IN MEMORIAM

В ранната есен, на 28 октомври 2009, след кратко боледуване, на 96-годишна възраст, завинаги ни напусна Митрополит Иларион, Доростолският владика. И ако не бяха споровете къде да бъде погребан, сигурно вестта за неговата смърт щеше да се изгуби сред другите, къде по-пикантни и интригуващи съобщения...

А България загуби един от своите най-святи мъже от българския православен клир!...

Неговата духовна красота и аскетизъм озаряваха лицето му, неговото слово беше и камбана, и благослов, и музика, която правеше светът около нас по-красив, по-хармоничен и свят!...

Дядо Иларион съчетаваше в себе си възрожнеското просветителство с аскетизма на българските духовни водачи от времето на робството.

Служител на Църквата, писател и общественик, неуморим молитвеник, изповедник, близък съветник, строг, но грижовен духовен отец - много неща мога да се кажат за него и все няма да е пълен образът на този ерудиран, свят българин, потомък на рода Макариополски в Елена!...

Димитър Драганов Цонев - бъдещият митрополит Иларион, е роден на 12 януари 1913 г. (по тогавашния календар 30 декември 1912) в град Елена, в род, от който произхожда митрополит Иларион Макариополски (Стоян Михайловски, 1812-1875).

Основно и прогимназиално образование получава в родния си град, след което завършва Софийската духовна семинария (1927-1933 г.) и Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1933-1937 г.).

От юли 1937 г. до 30 септември 1938 г. Димитър Цонев е домакин на старопиталището "Пеню и Мария Вълкови" в гр. Велико Търново.

На 4 ноември същата година - тогава ден на Преподобний Иларион Велики, той приема на 24-годишна възраст монашески постриг в Дряновския манастир от Великотърновския митрополит Софроний. Дни след това е ръкоположен за дякон, а на 4 ноември 1939 г. - в йеродяконски чин от Пловдивския митрополит Кирил (по-късно Патриарх Български) във Варненския храм "Св. Архангел Михаил".

Йеродякон Иларион е последователно помощник-секретар и секретар на Варненско-Преславската митрополия (1 октомври 1938 - 30 септември 1940 г.), след което е учител-възпитател в Софийската духовна семинария до края на 1943 година.

Софийският митрополит Стефан (по-късно български екзарх) ръкополага Иларион за йеромонах на 4 ноември 1941 г. в храма на Семинарията "Св. Йоан Рилски".

От 1 януари 1944 в продължение на 13 години йеромонах Иларион е протосингел на Въликотърновска митрополия., като междувременно по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Софроний (5 декември 1947 г.).

След това архимандрит Иларион е последователно инспектор в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София (до 15 август 1964), игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (до 31 март 1965 г.), началник на Културно-просветния отдел и на отделите за Богослужебен и Духовен надзор при Св. Синод (до 21 юли 1972 г.).

От август 1972 той е избран отново за игумен – този път на Бачковския манастир "Успение Богородично". Скоро след това е хиротонисан в епископски сан с титлата "Траянополски" (1973 г.) в пловдивския митрополитски храм "Св. Марина" и продължава служението си в манастира до 1981 година.

През1986 г. митрополит Иларион участва в т.н. Първа световна среща на религиите, свикана и ръководена в Рим от папа Йоан Павел ІІ.

От 1981 г. до 1990 г. епископ Иларион e последователно председател на църковното настоятелство при Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия и археологически музей при Българската патриаршия, в продължение на една година е (отново) игумен на Троянския манастир, викарий на Варненския и Преславски митрополит Йосиф, патриаршески викарий и (отново) завеждащ отделите за Богослужебен и за Духовен надзор при Св. Синод.

От 1990 г. епископ Иларион служи отново на Великотърновската митрополия - първоначално като викарий на митрополит Стефан, а след неговото отпадане в разкола - като временно управляващ епархията до избора на нов митрополит на 1 февруари 1994 година.

През 1991 г. епископ Иларион подписва акцията на коалиция СДС за смяна на патриарх Максим, но никога не напуска каноничната църква.

От началото на 1994 г. Траянополският епископ Иларион е патриаршески викарий в София - до 19 октомври 2003, когато Светият Синод на Българската православна църква избира вече деветдесетгодишния епископ Иларион за митрополит на създадената още от IV век Доростолската епархия.

