Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2008 10:00 - ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА- невероятният испански поет, който пръв ме поведе към магическия свят на испанската и латиноамериканската култури
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 6558 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 01.04.2008 10:18


Роден в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия, Гарсия Лорка е будно дете, макар че не се представя добре в училище. През 1909 семейството се премества в Гранада, където с времето той се включва в местните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „Impresiones y paisajes“ е публикувана през 1918 и е приета добре на местно ниво, но няма особен търговски успех.

През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с много други, които по-късно оказват влияние върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на театъра Театро Еслава, по чиято покана пише и поставя през 1919-1920 първата си пиеса „El maleficio de la mariposa“. Драма в стихове, описваща невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, с други насекоми в поддържащите роли, тя е свалена от сцената само след четири представления. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „Mariana Pineda“.

През следващите няколко години Гарсия Лорка се включва активно в живота на испанския авангард. Той публикува още три стихосбирки, сред които „Romancero Gitano“ (1928), най-известната му книга с поезия, както и пиесата „Mariana Pineda“ поставена с голям успех в Барселона през 1927.

image image Паметника на Гарсия Лорка в Мадрид

Въпреки това в края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Нарастващото отчуждение с най-близките му приятели достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма Андалуското куче (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време той е измъчван от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга.

Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929-1930. По това време пише експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Asн que pasen cinco aсos“ и „El pъblico“.

Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съвпада с падането на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа La Barraca, създадена с цел да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси, селската трилогия „Bodas de sangre“, „Yerma“ и „La casa de Bernarda Alba“.

Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са погребан в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.

Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953, когато са издадени силно цензурирани „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на Франко през 1975 става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания.



Като понятие duende за първи път е формулирано и обяснено от Федерико Гарсия Лорка:
"Всеки, който пътува по тази бикова кожа между реките Хунар, Гуадалете, Сил и Писуерга, рано или късно ще чуе думите: "В това има много duende." Мануел Торес, големият андалузки художник, веднъж каза на един певец: "Вие имате глас, имате и стил, но никога няма да успеете, защото ви липсва duende." По цяла Андалузия, от скалата на Хаен до раковината на Кадис, хората постоянно говорят за duende-то. Чудният певец на фламенко, Ел Лебрихано, казваше: "Когато пея с duende, никой не може да се сравни с мен." Старата циганка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Браиловски да свири Бах: "Оле, това има duende!", но беше отегчена от Глук, Брамс и Дариус Мило. А Мануел Торес, човекът, който носеше в кръвта си повече култура от всички, които съм срещал, слушайки Файа, направи следната блестяща забележка: "Всичко, в което има тъмни звуци, има и duende." Тези тъмни звуци са тайната, корените, впили се в плодородния чернозем, който е познат на всички ни, пренебрегван от всички ни, но от него ние взимаме истинското в изкуството. Тук Торес е в съгласие с Гьоте, който определя duende-то, признавайки на Паганини "една тайнствена сила, която всеки чува, но никой мислител не е обяснил".
Duende-то е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор-китарист ми каза: "Duende-то не е в гърлото, то идва от петите." Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие.

Тази "тайнствена сила" всъщност е духът на всичко земно. Същото duende сграбчи сърцето на Ницше, който търсеше неговата външна форма на моста Риалто или в музиката на Бизе, без някога да намери и да разбере, че duende-то, което той преследваше, е преминало от тайнствените гърци в танцьорките на Кадис и в разкъсания дионисиевски вик от "сергиите" на Силверио.

Госпожи и господа,
Аз ви очертах три ниши, с груба ръка поставих в тях музата, ангела и duende-то.
Музата остава безмълвна; тя може да се въплъти в тясно нагъната туника и във втренчените кравешки очи на Помпей, или в големия нос, с четири лица, който да й даде нейният приятел Пикасо.
Ангелът може да оживее в къдрите, нарисувани от Антонело ди Месина, или в дрехите на фра Филипо Лили, или в цигулката на Масолино и Русо.
А duende-то – къде е duende-то? От празната ниша идва лъхът на оня дъх, който неотменно витае над главите на мъртвите в търсене на нови простори и неподозирани гласове, един лъх на детска слюнка, на стъпкана трева, на покривалото, скрило лицето на Медузата, лъх, който възвестява постоянното кръщение на новосъздадените неща."




СОМНАМБУЛЕН РОМАНС

Зелена,любя те зелена.
Зелен ветрец.Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студени.
Зелена, любя те зелена.
Под циганския грейнал месец
нещата във захлас я гледат,
а тя не може да ги види.

Зелена,любя те зелена.
Звезди големи от слана
прииждат с рибата от сянка,
разкрила пътя на зората.
Смокинята ветреца трие
на своите клони о пилата
и планината, хищна котка,
изважда кактусови нокти.
Но кой и от къде ще дойде?...
А тя, опряна на балкона,
зелена плът, коса зелена,
мечтае за морето синьо.
-Готов съм, друже,драговолно
да дам за къщата и коня,
за огледалото - седлото,
за черния и шал-камата.
Аз ида целият във кърви
от пристана на Кабра,друже.
Да можех, бих приел веднага
да сключим,момко, таз спогодба.
Ала не съм аз вече аз,
ни моя дом мой дом е вече.
-Аз искам, друже, да умра
прилично във легло желязно,
с пружина, ако е възможно,
с чаршафи от платно холандско.
Нима не виждаш мойта рана
от гърлото, та до сърцето?
-Тъмнеят триста тъмни рози
на твойта чиста, бяла риза.
Просмукана, кръвта ти млада
ухай около твоя пояс.
Ала не съм аз вече аз,
ни моят дом мой дом е вече.
-Поне ми дайте да възляза
там на високите балкони.
Ах,дайте, дайте да възляза
там,на зелените балкони,
до перилата на луната,
отдето ромоли водата.

Възлизат двамата другари
там, на високите балкони,
оставяйки следа от кърви,
оставяйки следа от сълзи.
Калаени фенери трепкат
по стрехите от керемиди.
Безброй дайрета от кристал
ранилата зора раняват.

Зелена, любя те зелена,
зелен ветрец, зелени клони.
Другарите се изкачиха.
В устата им ветрецът полски
оставаше вкусът си редък
на злъчка, мента и босилек.
Къде е, друже мой, кажи ми,
горчивото момиче твое?
Ах, колко пъти те очаква!
Ах,колко пъти ще те чака
със бузи свежи, с черни къдри
на тоз зелен балкон самотен!
Върху водата на басейна
люлей се циганката смугла.
Зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Една ледунка от луната
поддържаше я над вълните.
Нощта по- близка и позната
от мъничко площадче стана.
И блъскаха вратите грубо
пияни жандармери в мрака.
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец,зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
                                                                     image



Тагове:   МЕ,   поет,   невероятният,


Гласувай:
8
0



Спечели и ти от своя блог!
1. elineli - EL :)))
01.04.2008 16:37
Страхотен пост + пламенна музика=Възхитителна Ружа!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
2. condor46 - Здравей Ел!
01.04.2008 18:43
Толкова се радвам,че ти е харесъл този постинг!Преди доста години заради Лорка започнах сама да уча испански език,за да го чуя как звучи в оригинал!...А фламенкото е невероятно преживяване,нещо като пътуване извън времето и пространството...Само чувственост и много тъга!...Поздрави,мила Ел!...Ружа
цитирай
3. fenor - Благодаря ти! Бъди здрава!
03.04.2008 07:33
Направила си чудесен постинг за един невероятен и малко позабравен в България испански поет. Лорка винаги ще бъде един от кумирите на Духовността. Другият такъв испанец от това време е С.Дали.
цитирай
4. condor46 - Здравей Фенор,
03.04.2008 08:02
приятно е,когато доставяш радост на другите!...Привет на красивия Троянски балкан -имам прекрасни приятели и спомени,свързани с твоя град!Бъди жив и здрав!Поздрав от много далече-Ружа
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 1904392
Постинги: 554
Коментари: 1117
Гласове: 9958
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS