на Николай Колев

Върви поетът срещу вас -
полуусмихнат, полутъжен...
А есенният листопад
чертае над главата му окръжност...

Той носи свойта доблест като рана -
единствен Росинант не го забрави...
По дяволите шумните успехи -
поезията във сърцето е награда!

На масата ви сяда в края -
не иска с болките си да ви стряска.
Не моли никога награда,
не търси ръкопляскания...

И все пак все сте му нужни -
за вас сърцето си във стих зазижда.
Под маските във нощи теменужени
той вашата тревога вижда.

Със спомени не ще го възкресите,
обичайте го, докато е жив!
Какво че броди сред звездите,
изстрадал всичко ваше в стих.

Сега е жив, сега го наградете
със дума, с цвете, със усмивка,
че във земята крехките поети
умират дважди от преструвки!...

Ружа ВЕЛЧЕВА

---