може би най-затегнат идеологически възел от големия идеологически клуп на македонизма означава да се осъзнае и да се даде някакъв отговор на въпроса за природата на македонския стандартен език. Ако успея дори донейде, не би било напразно идването ми в Залцбург. Въпросът е много сериозен, но така, както е разработен от скопските езиковедски кръгове, прилича на литературен материал от Гогол, намерен в ненаписана негова сатира. А кой знае, може би скопските езиковеди са имали (и имат) гоголевско чувство за хумор! В такъв случай (д)ефектът твърде много напомня онзи, който постигаше Бъстър Кийтън – всички се смеят, а те си остават мъртвешки сериозни.

imageИсторическата приемственост на най-младия от всички славянски езици се простира само 50 години назад, до АСНОМ от 1944 г, и трите езикови комисии, които ни създадоха езика. При тези политически стъпки отпреди половин век бе решено един западномакедонски диалект да се пише на реформираната азбука на Вук Караджич и да се издигне до равнището на литературен език.

Обосновките на този подход към новия език най-добре са изказани от самите участници, членове на езиковите комисии. Венко Марковски: "Приемете го като директива и да си служите с Вуковата азбука..." Милка Балванлиева-Георгевич: "Със сръбско-хърватската азбука ще имаме югославска азбука..."

Преходът през високата, изкуствено създадена ограда и търсенето на връзка с по-старата книжовна традиция, датираша отпреди последния половин век, означава преход от най-младия към най-стария от всички славянски езици. Психологическата бариера в нас за отделяне от най-стария книжовен славянски език бе изградена от възпитанието. За моето следвоенно поколение, служещо си с най-младия книжовен славянски език, най-старият книжовен славянски език вече е неразбираем. Освен по някой езиковед тук-там рядко някой от нас е в състояние да прочете и едно изречение от "своя" най-стар книжовен език. С днешния правопис ние, сегашните поколения, не можем да си напишем правилно дори името и презимето. Ето това е най-яркото онагледяване (илюстрация) за приемствеността между най-младия книжовен славянски език и най-стария. Македонистгите се стремят да ни поднесат "помакедончени", "преведени" от най-стария на най-младия славянски книжовен език дори текстове, писани в края на 20-те години на нашия век, за да бъдат разбираеми за нас, днешните поколения. Дори "апостола на македонизма", Мисирков, трябва да четем транскрибиран, защото така, както е писал, е неразбираем за нас. Тази изкуствена делба, глототомията, чрез която от един език се създават два, си остава ловка политическа стъпка и така или иначе вече е извървян етап. В Македония настояването нашите текстове от миналото да се четат в оригинал се приема за скандално. В миналото ни се осмеляват да надничат само подбрани кадри, владеещи "научния метод" – фалшификацията. Глототомията доведе дотам, че днес македонският език е в лудо движение и в съгласие с принципа на Хайзенберг от прекомерната бързина трудно може да се определи посоката на това движение. Оттам произлизат всички днешни дилеми относно отличителните белези и природата на македонския стандартен език, изнесени като тезиси в програмата на тази научна сесия.

Сиромашката писмена традиция, което си приписва като книжовно наследство съвременният македонски език, е наследство, записано на западните диалекти на "простейши некнижовен болгарски език" (К. Пейчинович), и македонските учени се ловят за тази сламка като пияници за маса. Разбира се, и тази синтагма, "простейши некнижовен болгарски език", се фалшифицира за пред учениците и студентите и им се представя като македонски народен говор, предходник на македонския литературен език. По този начин чрез политическа алхимия "простейши некнижовен болгарски език" се издига до ранга на най-младия литературен език от всички славянски езици, равноправно участвал дотогава над хиляда години в развитието и обогатяването на най-стария книжовен славянски език – българския.

