Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2009 01:53 - Ода за поета Радко Радков и неговите приятели
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 6708 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 27.05.2009 11:11



imageРадко Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Велико Търново.

Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985);

Носител на Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство (1985);

Единственият творец в света удостоен безпрецедентно - и по изключение за втори път - с Международната Наполеонова наградата „Солензара“ на Френската Академия на науките за драмите му в стихове - първия път за „Теофану“, връчена му в Сорбоната (1983) и втория – за „Всенародно бдение за Апостола“, връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж (2005);

По покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е представена пиесата му за братята Кирил и Методи „Похвално слово за словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяване на Светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа (1985);

Носител на национални награди на конкурси за българската историческа драма и на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – първа степен;

Основател и драматург на Българския „Старинен театър“;

Автор на над 20 драми в стихове, на стотици сонети – лирика и сатира;

Бил е редактор по Антична литература в издателство „Народна култура“ – София и същевременно аспирант по Ранно-христианска и византийска литература в Института по Балканистика при БАН;

Преподавател по класически езици във Великотърновския университет;

В момента – на свободна практика, със свободен дух – без заплата и без пенсия...

 

В ПЛЕН НА СЛОВОТО, СЪЗДАЛО СВЕТОВЕТЕ

Николай Даскалов

 

„Той е спасен от нашите страсти. Цялата му житейска ловкост се състои в това - да съхрани орфическото и да брани духовното, което носи в себе си”. Това са думи на незабравимия Кръстьо Куюмджиев, изречени по адрес на Радко Радков, когато излезе неговата първа стихосбирка „Византийски запеви” - един неочакван, за мнозина смайващ анахронизъм на фона на цялата съвременна българска поезия. И наистина - защо бе това пътешествие на духа към пищната цивилизация на Византия? Дори да преодолеем историческия си стрес от нейното перфидно коварство и жестокост, да я разгледаме само като идея, като замисъл за теократическа империя, какво могат да ни кажат днес пъстрите мозайки, родени в здрача на шести век, спиритуалните фрески, портиците и арктиките, „иззиданите от слънце аркади на Константинопол”? Възприели предимно нейния исторически, секуларизиран смисъл, ние като че ли най-малко се интересуваме от културата на една от най-соларните цивилизации, от „Златото на Византия” (Аверинцев) като духовен метал - символ на божествената светлина.

Откровени в своята бездуховност и циничен атеизъм, някои писатели възприеха тази поезия само с обонянието си, тя им миришеше на тамян и мистика (каква страшна дума!). Един от изтъкнатите ни писатели-атеисти в своя идеен и политически маразъм дори възкликна, че поетът е възмутил комунистическата и писателска съвест на България. С какво? Нищо чудно. С орфическата грация и нежност на духа, с ефирните трепети на словото, което отсеня и най-фините нюанси на чувствата (колко старомодно!), с овеществения образ на скритото, на невещественоглъбинното, което все още се осмелява да живее в безсмъртните творения на човешките ръце и на човешкия дух.

Ето какво ме привлича у този поет. Нашето ежедневие, животът ни, завъртян в калейдоскопа на политическите събития, се промени с шеметна бързина направо пред очите ни. Поетът реагира талантливо и ентусиазирано на времето, но дълбоко в себе си, в същността си, във веруюто си на творец остана постоянен, неизменен, неподвластен на политическите напластявания на ежедневието, на „злобата на деня”. Остана си доброволен пленник на „Словото, създало световете”, на просветлената духовност и сияещата целесъобразност, в която се изгубва съвременната делничност. При цялата сетивност на поетическите му образи, има някакво неземно, орфическо съединяване на поета със света, тихо и светло изкачване на душата до някакво храмово съзвучие, вселило се в сърцето му като първообраз и практика на духа. И в тези истини можем да се закълнем със светлия гений на Моцарт и Пушкин, с капещите сълзи от тъничката свещ на Пастернак, със серафическия полъх от стиховете на Лилиев, с недосънувания сън на Дебелянов - с всичко онова, което ни белязва като свещен знак и от което не можем за избягаме. „Осъзнатата старомодност” на тази поетическа стилистика и в неговите сонети носи обаятелното упорство на предаността към класическите форми на поезията, тази ритмична, висока, мощна и светла тирания, без която изгубваме онова, от което най-много се нуждаем - духовната красота и хармония.

Който познава поетическото творчество на Радко Радков и е имал възможност да разговаря с него, не може да не остане поразен от един факт: Възможно ли е толкова ерудиран, дори бих казал, претоварен от култура човек, да притежава такова орфическо дарование; възможно ли е интелектът да пее с такава лекота и финес? Оказва се, че е възможно. Ерудицията, интелектът могат да задушат само посредствения поетически талант, у големия те стават тържествуващи и озарени пленници на духа. Не се боя да кажа, че този дух е греховен - мисля, Унамуно казваше, че никоя жалка мисъл не може да бъде греховна, така, както никоя сънлива страст не може да бъде истинска. Но този „греховен” дух изковава своя поетически щит върху наковалнята на човешката култура, съзнавайки една велика и проста истина - че тя, културата, лишена от духовност, се дехуманизира и саморазрушава. И ако съвременната делничност губи очертанията си в неговия поетичен свят, то не е защото поетът е някакъв отшелник, зареян из вселенската хармония, а защото търси и в нашия сложен, катастрофически век онова, което трябва да обедини хората. А нали Словото все пак ни е дадено за това - да ни освободи от бремето на омразата и насилието, да свърже разрушените единства между нас:

Тъй, без да ща, запалих над земята
три нови знака - ето ги, горят:
Кошутата, Сърцето и Звездата.

Кошутата, Сърцето и Звездата - Любовта, Доброто и Красотата, най-простата и най-съвършена триада в несъвършеното ни човешко битие.


Радко Радков: Аз казах на Людмила Живкова да ходи с тюрбан И в Политбюро имаше "будисти", разказва поетът, приближен на дъщерята на Живков

 

image

Радко Радков: Аз казах на Людмила Живкова да ходи с тюрбан И в Политбюро имаше "будисти", разказва поетът, приближен на дъщерята на Живков.

image

 

Радко Радков е единственият българин, обявен за Кавалер на френската култура. Удостояван е с редица престижни международни отличия за литература. Роденият през 1940 г. драматург е завършил Духовната академия и класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 20 пиеси и стотици сонети. Известен е като любимец на Людмила Живкова, която поощряваше литературните му изяви.
През 1981 г. Радко Радков получи покана от Ватикана да представи пред папа Йоан-Павел II пиесата си за братята Кирил и Методий. Обиколил е целият свят, но предпочита да живее във Велико Търново, където преподава богословие и юрисдикция в университета.


- Кой от съвременните политици ви вдъхновява за поезия?
- Бях посветил един сонет на Божидар Абрашев и на неговата съпруга. Рецитирах го по телевизията преди време. Аз съм се срещал с министъра във Великотърновския университет. Казах му: "Имам приятелка, която е с четиридесет години по-млада от мен и много по-добре ми служи на к..а, отколкото ти на българската култура." И той остана втрещен.
- Има ли личност в българския политически живот, от която да не сте разочарован?
- Лютви Местан - той е човек с много аристократично излъчване. Подкрепи ме в момента, когато получих Наполеоновата награда във Франция - факт, който тук никой не отрази.
- Вие сте единственият, отличаван два пъти с тази награда. На какво се дължи този прецедент?
- Членовете на Френската академия на науките, които връчват наградата, са били впечатлени от образа на Левски в драмата ми "Бдение за Апостола". Казаха ми, че с такава историческа личност не може да се похвали нито една държава по света. Затова ме отличиха за втори път.
- Известен сте като близък приятел на Людмила Живкова. Как се запознахте с нея?
- Срещнахме се в преддверието на тоалетната в Института по балканистика към БАН. Видях я на умивалника да си мие ръцете. И аз - като княз Мишкин от "Идиот" на Достоевски - се смутих и й целунах ръка. Тя се изчерви, но оттогава, каквото и лошо да й говореха за мен, тя не вярваше.
- Кое беше първото, с което я впечатлихте, за да ви приеме в много тесния си кръг от приятели?
- Няколко дни след тази случка аз я видях в компанията на Петър Младенов и Милко Тарабанов (б.р.- бивш зам.-председател на Народното събрание по времето на социализма). Казах й: Носете винаги тюрбан! Тя попита: Защо?. Защото така се царува над дребнавото всекидневие, отвърнах. Людмила тогава ми подари книгата си "Казанлъшката гробница", а аз после й посветих сонети. По този повод Иван Славков се смееше и казваше: "Радко посвещава на жена ми стихове, а аз й посветих дете." Той винаги е разбирал, че отношенията между нас са били като между брат и сестра и никога не е ревнувал.
- Имахте ли конфликти с нея?
- Някой ме беше наклепал и тя ми се скара, сякаш съм дете. Отговорих й: Не ми се карай пред слугите си. И тя спря. По-късно ми каза, че ако мога да намеря щастието си в Америка, да не се връщам оттам. Беше широко скроен човек и думи като "невъзвръщенство" или "дисидент" нямаха значение за нея.
- Каква беше реакцията на хората от Политбюро към увлеченията й по източната философия?
- Гледаха да й угаждат. Виждаха, че има голямо влияние върху баща си, затова привидно се съгласяваха с нея. Веднъж бяхме седнали на една трапеза, отрупана с месни деликатеси и качествен алкохол. Людмила беше вегетарианка и пред нея имаше само един картоф, намазан с масълце. Никой от членовете на Политбюро не смееше да си вземе от луканките, а всеки похапваше скромно по един картоф и говореше колко велик е Буда. Не бях виждал толкова много "будисти" на едно място. По едно време Людмила излезе за малко и те като се нахвърлиха върху дивеча - такова чудо не можете да си представите. За броени минути излапаха всичко, без дори да преглъщат, и изпиха на екс водката и уискито. След малко почнаха да се лутат из стаята като атоми, бомбардирани от Чернобил. Когато Людмила се върна, безкрайно се учуди: "Какво е станало с тези хора?!" А аз ги издадох, че са изпили цялото пиене за няколко минути. Тя не се съгласи: "Радко, те се опияниха от моя дух." След няколко дни обаче ми каза: "Прав беше, келнерите ми разказаха всичко. Тези политици кога ще еволюират?" Никога, отвърнах й аз.
- След смъртта й тормозиха ли ви заради приятелството с нея?
- Да, светкавично закриха Старинния театър, който бях основал. Имаше и много доноси срещу мен, тъй като "вентилаторите", както Людмила наричаше подслушвателните устройства, бяха записвали всяка дума от разговорите ни. След кончината й дълги години бях безработен.
- Каква е вашата версия за смъртта й?
- Смятам, че е погубена. Според Богомил Райнов в смъртта й има голяма загадка, тъй като всички свидетели си противоречат. Аз самият я сънувах всяка нощ до 40-ия ден от неочакваната й загуба. Една нощ в съня ми тя каза: "Ела на гроба ми утре да ти кажа как съм умряла." Но аз не отидох, защото гробът се охраняваше от Държавна сигурност. И малко след това един мой познат, който не знаеше нищо за познанството ми с нея, я сънувал как му казва: "Защо Радко не дойде на гроба ми? Кажи му, че бях на Боровец и като се върнах, вкъщи ме чакаха четирима души от УБО, които искаха да говорят с мен. Влязох за малко в стаята да се оправя, но нещо във въздуха взе да ме задушава и когато се опитах да изляза - не успях."
- Бяхте ли толкова близък и с бившата снаха на Живков - Маруся Мирчевска?
- С нея ме запозна именно Людмила по време на една разходка из алеите на резиденция "Бояна". След няколко дни седях в Клуба на преводачите, когато всички се обърнаха да гледат едно прелестно създание, а то се обърна към мен. Оказа се, че това е Маруся, която веднага ме покани на коктейл в "Хавана". След това ме покани и на ски в Боровец, но аз й отказах. По това време тя беше отскоро разведена, но все още под наблюдението на Държавна сигурност. Успяхме да се спасим от съгледвачите, като се скрихме в един манастир до Горна Оряховица. Милицията ни е търсила във всички манастири в района. За да оставам сам с нея или със самия себе си, се налагаше да прекарвам по шест месеца в Преображенския манастир.
- Там ли написахте текста към рокоперата "Св. Патриарх Евтимий"?
- Да, дори я писах на гробищата, сред тръните и надгробните плочи. Оттам се виждаше пещерата, където е живял патриархът, и така се вдъхновявах. Музикантите от група "Епизод" прочели драмата и много я харесали. Рокоперата, която създадоха, е фантастична, защото стимулира младите хора да заобичат отново българската история.


Премиерата на рокоперата "Свети Патриарх Евтимий" - в София днес

Рокоперата "Свети Патриарх Евтимий" вече е играна на хълма Царевец във Велико Търново и е заснета в документален филм. Кадрите показват силното й въздействие върху публиката, която слуша със запалени свещи в ръка. В НДК действието отново ще бъде на фона на стотици свещи. Рокаджиите сами са се справили със старинните кожени костюми и аксесоарите. Премиерата ще се допълва от танците и песните на ансамбъл "Гоце Делчев" с диригент Маргарита Недкова.

Бившата съпруга на Радко Радков написа книга за гениалния поет

 image

 image Сватбата със Светломира.

 image С дъщеря им Мария.

Книга, посветена на гениалния Радко Радков, издаде неговата бивша съпруга Светломира Бинева. Тя е част от живота на поета, на неговите приятели и любими вече 45 г., а в книгата е събрала своите спомени и най-съкровени преживявания, свързани с Радко.
В изданието е включен богат снимков материал и фрагменти от произведения на Радко Радков. На страниците на книгата свои мисли за него са споделили редица бележити българи и творци, сред които писателят Емилиян Станев, поетът Атанас Ванчев дьо Траси, режисьорът, поставил драмата “Теофано” Пиер де ла Тор, акад. Пиер Димиан, председател на френските академии, проф. Тончо Жечев, проф. Здравко Петров, проф. Николай Даскалов и др.
Светломира Бинева разказва в детайли за запознанството си с Радко, бурната им любовна история, студентските години в София, годежът и тяхната сватба. Специално внимание е отделила на раждането на тяхната дъщеря Мария, която в момента е щастливо омъжена в САЩ. Тя явно е наследила поетичния гений на своя баща, тъй като също пише стихове и превежда.  
Радко Радков е единственият творец в света, удостоен по изключение два пъти с Международната Наполеонова награда “Солензара” за драмите му в стихове. Първия път той получава престижното световно отличие през 1983 г. за “Теофано”. През 2005 г. за “Всенародно бдение за Апостола” на специална церемония в ловния дворец на аристокрацията в Париж му е връчена “Солензара” за втори път. Радков заедно с Любомир Левчев са единствените българи, удостоени със званието “Кавалер на френската култура”. Той е носител на Сребърен кръст на Френската академия. Драмата му за светите братя Кирил и Методий “Похвално слово за словото” е представена пред папата в Рим по случай 1300 г. от създаването на българската държава. Носител е на национални награди от конкурси за българската историческа драма и на църковния орден “Св. Софроний епископ Врачански” - I степен. Инициатор е за основаването и драматург на българския “Старинен театър” под патронажа на Людмила Живкова. Автор е на над 20 драми в стихове, на стотици сонети и сатира.
В книгата има публикувани много от творбите на Радко, както и сонети, посветени на негови приятели от В. Търново, които са му помагали през годините.
Описана е и любовта с последната му “муза” - значително по-младата от него Магдалена, която замина на работа в Гърция.
Бившата съпруга на поета не спестява и неговото пристрастяване към алкохола, от което той през целия си живот се мъчи да се избави.

 



[22-11-2004] от Интервю на Людмила Габровска

10 февруари 2009

Надежда СТАМБОЛИЕВА

image

Радко Радков и бавшата му съпруга Светломира Бинева (братовчедка на Николай Бинев)

Написах приживе книга за него, защото е гениален поет, твърди бившата му съпруга

Не ще и дума, по-популярният между Радко Радков и Светломира Бинева, бившите съпрузи, живели в брак десет години, а след развода си останали приятели, както се вижда – до живот, е той. Но тъкмо Светломира е човекът, когото избрахме за интервю. Поводът е книгата й “Моят Радко и приятели”, която излезе неотдавна на книжния пазар и предизвика небивал интерес сред ценителите на поезията и жадните за по-интимна информация читатели. Преди година Радко Радков излезе от клиниката в Церова кория, където се лекува от алкохолизъм и от натрапливата мисъл за самоубийство. След излизането си от клиниката се установи там, където се чувства най-сигурен и защитен – в дома на Светломира. На 31 януари в тесен приятелско-семеен кръг отпразнуваха рождения му ден. Радко навърши 69 г. и продължи напред с безценната подкрепа на майката на своето единствено дете Мария. Дай Боже всекиму такъв ангел-хранител!

Роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново, блестящ поет и драматург, единствен сред световните творци Радко е удостоен безпрецедентно два пъти с Международната Наполеонова награда „Солензара“ на Френската академия на науките за драмите си в стихове „Теофану“ (връчена му в Сорбоната през1983) и „Всенародно бдение за Апостола“ (връчена му в Ловния дворец на аристокрацията в Париж през 2005). Заедно с Любомир Левчев Радко е удостоен и със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“. А по покана на Ватикана пред папа Йоан-Павел II бе представена пиесата му за братята Кирил и Методий „Похвално слово за словото“. Събитието се състоя през 1985 г.
Наскоро завърши драмата си за Владислав Варненчик, в момента редактира друга своя пиеса „Маргарито”. Ще се поставя драмата му „Цар Севт III” от проф. Пламен Карталов на сцената на Софийската опера.

