Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2008 22:15 - In memoriem - преди 3 месеца ни напусна художникът,поетът и приятелят Орлин Чуховски
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1879 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 17.09.2008 22:20



Да вкусиш даровете от трапезата на Господа
image


Памет за художника Орлин Чуховски

Той не обичаше публичните изяви. Не светеше като крушка и не привличаше пишещите насекоми.

За мен бе чест, че сподели вълненията си за творчеството и открехна различна врата към свят, който не трябва да се гледа през ключалката. Предлагам част от интервюто - септември, 1995 г.


◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИКА

- Господин Чуховски, трудно ли е да си художник в град като Велико Търново?
- Не трудно – невъзможно е. Не е въпросът до Велико Търново. Художникът е следствие от състоянието на нацията, неговата величина се измерва с величието на нацията му. Ей ги французите. Особено в ХХ век имат цял куп посредствени художници, които обаче са световни имена, защото лежат на плещите на един велик народ.

Ние, българските художници, сме една “ала франга”. Чувствам себе си толкова нелеп! И хората също така се отнасят към мене. Като към онези внесени от Виена мебели от времето, когато дедите ни са събували потурите. Възхищавали им се, харесвали ги и пълнели гостните си с тях, но когато гостите си тръгнат, стаите се заключват и се забравят – до следващите гости.

В историята няма бедни художници, там майсторът си е бил един заможен човек, който е стоял стабилно на двата си крака и е можел да храни семейството си, и да си гледа работата. Че художникът е беден, глупав и замаян човек, това ХХ век го измисли, то са легенди за Ван Гог. Нищо подобно – художникът е бил просто един добър занаятчия. Пък ние не сме! Не сме, защото хората не ги интересува, че ръката ми и нервите ми са отишли за списване на иконата. Те искат да видят, че Христос е с брадичка, със сини очи... - ей такива неща. Има някакво сериозно разминаване.

- От няколко години се занимавате с иконопис... Защо се отказахте от графиката?
- Ами защото, ако не е оная отвратителна принуда да се храниш... За да се прави графика (творба – това е гръмка дума), се иска да вярваш, че има смисъл да я правиш.

- И как се стига до смисъла?
- А, то няма смисъл. Той, човекът, с хитроумната си памет и устройство на съзнанието измисля някакъв смисъл и го влага в нещата. Това си е чисто човешка илюзия и измишльотина. Те са си го казали хората: пратен си тук на Земята да преживееш определен брой години и толкова. Не знаем това наказание ли е или награда, и никой не е могъл да докаже, че има смисъл, нито че няма. Мисля, че има нещо, но смисъл не е точната дума.

- Дали пък човекът не се ражда с някаква мисия...?
- Това са илюзии на младите години. След това човек разбира, че нещата не са такива – няма мисия, човек просто по необходимост става скромен. И аз съм живял с тази нескромна идея, че съм отреден за нещо по-съществено. Пък то – какво по-съществено от живота!

- Преди година (1994 г.) направихте ретроспективна изложба във Велико Търново. Кога ще видим нова?
- Не знам. Не мога да кажа. Имах глупостта да проектирам тази изложба по начало в един мъртъв сезон, бях подведен от т.нар. Младежки музикален фестивал и си мислех, че отново ще дойдат да речем 300 хористи – в Изложбени зали бе планиран концерт. Мисля, че направих грешка. Това бе все пак ретроспективна изложба и щеше да е хубаво, освен да се купи нещо, да има и някаква реакция, да има някакъв отзвук, да я видят повече хора. Всъщност хляба някак си го докарваме, въпросът е, че няма никаква реакция. За какво да правиш изложба, за кого да я правиш...? Аз не обвинявам хората, викам си, значи, аз не съм на коня, значи, тези неща, които правя, са вън от времето, или съм изобщо некадърен, или съм подранил, което би било по-благоприятния извод...