До неотдавна в Гърция битуваха два официални варианта на гръцкия литературен език: катаревуса, или чистият език, и димотики – езикът на селяните. На тези два книжовни варианта се твореше и се пишеше, и двата бяха равнопоставени в държавата. Щом нищо не пречеше в една държава да съжителстват два официални варианта на един език, още по-малко нещо би пречело такива варианти да съжителстват в две отделни държави. Едва ли някой, занимаващ се с писане, би възразил срещу ползата от съществуването на два езика като издънки от едно стъбло, но на Балканите нещата стоят другояче... Македонският въпрос е преди всичко политическа загадка и тезата за взаимното обогатяване на езиците за македонското езикознание е върховно предателство. Моето безстрастно разплитане на един такъв ключов възел от македонските проблеми води и до тълкуване на понятията "най-стар и най-млад славянски език", а то е: катаревусата, използвана като литературен стандарт в България, е най-старият литературен славянски език, а димотики като книжовен вариант, използван в Македония, е най-младият славянски език. В Македония нито е препоръчително, нито е позволено, а доскоро и строго се наказваше четенето на каквото и да било, написано на най-стария език, на катаревуса. Причината е проста – по този начин се избягва най-важната последица, която би се появила от използването на двата варианта на езика: установяването на точка на покой. От училищните уроци по физика знаем, че е необходимо да се посочи едно тяло, намиращо се в точка на покой, за да може спрямо него да се определи кое тяло е в движение. Без опората на такава точка се усещаме като на автогара, когато за миг не сме в състояние да кажем кой автобус потегля и кой стои на място – нашият или съседният. Вече петдесет години се поддържа привидният покой, като не се позволява никакъв допир на най-младия до най-стария от всички славянски езици. Най-старият от всички славянки езици е тъкмо такава точка на покой за най-младия от всички славянски езини. Достатъчно ми беше да прочета една книга на най-стария от всички славянски езици, за да открия тази точка на покой от гледна точка на най-младия славянски език, чрез който всекидневно общувам.

Във всяка държава избирането на един диалект за официален език е политически договор, консенсус или слепване на снежна топка, която при търкалянето си с течение на времето от само себе си ще нараства и ще се обогатява. И македонският литературен език е топка, създадена по силата на такъв политически договор, пусната да се търкаля по стръмен склон, докато македонските адепти вече 50-години се дивят колко божем е зацапан и занемарен най-младият славянски език. В своето ускорително движение той събира всичко, каквото му трябва, от Вуковия език от правописа до лексиката, та чак и идиомите... И логично е, движейки се в тази посока, рано или късно най-младият славянски език да приключи с движението, да се усмири и да се слее с Вуковия език. Посоката на движение на най-младия славянски език може да се установи лесно съобразно принципа на Хайзенберг, единственият предмет за обсъждане скоростта на това движение. Лично аз се надявам, че тя няма да е тази на светлината. Ако през ХIХ век големият възрожденец от Македония Константин Миладинов тъкмо на димотики изрази основното тежнение на населението в Македония в една гениална песен – "Тъга за юг", през ХХ век най-точното заглавие на това духовно тежнение би трябвало да бъде "Тъга за север". Ето това е причината сегашният наш служебен димотики да бъде пазен на всяка цена от срещата със своята катаревуса.

"Папата на македонизма" Блаже Конески умееше да оприличава общуването чрез езика на дрехите, които носим. Така както всеки човек обикновено има облекло за града и друга дреха за у дома, литературният език служи за официално общуване, а вкъщи може да се приказва на диалекта от родния край. Е, да, но преди стотина години един наш "родолюбец" хем не бил грамотен да научи стандартния книжовен език, катаревусата, хем не желаел да съблече фолклорната си селска дрешка, докато си търсел работа из софийските канцеларии. Подобен провинциализъм в разсъжденията и инатене днес в Македония се славят като залог за патриотизъм.

В сходно, може би дори още по-смешно положение се намирам днес пред вас и аз в тези разкошни барокови зали, облечен в приличните си дрешки, а говорещ на димотики от нашата богата книжовна традиция. Домашното работно облекло оставих вкъщи, нейде там на Балканите, но ако бях прочел пред вас това изказване на катаревуса, тежко ми при завръщането. А там у дома моите близки сега мислят и говорят за мен на език народен, "простейши и некнижовен...", на димотики, с типичната доза страх и очакване да се изгубя в голямата Европа. Нашето провинциализиране по Конески ще ни доведе дотам, че ще се сдобием с две селски облекла, или с димотики на димотиките.

