Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2018 08:11 - боса на ТИМ - убит с инфаркт
Автор: bojo12345 Категория: Други   
Прочетен: 822 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 Григор Лилов е роден през 1955 г. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", а после и "Икономика и организация на труда" в УНСС. Работил е в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Автор е на книгите "Най-богатите българи", "Тайните на Големите играчи". Работи и като финансов, и икономически анализатор. Щастливо женен е с едно дете. Специално за в. “Шоу” журналистът сподели някои от тайните, за които разказва в новата си книга "Либийската връзка". Тя предстои да излезе на пазара в средата на юни. От нея може да се научи за действително случилото се в Бенгази и зад кулисите на политиката, за съдържанието на секретната дипломатическа кореспонденция и ноти около СПИН-делото, за известен роден политик – любовник на Кристияна Вълчева, за "българските шейхове на сахарския петрол", както ги наричат в Лондонското сити. Както и за това кои са двамата министри, взели $ 150 млн. долара подкуп, кой погреба боса на ТИМ и цялото семейство на спецемисаря ни при Кадафи, за либийските банки, заводи и хотели в България, за топсекретните шифри ЦДА 1б/67/3031/128-9/ и "Албовина", за юнаците, лапнали 4 милиарда долара дългове към България, за тайните на оманската, катарската, английската, френската, израелската и други връзки с този случай, и много други.
- Най-горещата новина от няколко дена насам е изчезването, да не кажа направо отвличането на Ангел Бончев. Каква е твоята версия по случая?

- За мен Ангел Бончев е мъртъв. Отговорът е много прост. Някой разчиства бизнесполе така, както в България го правят – с кръв, но не го знам още кой е. Включително за интереси, касаещи парите, свързани с европейската програма за пътищата. Ще ти кажа нещо, което не се знае, но навремето имаше един атентат срещу Гриша Ганчев. Той си пътувал с колата по магистрала “Хемус” и на едно от кръстовищата някакъв “Мерцедес” го засякъл от второстепенен път – с удар отстрани. Само че колата на Ганчев е била бронирана и той оцелял. После, кой знае защо, холандската полиция арестувала брата на шофьора–самоубиец и го помляла от бой. А в онази бяла държава бият рядко и никога – без причина. 

- Г-н Лилов, през 2003 и 2004 година излязоха двата тома за най-богатите българи, които предизвикаха сензация. Сега по-богати ли са българите и с колко? - Ами през 2008-ма родните олигарси безспорно станаха далеч по-богати. Същите тези българи, които преди години не можеха и да си помислят за такива пари. При това са толкова по-богати, че аз самият съм изненадан от онова, което е ставало зад кулисите. Защото ще ти кажа, че действителните суми изобщо не отговарят на онова, което се коментира по медиите. Тъй като сега написах книгата "Либийската връзка", само ще ти спомена, че става дума за "скромните" 4 милиарда лева, които първо са задигнати, а после са влезли в ръцете на същите тези хора. Става дума за един кръг – "скъпоценен", както аз го наричам, любимец на всички правителства досега, независимо от цветовете им. Това е обръч от фирми с протекции на властта, подобен на онези като "Мултигруп" при Беров, “Орион” при Виденов, “Олимп” при Костов, юпитата при Симеон и т.н. Говорим си за страхотни интереси! Един Васко Божков например тогава беше с 350 млн. лева, а сега официално е над 1 милиард. Беше писано също, че Илия Павлов е с 1 млрд., пък истината е, че тогава притежаваше “скромните” 180 млн. – така, както фигурира при мен. В България изведнъж се появиха много милионери. Един от най-богатите българи, да не кажа и най-богатият, се явява зет на един от бившите червени премиери на България Георги Атанасов. Озадачава ме обаче фактът, че има имена, които се вадят официално на показ като едни от най-богатите българи за сметка на други. Той е един от другите. Ясно е, че богатството тук не играе никаква роля, богатството в България не е вследствие на нормален капитал. Това е чисто и просто един мафиотски капитал, който бавно, но сигурно унищожава страната. Нормален капитализъм е бедните да стават по-малко, а богатите – повече. Това е и проблемът у нас, не толкова колко и кои са богатите. Всъщност отстъпваме на Чехия, Унгария, Полша, все страни, с които заедно започнахме прехода.

- Кои са другите милиардери у нас? - Права си – в България наистина като с магическа пръчка се появиха не само мултимилионери, но и милиардери. Някои се знаят, други се подозират, трети остават неизвестни. Със сигурност лицата от пътната и енергийната мафия със задигнатите пари от бюджета и европейските фондове вече са кандидати за класацията на сп. “Форбс” за най-богатите в света. Има и “неизвестни” величини, пред които и легендите бледнеят – например един Ахмед Доган или споменатият вече зет на Георги Атанасов, или юпитата на царя и естествено – самият Симеон. 

- Добре, но кой раздаде всичките тези пари? Можем ли да говорим за кланове? - Кой ли? Политиците! Има съществена връзка между бизнеса и политиците. Ето сега в книгата си изнасям конкретни връзки. Например писмо на Муравей Радев до Иван Костов с техните подписи, което ще ти цитирам – предлагам да изтъргуваме дълговете към България с “наши приятели концесионери”. И лъсват имената. Любопитно е, че първата такава идея е още във времето на социализма – преди отстраняването на Живков от властта. През септември ’89-та Луканов го предлага на Живков, ала с термина – “влиятелни концесионери”. Прави ли ти впечатление как се променя терминологията – влиятелният световен бизнесмен-мошеник Робърт Максуел се заменя с мошеници “наши приятели”?! При царя е същото – човек започва да разследва кои са и хоп – намира фирма в Мароко – страна, с която много тясно е свързан Симеон. Имаше няколко групировки – първопроходци на капитализма, които аз наричам кланове – на Живков, Дойнов и Луканов. Днес броят на клановете се е разраснал с други бивши червени номенклатури, с обръчите на демократичните политици, упражнявали се във властта и с куклите на конци, които толкова забогатяха, че са конкуренция на господарите си.
 
- И все пак, не дърпат ли именно въпросните кланове конците на всички партии? - Точно така – парите нямат цвят! Цветовете не пречеха на Камен Михайлов – съпругът на синята Надка Михайлова, да бъде съдружник в столичното ЗММ на червения Петър Манджуков – издател на вестник “Дума”. В парламента е пълно с такива съдружия отгоре до долу. Това, което става на неговата сцена, няма нищо общо с онова, което се върти зад кулисите.
 
- В такъв случай, питам те, има ли какво още да се открадне от държавата? - Аз така мислех навремето, по същия начин, че рано или късно краят на грабенето ще дойде, просто защото всичко е откраднато. Преди години разговарях с известния български финансист и икономист Емо Хърсев. Коментирахме, че страната е в страхотна криза и според мен няма какво повече да се задига. А той ми отговори: “Григоре, в една държава винаги има какво да се краде – и 50, и 100 години, колкото и бедна да е. Тя произвежда пари (левчетата) и събира бюджет от фирмите и хората, който раздава на своите си хора – дори това е достатъчно”. Това е инструментариумът за крадене на българските политици и той никога не се свършва.

- Трябва ли изобщо да продължаваме да си плащаме съвестно данъците? - Може би не. Но сегашната инфлация също е вид неофициален данък-кражба при пазаруването ни. Като й станат непоносими размерите, ще се пусне хиперинфлацията да доограби хората. А в икономиката, щом някои губят, задължително други печелят. Този цикъл може да се прекъсне чак с въвеждането на еврото, което засега още не го виждам, някъде към 2014-2015-та може би. Това ще е и времето, в което ще бъде разгромена българската мафия, както и най-острите проявления на българската корупция. 

- Твърдиш, че има различни драматургии на събитията – една за хората, и друга – за посветените в игрите… Така ли е? - Типичен е последният скандал с Румен Петков. Знае се, че негов най-яростен противник е Татяна Дончева – онази, чиято тишина в спалнята й ражда безумия, според крилатия му израз. Но в комисията по вътрешна сигурност, чиито заседания са секретни и от тях не се изнася информация, когато се гласува предложението за отстраняването на министъра от поста му, тя не вдига ръка “за”, сочи стенограмата. Я виж ти, какво ставало извън светлината на прожекторите!

- Като си говорим за бизнес, политика и големи пари, можеш ли да ми кажеш кои са най-богатите политици в България? - Безспорно един от най-богатите е Ахмед Доган, макар че е много трудно да се проследят парите му. Пълно е с богати турски предприемачи у нас, чиито бизнес спокойно може да се измери с повече от 1 млрд. евро годишно. Техният бизнес получава цялата протекция на ДПС. На този фон имотите на Доган или горската му афера изглеждат наистина жалки. Доган не е по-беден според мен от Васко Божков. Има обаче една разлика – докато единият плаща на политическите си лобита, Доган получава срещу лобирането и не плаща на никого за прокарване на своите интереси. Никой не знае какво притежава той навън, в чужбина, без да става дума за Турция. Има интереси, които са се прострели по посока на страните от Третия свят, включително такива, които са богати на нефт и петрол, за моя изненада чак до Латинска Америка. Сред много богатите броят родата на Милен Велчев, царя, Иван Костов, Пламен Петров (бивш транспортен министър на Симеон) и др. Много, много богат е бащата на юпитата – Спас Русев. Виж само резиденцията му на “Врабча”, близо до Операта. Немалка част от червените депутати са също богати хора, макар че не са мултимилионери. Но и 3-4 милиона лева стигат, нали?
 
- Пишеш, че богатството на Ахмед Доган се оценява на близо 200 млн.лева. Вярно ли е това? - Абсолютно и постоянно се увеличава. Но богат политик също е един Румен Петков, за политиците по принцип не е трудно да правят състояния.
 
- Само червените ли са богаташи? - Политиците-паралии са мнозинство. Ето, новият шеф на СДС Пламен Юруков е един от най-големите вносители на кафе в България. Със сигурност няма виден политик, който да има под 10-20 млн. лева . Бил ли е министър, директно се записва отгоре. Бил ли е шеф на агенция – също. Кукловод ли е сред депутатите – може и далече повече. А ако някой се е полъгал за по-малко, значи явно не е бил достатъчно кадърен и ловък, за да задигне, но те са просто единици. Значи индиректен показател са офшорните фирми по света, свързани с имената на българи – те са над 5600! Анонимността на собствениците им гарантира тайната на състоянието на близо 400 мултимилионери у нас.
 
- Състоянието на Илия Павлов от 150 млн. долара при втората му съпруга Дарина ли е? - Не! Тя въобще не е мултимилионерка. Българските активи на “Мултито” преминаха в ръцете на акционерно дружество “МГ енергетика и природни ресурси”, където тя не участва. Според една от версиите в завещанието на Илия Павлов като наследници на империята му са посочени адвокатска кантора и три имена. Волеизявлението му се изчерпало с изречението “те знаят какво да правят”. Сегашната компания, наследила “Мултито”, е с регистрация в щата Делауеър (офшорна зона) на САЩ. Води се 50 на сто собственост на Бояна Попова – управляващия директор, а другата половина – на самия Павлов. Но негови наследници са децата му. Всъщност милиардът на Илия Павлов се оказа мит – толкова жив, колкото и относителната бедност на политиците ни. Мултигруп винаги е имало огромни дългове, Илия Павлов си беше едно подставено лице, нищо повече.

- Има ли други митове у нас?  - Веднага ти отговарям с нещо сензационно – защо в Амстердам стреляха не само по Косьо Самоковеца, но и по моделката Цеци Красимирова? Никакъв куршум не е рикоширал в нея, било си е чист опит за убийство. В материалите по делото обвинението е точно такова, така е мотивирана и присъдата. Убиецът – прононсиран гангстер, получи мека присъда, а за финал престоят в затвора му се оказа мимолетен – наскоро излезе оттам. Холандските власти пазеха Цеци Красимирова като зениците на очите си. И направиха всичко по силите си възможно най-бързо да я екстрадират за България. Писмото, което тогава пристигна тук, гласеше: “ние не можем да държим човек, който представлява интерес за България, а неговата сигурност е застрашена”. Ами ще ти кажа – Косьо Самоковеца дори не поназнайваше английски, а Цеци знаеше. Възниква въпросът кой му е превеждал всичките ония сделки – за наркотиците, за контрабандата, за ракетите на Северна Корея?!

Човек си води приятелката на екскурзия във Венеция или на Малдивите, а не в Амстердам. За мен това е обяснението защо толкова й се натискат мутрите за нейни приятели, макар че вече не е 18-20-годишна! Има още един въпрос – как така в джоба на Самоковеца холандците намериха карта на Националната служба за сигурност? Поли Пантев също се беше уредил – и с такава тапия, и с тапия на НСБОП. Иван Тодоров-Доктора го надмина – освен това се оказа и сътрудник на разузнаването. Е, как така всички големи мафиоти без изключение са агенти на спецзвената ни, а борбата срещу мафията никаква я няма. Според мен точно тези структури са нейните опекуни.
 
- А какво се случи на СПИН-делото в Либия? - Аз написах 464 страници по темата. Почнах да броя разкритите тайни в тях, стигнах до 73 и се отказах. Сензациите са поне за написване на тритомник. Елитът ни до гуша е в тях – от всички най-първи хора на държавата до редовите министри. Тази история със СПИН-а в Либия е много гнусна. В нея всички се оказаха виновни – от медицинските ни сестри до семейството на Кадафи, от международни швейцарски брокери и виенски мошеници до уж почтени западни бизнесмени, от наши държавни институти до международни светила на науката. В България всичко се покри, докато по света вървеше мащабно разследване за случилото се – наричам го шифъра “Албовина”. 

- Значи мислиш, че хората у нас са били излъгани, за да симпатизират на сестрите? - Ще дам пример за онова, което действително се е случвало зад кулисите. Например нашата защита, която уж е била толкова велика, вместо да изпише вежди, изважда очи. На едно от съдебните заседания се изправя един от адвокатите ни и казва: “Ако либийската страна беше разследвала своите служители, а не нашите сестри, следата на заразените със СПИН кръвни банки щеше да я отведе съвсем другаде”. Прокурорът светкавично репликира “за първи път чуваме официално признание на българската защита, че намерените в дома на Кристияна Вълчева банки наистина са били заразени със СПИН”. Абсолютно неизвестен е фактът, че докато нашите граждани там ги измъчват с ток, у нас по същото време се обучават либийски офицери от сигурността! В България представиха, че международните експерти са ни защитили, докато съдът в Бенгази се позова на техните заключения, за да мотивира присъдата.

- Това наистина са скандални факти, но теб кое най-много те потресе? - Нещо, което се спомена сякаш мимоходом по делото. Световноизвестните учени и откриватели на СПИН посочиха, че заразяването може да стане освен по кръвен и полов път, и по други начини – например от една мръсна кислородна маска, макар и рядко. Т.е. една неизмита чаша може да те убие. Оказа се, че вирусът може най-спокойно да живее в празната банка, пъхната в един шкаф, без никакви условия за съхранение в продължение на месец. Разбра се, че имунизациите срещу хепатит, за което сега тече кампанията у нас, предизвикват появата му във всеки трети ваксиниран. 

- Кристияна Вълчева и Кристина Малинова Байчева действително ли са едно и също лице, както пишеш? - “Ако наистина са българки”, ги споменава Муамар Кадафи в едно от изявленията си. Наистина Кристияна Вълчева фигурира в документите на разследването като Кристина Малинова Байчева. Принципът е такъв, че когато се отива на работа в Джамахирията, либийците прибират паспортите – т.е. те разполагат с данните за самоличността и се позовават на тях. В деня, в който сестрите кацнаха в България, в официоза на английски “Триполи поуст” на първа страница се появи снимка, на която е Кристияна Вълчева с още една жена и няколко мъже на плажа и на най-деликатното й място стои неначената още чепка грозде. Фотографията беше без коментар. Едно от обясненията за имената е за укрита нелицеприятна регистрация у нас, второ – за разкритите тайни сметки в банки на остров Кипър и Малта, трето – за сложните пируети на голямата световна политика, четвърто – за операциите на секретните служби. Читателите ще разберат действителните причини от книгата. Има една страхотна мисъл на Балзак, която много харесвам: “В кухнята на политиката не можеш да сготвиш вкусно ядене, без да си изцапаш ръцете!” В този случай обаче и ръцете бяха изцапани, и яденото – отровно.

- Твърдиш, че неин любовник – виден, скандален и влиятелен роден политик от настоящето, й бил осигурил работа в Либия. Кой е той? - В книгата тази история е с истинските имена и събития – от “15 глътки кафе с въздух” до името му. За “Шоу” ще се въздържа да го спомена – подозирам, че според член 49 от ЗЗД заради “непозволено увреждане” веднага може да ви засъдят заедно с мен, пък дори и преди мен.

