Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2007 03:58 - "Ти помниш ли морето и машините, и трюмовете,пълни с лепкав мрак,и онзи див копнеж по Филипините,по едрите звезди над Фамагуста..." Никола Вапцаров
Автор: condor46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 9000 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12.2007 09:20


На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров. Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г. Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.

И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.

Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вяра

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

(...)

След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП.

Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.

Премества се в София, където дълго време остава без работа. Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.

В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г.

Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.

Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.

Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.

Стихотворенията му са преведени на около 60 езика

                               (публикация в www.news.bg  )


ПРОЩАЛНО

web

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

                               

    ПИСМО

      Ти помниш ли
      морето и машините
      и трюмовете, пълни
                       с лепкав мрак?
      И онзи див копнеж
                      по Филипините,
      по едрите звезди
                     над Фамагуста?
      Ти помниш ли поне един моряк,
      нехвърлил жаден взор далече,
      там, дето в гаснещата вечер
      дъхът на тропика се чувства?
      Ти помниш ли как в нас
                           полека-лека
      изстиваха последните надежди
      и вярата
              в доброто
                        и в човека,
      в романтиката,
                    в празните
                              копнежи?
      Ти помниш ли как
                     някак много бързо
      ни хванаха в капана на живота?
      Опомнихме се.
                   Късно.
      Бяхме вързани жестоко.
      Като някакви животни в клетка
      светкаха
      очите жадно
      и търсеха,
               и молеха пощада.

      А бяхме млади,
                  бяхме толкоз млади!...
      И после... после
                     някаква омраза
      се впиваше дълбоко във сърцата.
      Като гангрена,
      не, като проказа
      тя раснеше,
               разкапваше душата,
      тя сплиташе жестоките си мрежи
      на пустота
              и мрачна безнадеждност,
      тя пъплеше в кръвта,
                        тя виеше с закана,
      а беше рано, беше много рано...

      А там -
      високо във небето,
                     чудно
      трептяха пак на чайките крилата.
      Небето пак блестеше
                       като слюда,
      простора пак бе син и необятен,
      на хоризонта пак полека-лека
      се губеха платната
                       всяка вечер
      и мачтите изчезваха далеко,
      но ние бяхме ослепели вече.
      За мен това е минало - неважно.
      Но ний деляхме сламения одър
      и тебе чувствам нужда да разкажа
      как вярвам аз и колко днес съм бодър.

      Това е новото, което ме възпира
      да не пробия
                 своя
                    слепоочник.
      То злобата в сърцето
                         трансформира
      в една борба,
                 която
                      днес
                          клокочи.
      И то ще ни повърне Филипините
      и едрите звезди
                    над Фамагуста,
      и радостта
               помръкнала в сърцето,
      и мъртвата ни обич към машините,
      и синята безбрежност на морето,
      където вятъра на тропика се чувства.

      Сега е нощ.
      Машината ритмично
                       припява
                              и навява топла вера.
      Да знаеш ти живота как обичам!
      И колко мразя
                празните
                    химери...

      За мен е ясно, както че ще съмне -
      с главите си ще счупим ледовете.
      И слънцето на хоризонта
                            тъмен,
      да, нашто
              ярко
                 слънце
                      ще просветне.
      И нека като пеперуда малка
      крилата ми
               опърли най-подире.
      Не ще проклинам,
                    няма да се вайкам,
      защото все пак, знам,
                         ще се умира.
      Но да умреш, когато
                        се отърсва
      земята
           от отровната си
                         плесен,
      когато милионите възкръсват,
      това е песен,
                 да, това е песен!

       

Борбата е безмилостно жестока... Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14ч. - 23.07.1942 г.

  Никола ВАПЦАРОВ






Тагове:   морето,   машините,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. venercheto - Вапцаров ми е любимия поет. Благ...
07.12.2007 04:37
Вапцаров ми е любимия поет. Благодаря ти затова.

:)
цитирай
2. condor46 - Здравей!
07.12.2007 08:40
Радвам се,че обичаш поезията на Вапцаров!Аз,ако трябва да кажа от кой български поет съм се учила,ще кажа без да се замислям - Вапцаров!Харесва ми простотата на изказа, чистотата на идеите и мислите, любовта към Родината и копнежа по далечни земи и морета...
цитирай
3. shaffi - поздрав и
14.12.2007 21:44
винаги с любов за Вапцаров!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
4. condor46 - Привет. Shaffi!
15.12.2007 17:51
Жалко,че сегашните ученици толкова малко учат за Вапцаров!Аз помня от ученическите си години толкова негови стихотворения наизуст,също и от други наши поети!А сега в училище не наблягат на гова!...Сърдечен подрав-Кондор46
цитирай
5. sav11 - Вапцаров е преди всичко извисен човек!
23.02.2012 16:33
Твореца няма партия! Той е на първо място СПРАВЕДЛИВ! Той иска да няма неправди, да няма ограбване, да няма експлоатация на едни хора над други.
Той е мечтател за един по-хубав свят. За жалост всичк поети си остават само с мечтите и написаното от тях!
цитирай
6. анонимен - готин е
04.11.2012 20:43
Не мога да си обясня защо не се напомня за този гений на живата поезия !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: condor46
Категория: Изкуство
Прочетен: 2469431
Постинги: 585
Коментари: 1138
Гласове: 10084
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Блог на Бърл Барер,американски писател,носител на наградата на името на Едгар Алън По
2. Paulo Coelho's Blog
3. Pedro Juan Gutierrez, escritor de Cuba
4. E-издание за Пловдив и пловдивчани по света и у нас
5. Е-сайт за безплатно публикуване на художествена литература
6. Блог на Венцеслав Велчев
7. Литературна мрежа Литернет
8. Блог на Ваня Гущерова
9. Хубава си,моя горо!
10. Любим линк
11. Блог на Дора Господинова
12. Блогът на Оги Ковачев
13. Двери на православието
14. Марта за Фредерико Гарсия Лорка
15. Страница на Всерусийският център по очна и пластична хирургия в г.Уфа и Ернст Мулдашев
16. Черен списък на унищожителите на българската природа
17. Да освободим България от себе си-статия на Букет.блог във www.frognews.bg
18. Шедьоври на световното изобразително изкуство
19. Защо помагат молитвите-научни експерименти и изследвания
20. Блогът на Букет
21. Блогът на Климент
22. Facebook.com
23. Империята на инките
24. Блог на Даниела Тодорова-Кабала
25. Български национален съюз
26. Nikolay's blog
27. Кртините на художника Георги Костадинов-GEKOS