Езиковият проблем, възникнал в последно време между Македония и България, е политически въпрос, вече навършил петдесетгодишна възраст – проблем, достигащ своя финал. Независимо с какви термини ще определим официалните езици в двете държави, тяхната природа е ясна: на двете страни им липсва по една половина, по едно облекло. Официалните документи трябва да бъдат подписани на официалните книжовни варианти, използвани в двете държави, и така ще бъде осъзната и избегната липсата.

Преди кокошката яйцето, преди яйцето кокошката...

Този текст бе изпратен до научния симпозиум "Македонският въпрос....", състоял се от 26 до 28 октомври 1995 г. в Залцбург, Австрия. Авторът бе поканен лично да присъства, но поради "македонски причини" бе възпрепятстван да отговори положително на поканата.

В. "Глас", бр. 23, декември 1995 г.

http://www.veni.com/venko/kravtavodanestava-predgovor.pdf


Македонски интелектуалец показа доблест и чест – иска да лежи в затвора вместо българката Спаска Митрова
от Agent_T  

imageМакедонският писател Младен Сърбиновски показа като истински интелектуалец какво е доблест и чест. Белетристът заяви, че иска да замени българката Спаска Митрова в затвора „Идризово”. „Аз съм готов да излежа 3-месечната присъда на Митрова, а тя да бъде с детето си” – каза жертвоготовно пред камерата на БНТ1 Младен Сърбиновски, известен с острата си критика срещу македонизма.

В македоското издание на уикипедия писателят е наречен предател заради пробългарското си отношение.

 

23-годишната Спаска Митрова, която е с българско самосъзнание, попадна в затвора след дело, заведено от бившия й съпруг – сърбин. Магистратите осъждат Митрова на 3 години затвор, затова че не му е предоставила стая за свиждане с детето в къщата на собствените си родители.

 

imageТака малкото дете сега е при баща си, а Митрова е в затвора, въпреки че има сериозен здравословен проблем – онкозаболяване на гърдите.

 

Случаят трогнал македонският писател Младен Сърбиновски и в изблик на гражданска позиция той обяви публично, че е готов да лежи в затвора вместо Спаска Митровска – жена, която той не познава преди това. Така той показа на управниците – български и македонски, как постъпва един истински интелектуалец, като дава пример с хуманитарна самостоятелна акция.

 image

Младен Сърбиновски е един от известните македонски писатели. Автор е на „Македонския Фауст”, „Приказки от долната земя” и на още десетина романи и няколко пиеси. „Македонизмът е антибългаризъм. Той не може да съществува, ако няма неприятелство срещу България, той се храни от омразата срещу България.“ – обяви пред камерата на БНТ, Младен Сърбиновски.

 

ПРАЗНИК

Тази книга не е на някой от официалните автори в Република Македония. Написана е от един млад писател, чиито текстове се посрещат на нож в Скопие, защото разбутват "свещени" табута, недокосвани от никого – както заради страх от държавна санкция, така и заради празнотата, която би зейнала зад тях. Една неиграна в Македония пиеса, "Македонският Фауст ", и няколко есета, взети от сборника "Македонските авгиеви штали" (Скопие, 1995 г.) и от периодичния печат, съставляват съдържанието на книгата. Публицистичните текстове на драматурга Сърбиновски могат да се четат като прелюдия към драмата му; за един режисъор (а и за читателя) те могат да се окажат част от самата драма. Но както и да бъдат приети, текстовете не могат да бъдат четени извън големия проблем, вложен от Сърбиновски в тях – съдбата на културата.

Разсъждавайки за съдбата на културата, в която живее, Сърбиновски (от пет-шест години насам "най-цитираният, най-споменаваният, най-нападаният, най-оспорваният, но и най-четеният публицист в Македония", както пише скопското издание "Дело" от 29 декември 1995 г.) смъртно ранява две свещени табута на официалния македонизъм. Драконовски охранявани от държава, чиновници, номенклатура и учени алхимици, те се оказаха уязвими пред атаката на един млад човек.