- А какви са тези тайни видеозаписи с българките в Либия? Какво съдържат? - Не са снимки и записи със скандални кадри, макар че и такива има. Този запис беше подхвърлен пред посолството ни – с едната ръка държавата светкавично го засекрети, с другата ръка – обяви го за негледаем, понеже бил повреден. В крайна сметка министрите го изгледаха. Затова онемяха – освен за затворничките, в кадрите ставаше дума и за самите тях.

- Колко долара се събраха в офшорните банкови сметки на сестрите? - Колкото трябва, за да мълчат. Възстановиха им осигуровките, внесоха им значителни суми по банкови сметки, осигуриха им работа. Когато се върнаха, ги затвориха в резиденция “Бояна”, за да ги инструктират да си затварят устата. Допуснаха само два френски ТВ-екипи, за да разплачат зрителите от Париж до Авиньон. Чак на следващия ден българските журналисти получиха достъп – селектиран и по време, и по журналисти, и по сестри, като се изрази наш колега. Е, защо не ги оставиха в Правителствена болница или Военна академия, където им правеха медицинските изследвания? Щом случаят поотшумя, им посочиха вратата. Но апартаментите, които им ги подариха, са частно дарение. Защото тази трагедия освен политическа и криминална, е и човешка. Това са едни тотално смазани хора, чийто семейства още тогава се разпаднаха. В една бяла държава щяха да им осигурят щат от психолози, психоаналитици и да ги лекуват поне 5-6 години. А наистина повечето от тях нямаха къде да живеят. Онова, което не се знае – тогава адвокат Тодор Батков ги прие да живеят в неговия хотел “Банкя-Палас” и им пое всички сметки. Изключително човешки жест!

- Вярно ли е, че роднини на Кадафи и роднини на цар Симеон са търгували с банки кръвна плазма, заразена със СПИН? - Да. Не пожелах да спестя имената им. Но не са само те. Преди тях родните депутати така са променили закона, че дебели фирми са внасяли спинозните банки у нас – още преди случилото се в Бенгази. Резултатът са десетки починали в Добрич, Варна, Плевен. Това също е сред най-мръсните тайни на елита ни.

- Има ли “либийска връзка” по делото срещу братята Маргини? - Има! Подпечатана е дори с кръв. Не е случайно съвпадение, че началото й съвпада по хронология с онова, което е ставало зад кулисите на делото. Борбата е била за нефтените концесии, тоест за милиарди и милиарди долари. Който е пречел на прилапването им или е узнал повече от необходимото, е бил убиван. Така живо е изгорено семейството на спецемисаря ни Димитър Димов, убити са босове на групировки и др. Разкритията са в книгата. Но сега ще замълча – тези факти могат и да убиват. И са убивали.

- Кой погреба Никола Дамянов – боса на ТИМ? Знам, че имаше доста неизвестни около неговия “инфаркт”?! - Никола Дамянов, боса на ТИМ, го убиха с инфаркт. Предизвикан изкуствено. Затова го погребаха без аутопсия, макар че, щом го е взела “Бърза помощ”, тя е задължителна по закон. Елиминираха го с “дъх на бадеми” – циановодородната киселина, позната ни от криминалните романи. Тя е течност, но може и да е аерозол. Впръсне ли се, всички външни белези са като от инфаркт. Но тъканните проби при аутопсията ще покажат действителната причина и затова не я извършиха. Да не те шокирам, но това не е първото такова убийство в България – по този начин отстраниха и бащата на един от най-видните червени депутати.
Едно интервю на Анелия Попова
В. “Шоу” 24 българи заразени със СПИН от “либийската кръв”! Една книга ще взриви България повече от романите на Калчев и Стоев, взети заедно. "Либийска връзка" на дългогодишния разследващ журналист и анализатор Григор Лилов разкрива с имена, документи, случки и авторски заключения цялата премълчавана истина около най-голямата тайна в новата ни история – случая Бенгази.
Една книга ще взриви България повече от романите на Калчев и Стоев, взети заедно. "Либийска връзка" на дългогодишния разследващ журналист и анализатор Григор Лилов разкрива с имена, документи, случки и авторски заключения цялата премълчавана истина около най-голямата тайна в новата ни история – случая Бенгази. ПОЛИТБЮРО “СПОНСОРИРА” КАДАФИ С 3 МИЛИАРДА И 200 МИЛИОНА ДОЛАРА! Григор Лилов хвърля бомбата, цитирайки скандален документ. Това е решение на Политбюро от 25 април 1984 г. за одобрен кредит за Джамахирията, известно на малцина днес под кодовото име ЦДА 1б/67/3031/128-9. "Заради него сестрите ни се озоваха в затвора...", заключава журналистът, извършил проучвания на огромни информационни масиви, касаещи връзката Триполи - София. Цитираният документ "дава съгласие да се предостави кредит на Социалистическата народна арабска либийска Джамахирия за: ... изграждане производствени мощности за отбранителната промишленост на Джамахирията, доставка на въоръжение, боеприпаси, бойна техника и друго имущество... техническа помощ и обучение на кадри...” Общата сума на кредитите без лихвите е 3 милиарда и 200 милиона долара... Този кредит е раздавал богатства на някои лица... Макар и отпуснат преди промяната на 10 ноември 1989 г., той е изпълняван и след нея... Тайната му крие в себе си още една, друга тайна... Тя е тайната на раздаваните "куфарчета с пари"... От огромната сума равносметката за действително направените разходи по него достига 1 милиард и 350 милиона долара. Така сочи справка на Българската външнотърговска банка, оцеляла от подпаления архив на трезора. В нея са фиксирани тези 1.350 милиарда долара и отделно 100 милиона комисиони /за кого и най-вече защо?!, пита Лилов/ Другите 1 милиард и 850 милиона долара са адресирани неизвестно къде... Всъщност известно - "куфарчета" за избраниците на съдбата!... Има само две възможни хипотези. Първата е, че парите са отишли в Либия и тя добре се е възползвала от тях, заедно с комисионерите по трансфера - верни червени партийни другари. Втората версия е, че Муамар Кадафи и богатата на петрол Либия са станали удобните фигури, чрез които са препрани 3.2 милиона долара от парите на България, за да потънат в задгранични сметки на Партията с главно "П" и нейните ръководители”, разкрива разследващият журналист.

ЛОРА ВИДИНЛИЕВА И МАЙКЪЛ ЧОРНИ ПЕРЯЛИ “ЛИБИЙСКИТЕ” ПАРИ Никога не става ясно къде всъщност потъват парите, отпуснати от България на Кадафи, нито колко точно са те. Според Григор Лилов още през 1988 година, преди демократичните промени у нас, скандално известният бизнесмен Майкъл Чорни и неговата съдружничка Лора Видинлиева, която е кума на внучката на Тато Евгения Живкова, перат част от изнесените от нашата държава милиарди, като ги внасят в частен бизнес. "Използвайки българска фирма, преговаряла за чуждестранния дълг, купих текстил от Корея чрез узбекски вносител. Комисионата ми бе 10%. Това бе първият ми милион..." Думите, цитирани в "Либийска връзка", са на скандалния мултимилионер Майкъл Чорни. "Той имаше взаимоотношения както с кръгове от БСП, така и с министрите на Иван Костов. Първият си милион обаче направи не по онези демократически времена, а още през 1988 г. - една година след като основа търговското си дружество "Колумб" в Ленинград...", твърди Григор Лилов.

КАДАФИ ПОДАРИЛ НА ТАТО КЪЩА, СЕЙФ АЛ ИСЛАМ КУПОНЯСВАЛ С ЖЕНИ ЖИВКОВА И КАРАМАНСКИ Отношенията между либийския диктатор Муамар Кадафи и фамилия Живкови датират отдавна. Явно двамата лидери са стратези на "врътката", чрез която част от българските пари заминават за банковите сметки на Кадафи, а друга част изтичат в тайни сметки на БКП и финансират след време българския преход от социализъм към демокрация, като дадат шанс единствено на избрани. Връзките са както държавнически, така и семейни. Когато най-големият син на Кадафи - Сейф ал Ислам, навършва 16 години, той е изпратен в София, за да се "очупи" за светски живот. В нашата столица смуглият красавец се движи в компанията на Жени Живкова, брат й Тодор Славков, митичния Фатик и Кръстника Иво Карамански. Заради особените заслуги на държавата ни към Либия, Кадафи тачи Тато като верен съратник и дори му подарява къща в Триполи. След промените у нас американците и руснаците ужасно много се опасяват да не би Живков да избяга в Либия, именно заради това му прикрепят надежден пазач - днешния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА СПИН-АФЕРАТА Години преди да гръмне либийският СПИН-скандал, у нас се развихря потулена афера, дело на скандалната австрийска фирма "Албовина". "За първи път името на този "шифър" е произнесено у нас през 1994-1995 г...," пише Лилов. "Но и до днес то е прошепвано единствено в кулоарите на властта... При рутинно изследване за СПИН във Варна вирусът е засечен в кръвта на 17-годишен ученик. Той се оказва от Добрич. Младежът страда от рядкото заболяване хемофилия, което налага редовно да му се прелива кръв и кръвни продукти като фибриноген, които повишават съсирването. Проверката и изследванията бързо показват, че заразата е станала при такава процедура. Течността, която му е вливана във вените, е била заразена със СПИН. Но освен на него тя е била преливана и на хора с други заболявания - например анемия, и хемотрасфузираните пациенти... Освен в Добрич-Варна трагедията се повтаря и в Плевен... Вината е потърсена в лекарите и сестрите, но не и във фирмите, доставчици на опасната кръв и кръвни продукти." 24 души умират от СПИН в онези години, но в смъртния акт като причина за смъртта са посочени хроничните им заболявания. Качествена и проверена наша кръв се изнася, а се внася евтина южноафриканска кръв, заразена с коварния вирус, която се търгува в световен мащаб от австрийската фирма "Албовина". Последният случай на заразен със СПИН у нас бил в началото на 1996 г. След потуления скандал със смъртта на 24-имата нашенци, българските контрагенти на "Албовина" продължили изнасят кръв и кръвни продукти за други пазари и най-вече за арабските страни.

През 1998 г. гръмва скандалът със заразените от СПИН в болницата в Бенгази. Арестувани са наши медици. Намерените празни банки в квартирата на Кристияна са произведени точно от "Албовина". Тази фирма е свързана със скандали и в други европейски страни, както и в Канада. Мръсният бизнес с кръв е блокиран чак през 2000 година. "Далаверата от търговия със заразена кръв е съпоставима единствено с контрабандата на оръжие и пласмента на наркотици. Печалбите - също! Те нерядко надминават 400 и повече процента", пише Григор Лилов. Той припомня и скандала с братовчеда на Симеон - италианския престолонаследник Виктор Емануил и неговия бизнеспартньор Пиерпауло Черани, които са арестувани и разследвани за бизнес с проституция, контрабанда и какво ли още не. Черани признава, че е дал пари на Симеон Сакскобургготски за изборите, опитвайки се в замяна да получи други екстри. По негови признания Черани, заедно с някакви мистериозни либийци, които споменава, е изнасял през България вода със захар вместо лекарства за арабските страни. Страната ни е използвана като трансферен пункт за контрабандна търговия с негодни медицински консумативи и препарати за Третия свят. Авторът на "Либийска връзка" припомня, че Симеоновият министър на транспорта Пламен Петров е съдружник в така наречения "Диализен Център Диако Медикъл Кеър", лобиращ за концесия на хемодиализата. Съдружник на Петров е и Пиерпаоло Черани. Черани се среща и с министър Долорес Арсенова - "за да обсъдят един проект за изграждане на национална система за третиране и обезвреждане на болнични отпадъци - медицински и санитарни материали, трупове, тъкани, органи. Предполага се, че с тия отпадъци ще се търгува и ще се трупат огромни печалби", пише в новия си бестселър Григор Лилов. Виктор Емануил не е освободен от италианския съд, за да не избяга именно в Либия, където има много контакти. Той е бил особено близък и със Сейф ал Ислам, за когото се предполага, че е сътрудничил за внасянето на заразената кръв на "Албовина" в Джамахирията. Тази кръв била внесена и със сътрудничеството на д-р Саад ал Амруни - приятел на медсестрата Кристияна Вълчева. 

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/5612  


Тагове:   СПИН,   убийства,   тайни,   тживков,


Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628252
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18517
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031