Автор на 22 книги, от началото на 2004 г. е избран за член на Съюза на писателите в България.

На 28 май 2009 митрополит Иларион Доростолски беше награден с орден "Св. Кирил и Методий" и огърлие за особено значимите му заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България.

През октомври 2008 митрополит Иларион представя своята последна книга "Буквар на вярата", адресирана към подрастващите християни, с надеждата тя да бъде въведена в българското училище при изучаването на предмета "Религия".

Първата ми лична среща с Митрополит Иларион (тогава викарий на Дядо Стефан във В.Търновската митрополия) беше по време на предизборната кампания през 1991 г. Един от спонсорите на водача на листата на СДС-Либерали във В.Търновския избирателен район поиска среща с викария, за да поиска съдействие и пропаганда за нашия кандидат сред миряните. Беше приготвил немалката за тогава сума от 50 хил. лв. Просто викарий Иларион трябваще да даде обещание, че ще препоръча нашия кандидат на игумените и свещениците, а те от своя страна ще агитират сред миряните и тези пари щяха да отидат дарение за църквата...Викарий Иларион изслуша дългата, разпалена тирада на богатия българин (емигрант от много години в Германия) и с блага усмивка напомни на госта си, че той е слуга единствено на Бога и че търговците нямат място в храма Господен!...Разочарованият и възмутен привърженик на СДС-либерали набързо се сбогува и остави в касата на Митрополията ...само 5 хил.лева.

Няколко години по-късно, след кончината на Митрополит Стефан, когато Дядо Иларион временно изпълняваше длъжността до избора на нов митрополит във В.Търновската епархия, имах още една среща с него...Поводът този път беше приятен. Гост на великотърновската организация на Зелената партия беше председателят й Александър Каракачанов (тогава депутат в Народното събрание). В програмата му влизаха срещи с най-изтъкнатите ръководители на града ни – кмета на Общината, ректорът на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ и, разбира се, с Дядо Иларион. Незаличимо впечатление остави в душата ми диалогът между един ерудиран духовник и един потомствен атеист (отскоро приел, вече в зряла възраст, Христовото кръщение!) на тема Екология и по-специално, Екология на душата!..Говориха за толкова неща – за религиозното обучение на децата и младежите, за борбата със сектите, за опазването на природата и културното ни наследство...Беше истинско удоволствие да ги наблюдавам и слушам!

Светият Синод не уважи приживе желанието на Митрополит Иларион да бъде погребан до своите близки в неговата родна Елена. Но ми се иска поне до гроба му в Силистра да посеят една букова фиданка. Гордата, величествена осанка на Дядо Иларион винаги ми е напомняла за това зелено чудо от Балкана! Зелената му корона пръска прохлада и озон, а от корените му бликат най-чистите извори!

Мир на душата ти, Дядо Иларион!

В тези трудни за народа ни преломни години, имаме нужда от повече духовни водачи като теб! Липсваш ни!

Ружа ВЕЛЧЕВА


Мъдрости от ежедневието

Най-хубавият ден? – Всеки започнат с молитва.
Най-голямата спънка? – Страхът.
Най-важното? – Да не се заблудиш.
Най-сигурната защита? – Вниманието.
Най-голямата грешка? – Да паднеш духом.
Най-лошото поражение? – Отчаянието.
Най-опасното в характера? – Егоизмът.
Най-приятното развлечение? – Работата.
Най-добрият учител? – Незлобливият човек.
Най-първа необходимост? – Общуването.
Най-голямото щастие? – Да си полезен всекиму.
Най-опасният човек? – Лъжецът.
Най-коварната черта? – Завистта.
Най-красивият подарък? – Прошката.
Най-приятното? – Домашният кът.
Най-правият път? – Този с кръста напред.
Най-приятното усещане? – Душевният мир.
Най-успокоителното лекарство? – Молитвата.
Най-приятното в характера? – Приветливостта.
Най-доброто разведление в тревогата? – Цветята.
Най-мощната сила? – Вярата.
Най-добрият подтик? – Надеждата.
Най-красивото в света? – Любовта - Обичта към Бога и човека.
Най-доброто пожелание при изпращане? – Бог с теб; На добър час.

Митрополит Иларион Доростолски
Литературен свят