Първо табу: официалният македонизъм е безусловна,  наложена от времето, категорична историческа реалност.

Второ табу: заклинанието, че македонският език е "най-старият и едновременно най-младият от всички славянски езици".

В серия отлични есета, пръснати в различни издания и събрани впоследствие в книгата "Македонските авгиеви штали", както и в ред публикации след излизането й, Сърбиновски показва, че официалният македонизъм живее с повече блянове, отколкото дори българската носталгия по Санстефанска България. Официалният македонизъм бленува още със самото си създаване за несъществуването, отстраняването, изпаряването, издухването на България, на българската култура. Само този блян може да обясни защо по българско-македонската граница в Титовата епоха се издигаше зид, по-висок и по-непреодолим от Берлинската стена, защо в епохата на комуникациите всичките ни вековни духовни връзки бяха прекъснати, защо държавна идеология стана антибългаризмът, защо от българската книга и от българските филми се плашат като от огън. Азиатски (немислимо е да се каже европейски), а може би и световен рекорд на културна изолация в лоното на население, живяло повече от 1000 години заедно.

Този блян или по-точно неговата неистовост трябва да обяснят и десетилетната съответна глупост на нашите държавни фарисеи, които, наместо да отворят вратите на България за всичко македонско, включително и за македонските бълнувания, сториха почти същото. Стара истина е, че митовете се раждат в мрак, той е същинската им майка, но баща може да им бъде и глупостта и ние не можем да се отмятаме ако не от бащинството на македонизма, то поне от неволното си съучастие в него. Сам по себе си фактът, че интелектуалци от Скопие, Охрид и цяла Македония, сред тях и най-младият, Сърбиновски, а не интелектуалци от София тръгнаха по жаравата към общността на културата ни, е жестоко показателен.

Второто табу, което осквернява Сърбиновси – за едновременната "древност и младост" на македонския език – е основно разбито в есето "За природата на стандартния македонски език". Срещу схоластичните спорове, в които безпомощно оплетени пошавват софийските политици и йезуитски доволства скопската номенклатура (дори и против собствените си икономически интереси), той предлага българският литературен език да бъде разглеждан като катаревуса (чист, традиционен), а македонският – като димотики (простонароден), два варианта на един и същ език, оня на Кирил и Методий, дошъл през вековете до нас. Рационалността на подобна идея е в това, че като отчита "реалностите", безутешно оплаквани от политици и езиковеди, държи сметка за историчността, от която при такъв поглед отпадат фалшификациите и заклинанията от алхимическите лаборатории на разните Блаже, Гане, Ристе и тем подобни учени, смешни за всеки македонец, съумял да надигне поглед отвъд абракадабрите им.

За да се атакуват свещените крави на една конфронтационна още в зародиша си държавна идеология, несъмнено не са достатъчни само смелост и привързаност към истината – задължителни качества, предполага се, за политиците. При това Младен Сърбиновски не е политик, а писател. Но може би точно това е шансът му – когато политиците живеят с блянове, на писателите не им остава друго, освен да спасяват обществото от илюзиите им. На мисълта и перото на Сърбиновски в последните няколко години принадлежат най-сериозните и най-реалистични тези за смисъла и бъдещето на т. нар. "македонско прашанье". И затова вероятно за компетентния в балканските привидности читател няма да е безинтересно да знае как невъзможното е станало възможно, т.е. как в един държавен механизъм, заклеймяващ противоречието като предателство, се явява, оцелява и дори става най-четен автор, който не се страхува да му се противопостави.

Младежките съмнения на Сърбиновски в официалния македонизъм започват, когато установява, че в нито една престижна западна или руска книга, до която е имал достъп, не са застъпени сходни тези. "В студената олимпийска сараевска зима (1984 г. – С. Я.) като войник в тогавашната ЮНА, с университетски диплом, който повече приличаше на диплом от четиригодишна партийна школа, с добре промит мозък, ненадхвърлящ и неотличаващ се от другите, съвсем подобен на духовно окованите хора от Платоновия мит за пещерата, усетих, че съм вързан и че гледам само напред, "во светлата перспектива". Не е било лъжа, че и една книга може да ти промени живота. Почна се с литература, за да се свърши с история. През оная зима "Името на розата" от Умбертпо Еко бе най-големият световен литературен хит. Съобщенията за незапомнените милионни тиражи ме накараха да не изчакам книгата да поевтинее от инфлацията, а да избързам да си я купя. Ненадеен духовен стрес! Еретиците, богомилите – все българска работа. Особено ме учудваше това, че става дума за едва ли не най-добрия познавач на средновековието. В нашите самоуправни училища учехме съвсем друго. Вероятно тогава за пръв път у мен проскърцаха моите духовни окови..."

