Страхувам се,
че си белязан вече
от жаждата да бъдеш
само победител.
Допуснал си измамната победа
да кацне като герб
на твойто чисто знаме.

Твърде късно ще усетиш,
че си разхлабил вече поводите.

Конят ти, препускал досега без страх,
ще се заслуша вече
в примамливия глас
на чуждия камшик
и стъпки нови ще налучква.

Ненужна вече,
сабята ти в ножницата ще се влюби
и ще забрави бързо
шепота на вятъра.

Тогава ще усетиш,
че в сърцето ти
покълват непознати семена.

Уж всичко е наред.

Път като длан пред тебе тича.
И кон под тебе.
И оръжие.

Ала умора някаква пълзи по вените,
отравя всеки светъл порив на кръвта,
езика ти сковава,
в очите се заплита...

И неусетно връхлетява оня неизбежен миг,
разбираш - няма ,всъщност, никаква победа.

Но трябва да мълчиш -
на твоите бронирани съюзници
си нужен само като победител!...

И ти препускаш.

Цветя и зли езици
над главата ти се сплитат.

Безсмислени овации
се впиват във гърдите ти.
Преглътнатите истини
болезнено набират в теб,
душата ти раздират...

А никой не ти дава време
дъх да си поемеш.
Ти нямаш право на съмнение -
нали си победител!

И няма го чистото знаме,
верният кон,
справедливата сабя...

Ружа ВЕЛЧЕВА