Светломира Бинева е родена на 21.09.1944 г. в Пловдив в семейство на военен и счетоводителка. Завършила английска гимназия, а след това СУ ”Климент Охридски” с първа специалност класическа филология, а втора – английска. Работила в Балкантурист и в държавното ведомство по туризъм с всичките му преименувания, била е изпълнителен секретар на БАТА, шеф на борд на директори на туристически фирми и т.н., която работи интензивно и сега. Полиглот, пише пътеписи, журналистически материали, рисува – това е Светломира: сърдечна и сърцата личност, с която се опознаваш бързо, а я помниш дълго.

- Светломира, малко са жените като теб - лоялни към избраниците на сърцето си, независимо от драматичните моменти и наранявания, които им е поднесъл семейният живот. Мемориалната ти книга е над 500 страници, които си написала само за девет дни, но едва след година и пет месеца тя излезе на бял свят. Намери ли кой да ти я финансира?
- Оказа се, че да се напише една книга е много по-лесно, отколкото да се намери подходящо издателство, добри условия за отпечатването й и т.н. Сама я финансирах. Реших, че не е редно, когато възстановявам един 45-годишен период от живота ми - почти лично мой, да искам за това средства от приятелите ни – мои и на Радко. Ще излезе, че искам да си платят за това, че съм ги „увековечила” в книгата си.

- Какво мисли за книгата ти самият Радко, как оценява това, което си направила за него?

- Моето мнение е, че се изненада много приятно от желанието и всеотдайността ми да се "захвана" с този огромен по обем труд, особено като знае за моята голяма служебна и семейна заетост. Радваше се, че съм "увековечила" и родовете ни - неговия, който той толкова много обича, и моя - който приема за свой.

- В книгата ти има спомени за общата ви младост, но и любопитна информация за живота и творчеството му, какво описваш всъщност и защо?
- Да, книгата е не само за нас двамата и за приятелите ни, но за Радковите съученици и преподаватели от Духовната семинария и академия, от Великотърновския университет, от софийската Алма матер, където сме следвали заедно. Описала съм и интересни случки с известни личности - поети, писатели, критици, художници, композитори, певци, артисти, режисьори, преподаватели, политици... Радко е завършил Духовната семинария в Черепиш и класическа филология, бяхме колеги; беше аспирант в Института по балканистика при БАН; редактор в издателство „Народна култура” – „Ранновизантийска и християнска литература”; драматург в „Старинния театър”; преподавател във Великотърновския университет и т.н. При тази богата творческа биография естествено е да има много приятели. А написах всичко, защото знам, че той сам няма да го стори.

- Радко е зодия Водолей, а хората от тази зодия са предани приятели, но съвсем не верни съпрузи. Кои по-интересни личности бяха негови музи и приятели и как приемаш ти този конгломерат?
- Той действително е много сърдечен и всеотдаен като приятел, но не толкова верен любим (освен в началото, разбира се, когато е много влюбен). Животът му изобилства от много приятели, любими жени и музи, интересни случки, срещи с известни личности – папа Йоан-Павел II, Борис Христов, Светослав Рьорих, Людмила Живкова, Иван Славков, Кеворк Кеворкян, Емилиян Станев, Джоко Росич, Павел Матев, Радой Ралин, Лютви Местан... Радко е автор на много драми в стихове и стотици сонети, но, естествено, това не можеше да се знае от папата.

 


Въпреки това Радко получи покана от Ватикана през 1985 г. да представи пред папа Йоан-Павел II пиесата си за братята св. св. Кирил и Методий – „Похвално слово за словото”, по случай 5-годишнината от провъзгласяването на Светите братя за покровители на Европа. (Първия път тази пиеса бе представена през 1981 г. в Рим, по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава). Когато паднала завесата и възторжената публика извикала автора да се поклони, папата с изненада погледнал Радко и казал: „А аз мислех, че сте класик от времето на Шекспир”. После си говорили на латински. А със Светослав Рьорих си бяха говорили на санскритски и Радко му беше посветил един сонет на блестящ руски език, по думите на руснаци.