Втората книга – продължава Сърбиновски в есето си "Диалектически антикоминтеризъм ", – която набързо след това си купих, бе също така много четената "Националният въпрос в Югославия" от Иво Банац, преведена от английски, превързана с някаква лентичка за получена престижна награда. Авторът – професор в Университета в Бъркли. Какво да кажа за тази книга? [...] По време на учението ми особено показателно бе това, че често пъти, нямайки какво да преподават, моите учители искаха от мен да говоря против българите и техните претенции към Македония. Тогава, като прочетох тази книга, сигурно напълно се свлякоха идеологическите ми пранги. [...] Ясно ми стана, че у нас съществуват две исторически истини: една за пред света, друга за пред нас си."

Така започнал, днес Младен Сърбиновски е автор на разкази, повести за деца, на драми, една от които предлага настоящото издание. Не е играна в Македония и няма шансове пред официалния македонизъм, макар че не може да се нарече пробългарска. Главното, което нейният текст внушава, е идеята за безнадеждното македонско търсене на истината в една националистическа джунгла, в която културата умира. Исторична и документална, това е драма на абсурда, каквато не би могъл да съчини някой парижки Йонеско или Артюр Адамов. Прочитът на пиесата само като лична драма на един добре известен и в Македония, и в България поет (Венко Марковски) всъщност спира до най-външната й повърхност. Подвеждащи са буквалността на героите, пълното им покритие с исторически и още по-точно – с печални исторически персонажи. Повърхностното четене сигурно ще пробуди примитивните страсти, които и бездруго дремят в балканския човек.

Едно по-внимателно проникване в текста обаче както от страна на читател, така и на някой режисъор, би извадило наяве истини, еднакво страшни и отсам Осогово, и оттатък, за хората, живеещи около устието на Сава, и за онези около поречията на Сена, Темза или чуваната от малцина Тежу – няма никакво значение. Има значение, че един млад писател търси общочовешките параметри на един балкански проблем. Младен Сърбиновски не е нито безупречен като драматург, нито неоспоримо физиономичен. Но това, че се залавя за най-старите проблеми, че не се страхува да ги гледа в очите, че проецира балканското в общочовешкото и още повече – общочовешкото в балканското, говори, че съвсем не е провинциален автор. Софийският режисъор, който един ден би се заел с поставянето на пиесата му, няма да рискува в едно като набърква в най-балканския от балканските проблеми, той би отправил чрез авторски текст на Младен едно съвсем не балканско послание към своите зрители. В този смисъл документализмът на пиесата е провокация. Изглежда, нашият шанс никога не е бил там, където постоянно го търсим – да се правим на европейци и шумно да вдигаме становете си към Европа, а да си бъдем европейци в балканските си одежди, без непрекъснато да митираме жестовете на събличането им.

Балканският свят сигурно няма скоро да заприлича на западния, но също толкова сигурно е, че европейските предписания срещу фанатизмите, национализмите, расизмите няма да се окажат по-ефикасни от вековната имунна защита, която нашите култури са изработили в себе си срещу тези вируси съвсем не с балкански произход. Затова този грубичък документален текст в ръцете на компетентен читател би отправил понятно и съвсем не документално послание към отново приканвания да се преселва балканец. "Македонският Фауст" е par excellence Балкански Фауст. Ненаписан в София, искрено трябва да се радваме на написването му в Скопие.

За да разтерзава потъналите ни в делника души с неделнични, високи духовни проблеми.

(http://slovoto.hit.bg/faust/index.htm)
.

Симеон Янев






Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469328
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS