Бездомниците в Търново

27.10.2009 20:26

Колкото и да не й се иска на държавата ни – те съществуват. И се множат, въпреки приемането ни в Европейския съюз и обещанията за по-добър живот.

Те са край нас – колкото и да се мъчим да не ги забелязваме.

Досадни и стряскащи, като бездомните кучета, които също се множат, въпреки програмите  и средствата, които се отделят за тяхното осъществяване.

Първо в контейнерите ровеха само цигани, после дойдоха и българите…

Отместваме притеснено поглед, когато видим някой съученик от гимназията или остарялата вече портиерка на местната болница да преравят изхвърлените боклуци на улицата ни – да не ги обидим, че сме ги видяли и познали…А те свеждат очи и се радват на всяка находка – парче хляб, празна стъклена бутилка или дреха, която ако не ги стопли, то поне ще покрие измършавялото им тело…

Много често алкохолът замества всичко – и хляба, и дрехата, и дома, и близките, и спомените…

В старата столица техният адрес е много символичен – парк “Никола Габровски”, където преди повече от век се е провела Първата сбирка на социалистите!…Сутрин се събират на ъгъла на ул. “Йоновка” и “Н.Габровски”. С изпросени стотинки пият кафе и тръгват – по контейнерите, по магазините – за хартия…Казват, че към тях се е прилепила и джебчийска работна група. Когато ударът им е голям, споделят го с бездомнищите и тогава е цял празник на пейките до чешмичката. В началото не знаех защо точно там са си избрали мястото, докато не видях празните шишенца от медицински спирт.

Беден човек – жив дявол! Вземаш една двулитрова бутилка от бира, изливаш 100 или 200 г чист спирт – доливаш догоре с вода и ето ти водка за цялата компания…

След запой не са приятна гледка – пред очите на децата в парка, техните родители, възрастните хора, отпочиващи по пейките…Единствената тоалетна в ниското не се харесва дори и на бездомниците. По им е лесно да ползват тревните площи под “Баварската къща”…Монтираните преди време 2 химически тоалетни изгориха да се топлят през зимата…Красивата и чиста някога беседка до магазина на “Йоновка” и “Габровски” , сутрешното им кафене, сега е неприветливо сметище…

Всички го виждат, всички се възмущават – никой не прави нищо, защото  така е по-лесно! Обществото ни прилича на щраус, заровил главата си в пясъка…

Никой не е застрахован от това да изпадне от другата, тъмната страна на живота. Никой не се е родил алкохолик, всеки от тях е имал дом и любими хора може би…Толкова ли закоравяха вече сърцата ни, та не ни вълнува и безпокои човешката трагедия и падение…

Има ли държава, има ли гражданско общество, има ли църква в България? Милостта към падналия е въпрос на осъзнато християнско милосърдие! Защото тези несрети люде също имат сърца и душа!

Вървете по обяд, там на пейките, до чешмичката. Ще видите как тези брадясали, спиртосани мъже вадят от пазви и торбички хляб, събиран от контейнерите и хранят скитащите кучета и гълъбите…

Не ги поглеждайте с погнуса, не се правете, че ги няма…И те като бездомните кучета и гълъбите имат нужда от една приятелска ръка, пълна с милосърдие и доброта!

Текст и снимки: Ружа Велчева
(www.dobrinite-news.com)