- Преди няколко години от “Всяка неделя” на Кеворкян разбрах, че в Церова кория Радко е посетил Николай Колев, негов отдавнашен приятел и великотърновски поет, който беше мой състудент, макар и в по-горен курс. Много се зарадвах, че Радко е съпричастен към поезията и таланта му. Как помогна той на Николай?
- Радко се прекланяше безкористно пред таланта на Николай - така, както може само един голям поет да се прекланя пред друг. Помогна му при редакцията и подбора на стихотворенията за издаване на негова стихосбирка; помоли Кеворк Кеворкян да го покани в предаването си и предложи на Атанас Ванев дьо Траси да преведе част от творчеството на Кольо и да го представи за френската награда "Принц на поезията"...

- Познати твърдят, че дълги години сте живели заедно в един апартамент – ти с твоите родители, дъщеря ти от Радко – Мария, твоят приятел Петър и Радко.

- Да, така е. С Радко сме си като роднини, каквито всъщност сме. Явно имаме много силна кармична връзка. С Радко бяхме заедно 10 години и той не се влюби нито веднъж в друга жена или поне аз не съм разбрала. Но той не може да се крие, щеше да му проличи. В известен смисъл е моногамен, колкото и странно да звучи това при неговите все „фатални” любови. Когато е влюбен в една жена, Радко й е верен, въпреки изкушенията в модерния свят.

- Твърдиш, че вече няма проблеми с алкохола. Така ли е?

- Да. Вече не е зависим от алкохола. И дано Господ бъде милостив към него и пази здравето и таланта му далеч от този връхлетял го порок.

- В редакцията се обадиха читатели, които ни попитаха откъде могат да си купят твоята книга, не знам как са разбрали за нея.

- Бих се обърнала към хората, които се интересуват от Радковия живот – живот на гений, на когото не са чужди и простосмъртните неща. Ако има желаещи да я прочетат, нека да ми се обаждат на телефон 02/ 871 66 40 или на 0888 94 19 19. Могат да звънят и на телефона на книжарницата "Нисим", която ще продава книгата - 981 19 12 (бул. “В. Левски” 59). Това е книжарницата на Бояна Петрова, дъщерята на Валери Петров, към таланта на когото и двамата с Радко изпитваме огромно уважение. Виждам особен символ в това именно в тази книжарница да се предлага книгата за Радко.


http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=4643&postdays=0&postorder=asc&start=0


МОНОЛОГ НА СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

Да те погледам още, още малко,
мой Търновград, преди със похлупак,
издялан от смъртта в беззвездни нощи,
над теб да легне гъст столетен мрак
на непрогледно робство.
Ето там са
колоните на мраморни дворци
с мозайки на монарси и светци
и тънкоцветни шарки за украса.
Те помнят коронации и шум
на мантии в багренописни зали
и прогласите на държавен ум,
и празници, в които са звучали
победните наздравици...
Без дъх
в гърдите съзерцавам тези кули,
където, ей сега, ще се отбули
усмихната царкиня...
Царев връх,
огледан във водите лъчезарни
на Янтра, с тях течеш да поздравиш
Трапезица и нейните звънарни –
хилядокуполен – да уловиш
с крило на облак светнало в реката.
Света гора, наистина си свята
с покоя в позлатените глави
на манастири славни, стародавни,
подслон за мъдреците православни,
небесни академии...
Какви
сияния отвсякъде! Нелепост!
Безсмислица е твойта гибел! Не!
Не ми се вярва тази велелепост
да рухне в пламъците и свине
да тъпчат бисерите!...
Нека още
да те погледам, град мой! Остани
в очите ми със златните ресни
от раклите на чудотворни мощи,
пренесени от нашите царе
да овенчаят техните победи
и да ги славят иноците бледи
с перата си...
Не може да умре
подобен град, светилище, родина
на мъдростта, тъй дивно процъфтял
със школите си... Всичко съм му дал
да го наричат столица, Атина
на цялото славянство! Колко труд
и колко бодърстване дни и нощи!
Затуй ли те направихме прочут –
да се превърнеш в пепел?!
Само още
да те погледам... докато велик
и славен светиш. Малко ни остава.
Но твоят пастир ще те защитава
и с кръст, и с меч! Като Христов войник!


/П.П. Това е линк към песента на рок-група "Епизод" - "Да те погледам още", по стихове от монолога на Св. Патриарх Евтимий:
http://www.zdravei.bg/music/song/id_10222/title_Da-te-pogledam-oshte// 




http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&p=49572#49572
http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&p=49572#49572 


 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 





Тагове:   поет,


Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
1. martiniki - чудесно направена
18.04.2009 02:10
компилация!

поздрави, Руже!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 1974442
Постинги: 559
Коментари: 1125
Гласове: 9983
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS