Повече от 2000 години имаме мъдростта на Конфуций. Илюстрация: Wiki

С традиционен поход към храма на Конфуций ще бъде отбелязана 2559-ата годишнина от рождението на великия китайски философ, съобщава БГНЕС.

Церемонията за отбелязване на тази дата се провежда традиционно в храма "Куфу" в източната китайска провинция Шандонг.

Празненства в чест на прочутия по цял свят китаец ще се проведат и в други региони на страната и другаде по света. Той ще бъде почетен особено тържествено в Южна Корея, Япония, Сингапур, САЩ, Германия.

Няколко цитата от Конфуций:

„Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва“.

„Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка“.

„Проклятие е да живееш в интересни времена“.

 

Конфуций (551 - 479 пр.н.е.) , още известен като Кун фу цзъ, Кун цзъ, Кун Цю, Кун Чжуни) е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик.

Живот 

Традиционно се приема, че Конфуций е роден през 551 пр.н.е.. Това е през Периода на пролетта и есента от китайската история, в зората на движението на Стоте философски школи. Конфуций е роден в град Цюфу, в древното китайско княжество Лу (в наши дни - част от провинция Шандун), в семейството на дребен, обеднял благородник, наскоро избягал от китайската държава Сун.

В Записки на великия историк (史記), съставени четири века след смъртта на Конфуций, се споменава, че той е бил извънбрачен син (野合). Когато се родил, баща му бил на седемдесет години, а майка му - само на осемнайсет. Когато Конфуций бил на три, баща му починал, и майка му го отгледала сама в дълбока бедност. По произход, той бил свързан с увеличаващата се обществена прослойка Ши (士), която се намирала между стария нобилитет и обикновените хора в обществената йерархия.

Казват, че като дете Конфуций обичал да поставя ритуални вази на масата за жертвоприношения. На деветнайсет годишна възраст, то се оженил за младо момиче на име Чи Чуан (亓官), което родило първото му дете, сина му Кон Ли (孔鯉) през следващата година. Конфуций работил като пастир, чиновник и счетоводител. Когато бил на 23, майка му починала и той влязъл в тригодишен официален траур.

Като младеж, той работил като дребен администратор в Лу и се издигнал до поста министър на правосъдието (大司寇), когато навършил петдесет и три. След двугодишна служба на поста, Конфуций го напуснал поради несъгласие с политиката на княза на Лу.

Според Мисли на Конфуций, Лу била просперираща държава именно заради мъдрото управление на Конфуций, но това едва ли е вярно, тъй като той не е заемал високопоставена позиция нито в Лу, нито някъде другаде. Спред една легенда, в съседната държава Чи (齊) се притеснили, че Лу става твърде силна и решили да саботират развитието на Лу като изпратили 100 великолепни коня и 80 красиви танцьорки на владетеля на Лу. Той пък се отдал на веселби и удоволствия, които продължили три дни, през които владетелят изобще не поглеждал държавните и религиозни дела. В знак на неодобрение към поведението на господаря, Конфуций напуснал Лу.

Той започнал дълго пътуване (или няколко последователни пътувания) из малките царства в Северен и Централен Древен Китай, включително държавите Уей, (衛), Сун (宋), Чен (陳) и Кай (蔡). Навсякъде проповядвал политическите си възгледи и никъде не ги видял приложени на практика.

Според Мислите, на шейсет и осем годишна възраст Конфуций се върнал у дома и прекарал последните години от живота си в обучение на ученици и предаване на старите мъдрости чрез пет книги, наречени Петте класики.

Поразен от загубата на сина си и налюбимия си ученик, Конфуций починал на 72 (или 73) годишна възраст.

Учение 

Учението на Конфуции се основава на патерналистката концепция за държавата, където владетелят е pater familias "баща на семейството". Конфуции приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността на един към друг. На основата на традицията той извежда и нормите на авторитета като основа на нормативността в държавата. Конфуции определя пет вида отношения между хората: между баща и син; между мъж и жена; между братя; между различни семейства; между владетеля и поданиците. Във всички тези отношения е налице подчинението на по-нископоставения към по-високопоставения.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/

• „Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите.“
• „Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.“
• „В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес — за да смаят другите.“
• „В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите.“
• „В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.“
• „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.“
• „Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.“
• „Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват — това е скромност; да ги разкриеш пред приятели — това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички — това е горделивост.“
• „Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре.“
• „Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.“
• „Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.“
• „Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.“
• „Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.“
• „Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.“
• „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.“
• „Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.“
• „Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.“
• „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.“
• „Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът — че не познава хората.“
• „Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.“
• „Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.“
• „Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.“
• „Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.“
• „Не убивай комар с меч.“
• „Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до пътя.“
• „От сина на небето чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.“
• „Покоят е благоденствие.“
• „Проклятие е да живееш в интересни времена.“
• „Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.“
• „Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.“
• „Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.“
• „Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.“
• „Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.“
• „Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.“
• „Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението — това е най-благородният път, пътят на подражанието — това е най-лекият път, и пътят на опита — това е най-горчивият път.“
• „Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.“
• „Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.“
• „Човекът е човек, когато е закусил.“
• „Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.“

Интересен, полезен, изпълнен с мъдрости!
Прочетох и неща, които досега не съм знаела за Конфуций!
Страхотен постинг! ДостАви ми несравнимо удоволствие! Още веднъж - сърдечно благодаря!

че си намерил нещо полезно в моя блог!Всъщност,това е и моята цел-да споделя с приятели-познати и непознати, това,което съм прочела,видяла или написала...Светла нощ ти пожелавам-Condor