- Има ли нещо, което искаш да направиш, нещо като предизвикателство към Недостижимото в изкуството?
- Понеже вече се чувствам просто занаятчия, мечтая да направя нещо по-така... Примерно миналата година (1994) се беше завъртяла една история с един иконостас за църква. Исках да направя бисер. Може да звучи нескромно, но не исках да печеля пари – исках да направя бисер! В студентските години бяхме 2-3 човека, дето можеше да се съберем в екип така, че всеки да компенсира недостатъците на другия, можехме да направим нещо, за което хората и след сто години да викат: “Евала на тия!” Но се оказа, че такива по-сериозни неща, които са отправени напред във времето, няма.

Нашето време сега си прави паметник. Ей там, паметникът на Стамболов не е паметник на Стамболов, а на 1995 година, на България, на Велико Търново през това време. В този паметник се казва - ето такива бяхме през 1995. Така става с всичко. Аз не съм чул или видял някой да иска да се надхвърли. Искам, скромно-нескромно, един крал да ми поръча да му направя нещо, една кутийка например. Искам да знам, че една година съм осигурен и няма да мисля за друго. Щото иначе все бързаш, викаш си – кой ще те чака, и колкото да се мъчиш да го направиш добре, то, времето, те натиска. Искам да имам време да направя нещо, както аз си знам.


Автор: Румяна Николова - интервю и снимка
(препечатано от kulturni-novini на Литернет)











ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Поддържай кафето топло!


Свежа Дачева

Обещавам като дойда да те намеря и пак да си пием кафето заедно...

Благодаря, че така много те имаше...

Довиждане от Свежа
Беше необикновен човек!


Маргарита Симеонова

Звучи нелепо това "беше". Защото хора като Орлин се раждат и срещат рядко. И "беше" е най-нелепото нещо, което им приляга...

Отиде си от този свят, както и живя - трескаво. Но всеки, който се е докоснал до него, винаги живее с Орлин...

Не беше изкушен от суетата, така характерна за съсловието му. Интересуваха го големите неща от живота. Не съдеше - опитваше се да разбира и приема. Мъдруваше дори в битовизмите. Беше нетрадиционен човек - в сетивността, във възприятията си, в отношенията и чувствата си. И понеже беше Вселена, вероятно всеки от тези, които са се докоснали до него, са разбрали и познават различни страни от същността му.
Винаги се появяваше внезапно. Тръгваше си по същия начин. И този път стана така. Сигурно затова болката е толкова органична, че близките му едва ли могат да си представят, че няма тичешком да изкачи стълбите към дома си, в който всичко е проникнато от духа му, че няма да видят ироничната му всеопрощаваща усмивка, че няма да чуят неговото неповторимо "На ко!"

Ако сега чете това, сигурно ще надзърне зад очилата и очите му ще се вторачат иронично в куците ми мисли. На ко, Орлине! Ама светът за никого от нас вече не е същият. Сигурна съм!
Приятелю
Георги Шомев


Пич,страшно ми липсваш. Даже не зная как да се изразя правилно.
Много ми e мьчно и болно.
Сбогом Пич

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши кода: image



Коментарите се публикуват след преглед от администратор.


Животът е прекрасен,

всичко е изумително
и най-вече безсилието на боговете.
(Понеже е изтъкан от привидности -
Животът е жесток.)

Кой е изпитвал такава непоносима болка,
че е създал небето - синьо,
а душата - тъжна?

Кой е бил невидим и дребнаворавнодушен,
за да е толкова непознат?
Кой е скрил страха си
в слабостта ни?

Кой е изпитвал такава дълбока себеомраза,
че може да понася безсмислието
на всичкото наше страдание?

Нима сме само капка пот,
избила под мишницата на Живота?

ОРЛИН ЧУХОВСКИ



Тагове:   месеца,   Орлин,   напусна,   memoriem,   Чуховски,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. iliada - Интересно интервю!
18.09.2008 00:16
Казал е истини !Говорил е с горчивина!Отишъл си е може би неразбран , аму е трябвало време да направи нещо по-така.........
Поклон пред паметта му !
цитирай
2. condor46 - Беше странник,
18.09.2008 02:00
като че ли дошъл от друго време, от друго измерение...Дано намери покой вечно неспокойната му душа !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469381
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS